Определение № 13494 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13494 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110109196 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „АББ“ ЕООД срещу О. Н. И., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от исковата молба.

П Р И Е М А представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 12185/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав за послужване.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АББ“ ЕООД срещу О. Н. И., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 460,16 евро (900 лева) – главница по Договор за потребителски кредит № 593196 от 16.11.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД; 69,74 евро (136,40 лева) – договорна лихва 1 за периода от 16.11.2021 г. до 16.05.2022 г.; 42,34 евро (82,81 лева) – лихва за забава за периода от 16.05.2022 г. до 23.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д.

№ 12185/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Ищецът твърди, че на 16.11.2021 г. О. Н. И. е сключил Договор за потребителски кредит № 593196 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 900 лева, която се е задължил да върне на 6 броя вноски в срок до 16.05.2022 г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 48,43 %. Сочи, че договорът бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в чл. 31, ал. 3 от ОУ било уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответникът не бил изпълнил в срок задълженията по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г. „Сити кеш“ ООД като цедент бил прехвърлил своите вземания на ищеца. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес, а в условията на алтернативност се иска от съда да приеме, че уведомяването е осъществено с връчването на препис от исковата молба. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, поради което цесионерът не е бил легитимиран да предявява процесните вземания. Сочи се, че уговорената в чл.

6.2. от договора неустойка е нищожна, тъй като с нея се цели да бъде заобиколено правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са твърдения, че неустойката за непредоставяне на обезпечение се дължи още при сключване на договора и чрез нея се цели увеличаване на възнаграждението на заемодателя, тъй като срокът за предоставяне на обезпечение е твърде кратък, а и предоставянето му било лишено от смисъл, доколкото с предоставянето на заемната сума заемодателят вече бил оценил кредитоспособността на длъжника. Сочи се, че размерът на неустойката от 613,60 лева надхвърля над четири пъти уговорената възнаградителна лихва, с което действителният размер на ГПР ставал близо 200 %. Отделно от това се поддържа, че клаузата, с която е уговорена неустойката, противоречи на добрите нрави, че с нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и че същата представлява неравноправна клауза. Поддържа се, че договорът е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като размерът на ГПР не е посочен правилно. Евентуално се твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира вземането по чл. 23 ЗПК.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните 2 обстоятелства: 1) по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД - наличието на валидно правоотношение между ответника и „Сити Кеш“ ЕООД по договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; сключването на договора за цесия; съобщаването на цесията на ответника; 2) по иска за мораторна лихва съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже плащане на задълженията по договора.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3