Решение № 61 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100511234 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Х. Г., срещу решение № 4426/14.03.2025 г. на СРС, ГО, 149 състав по гр. дело № 19851/2024 г., в частта му, в която е уважена молбата за защита и е издадена заповед за защита. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображенията си, поради които моли в обжалваната част решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за издаване на заповед за защита.

Въззиваемата страна Г. А. П., с възражението срещу въззивната жалба, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски, за които представят списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Прави се възражение 1 за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С молба от 09.04.2024 г. Г. А. П., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Г. Г. е поискала да се издаде заповед за защита срещу Г. Х. Г., който е неин съпруг и баща на втората молителка, с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на нея и детето В. Г. Г., извършени на 07.04.2024 г. от ответника.

С решение № 4426/14.03.2025 г., СРС, ГО, 149 състав по гр. дело № 19851/2024 г. е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. Х. Г., ЕГН********** в полза на Г. А. Г., ЕГН**********, като е задължил Г. Х. Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. А. Г.. Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН на Г. Х. Г., да приближава Г. А. Г. на по-малко от 100 метра , за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Задължил е, на основание чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН , Г. Х. Г. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Съдът е отхвърлил молбата от Г. А. Г., действаща като родител на В. Г. Г., срещу Г. Х. Г., за издаване на заповед за съдебна защита и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН в полза на В. Г. Г.. Осъдил е Г. Х. Г., да заплати на Г. А. Г. сумата от 400 лв.- разноски по делото и по сметка на Софийския районен съд- държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

В жалбата са наведени доводи, че неправилно СРС е приел, че са налице доказателства за извършено насилие. Разпитаните в качеството им на свидетели полицейски служители не са преки очевидци на извършването на насилие, а преразказват съобщеното им от молителката и установяват нейното състояние и поведение впоследствие, като съдът не е коментирал поведението 2 на молителката. Представеното удостоверение от Фондация "Асоциация Анимус" с изх. № К-62/14.05.2024 г., в което се удостоверява, че молителката се е обърнала за помощ със заявка за консултации по повод ситуации на домашно насилие, упражнявано върху нея от съпруга й, предоставяни веднъж седмично в продължение на повече от 3 години, под формата на психологическа подкрепа, с начален период от 24 .10.2017 г., били са циклични и продължили до 2020 г., като и възобновени през 2024 г. и продължаващи и до датата на издаването, е документ, съставен за нуждите на процеса и за който страната е заплатила- видно от представените от нея договори за дарение в полза на фондацията. Относно съдебномедицинско удостоверение №836/21, установя в а щ о травматични увреждания на молителката, за които тя е посочила, че уврежданията са нанесени от съпруга й- същото няма удостоверителна сила относно причинителя им.

Тези доводи настоящата инстанция счита за частично основателни.

За да постанови решението си, СРС е приел, че п о делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството им. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е подписана от декларатора-пострадало лице, поради което същата не може да породи последиците на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а още по-малко- последиците по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН- на основание само на нея, поради липсата на други доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН .

Разпитаният в първа инстанция свидетел Ц.М.И., чиито показания съдът е кредитирал, установява единствено, че на процесната дата е възникнал конфликт между ответника и молителката Г. Г., като св. И., който е полицейски служител, е посетил служебно адреса на страните по подаден сигнал. На място е бил посрещнат от Г. Г., която е заявила, че жилището е на ответника, който е шеф на свидетеля. Видно от тези показания, полицаите са влезли в жилището, където молителката е показала увредени мебели-трапезна маса и изкривен кухненски стол. Полицаите са викани един път на адреса, като след отказ на молителката да напише сведения, те са слезли до служебния автомобил, за да вземат бланка. От показанията на свидетеля Д.Е.Г., чиито показания съдът е кредитирал, се установява, че по повод подаден на сигнал за 3 инцидент от Г. Г., в дома на страните са пристигнали полицаите Ц. И. и Д. Г..

Молителката е разказала на полицаите, че е възникнал скандал между нея и съпругът й. Показала е одраскана маса и етажерка. Г. Г. е била разстроена, но не е имала видими наранявания. Полицаите са попитали молителката дали има нужда от медицинска помощ, но тя е отказала.

Настоящия съдебен състав намира, че със събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства на лица, които не са очевидци на извършено насилие, не се установява извършване на твърдяното домашно насилие.

Относно удостоверение от фондация „Анимус“, издадено на 14.05.2024 г., с което се установява предоставяна професионална помощ от 24.10.2017 г. психологическа подкрепа, с провеждани консултации веднъж седмично в продължение на три години, до 2020 г., като към момента на удостоверяването Г. Г. е подновила срещите- документът е акт, издаден от психологдоказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, но същия не може да бъде ценен като доказателство, установяващо по безспорен и категоричен начин извършено от съпруга на молителката спрямо нея домашно насилие, за актовете на което насилие липсва всякаква индивидуализация и конкретика и други обективно съществуващи данни.

Със съдебномедицинско удостоверение №836/21, представено пред СРС, се установяват единствено причинени на молителката травматични увреждания, за които тя самата е посочила, че уврежданията са нанесени от съпруга й. Същото не установява авторството на причинените травми.

Относно соченото в молбата за защита системно домашно насилие, упражнявано от въззивника спрямо въззиваемата страна, извън това на 07.04.2024 г.- извършването на такова насилие се оспорва от ответника, като за такива актове на насилие не са ангажирани никакви годни доказателства по делото.

В производството по ЗЗДН с допустимите от закона доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, 4 молбата се оставя без уважение.

Ето защо, въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, а молбата на Г. А. Г. за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба), както и на въззивника направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.(1500 лв. в първоинстанционното и 1000 лв. във въззивното производство). При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4426/14.03.2025 г. на СРС, ГО, 149 състав по гр. дело № 19851/2024 г. в обжалваната му част, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. Г., ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Г. Х. Г., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН********** да заплати на Г. Х. Г., ЕГН********** сумата от 2500 лв.- разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. А. Г., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6