Решение № 228 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20241100500160 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с входящ на ЧСИ № 51741/21.08.2023 г., която е подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* срещу разпореждане от 11.08.2022 г.

/обективирано в съобщение на ЧСИ-М. с изх. № 75079/11.08.2023 г., което е издадено по изпълнително дело № 20238600401122 на ЧСИ-В.М. и с него е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението – „Ф.Б.“ ЕООД за освобождаване от цялостното възлагане в негова тежест плащането на разноски по образувания против него от М.И.С.-И., с ЕГН ********** изпълнителен процес.

В жалбата си до съда „Ф.Б.“ ЕООД посочва, че незаконосъобразно от съдебния изпълнител е било отказано пълното му освобождаване от плащането на разноски за инициирания срещу него изпълнителен процес от М.И.С.-И., с ЕГН **********.

Пояснява се, че „Ф.Б.“ ЕООД е бил осъден с решение на РС-Перник за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б. Б. в размер на сумата от 300,00 лв.

Жалбоподателят изтъква, че още на 25.04.2023 г. е наредил тази сума в размер на 300,00 лв. чрез изпращане на пощенски запис № PS133600HLJFU до адрес – гр. София, ул. „******* като същия е обявен за служебен адрес на посочения адвокат-кредитор.

Поддържа се и това, че представител на „Ф.Б.“ ЕООД е разговарял с адвокат – Б., като последния отказвал всякакво съдействие по посочване на своя банкова сметка, по която да е възможно да бъде осъществено погасяване на вземането му към жалбоподателя. Последвало е и изпращане на нотариална покана от „Ф.Б.“ ЕООД до адвокат – Б. на служебния му адрес вписан в регистъра на българската адвокатура, като от информация дадена от лица на този адрес, че издирвания адвокат не се намира 1 на този адрес. На по-късен етап – 27.07.2023 г. „Ф.Б.“ ЕООД сочи, че е получил уведомление от кредитора – адвокат Б., че последния е осъществил прехвърляне на вземането си в размер на 300,00 лв. в полза на М.И.С.-И.. Ден след това уведомяване „Ф.Б.“ ЕООД чрез пълномощник е наредил сумата от общо 600 лв., от които 300,00 лв.

– представляващи присъден адвокатски хонорар по гр.д. № 4073/2022 г. на РС-Перник, а останалите 300,00 лв. - представляващи присъден адвокатски хонорар по гр.д. № 4074/2022 г. на РС-Перник, като плащането е предприето чрез изпращане на пощенски запис с № PS1750003133L, като към 17.08.2023 г. тези суми се сочи, че не са върнати и са на разположение за получаването им от М.И.С.-И., която междувременно на 02.08.2023 г. е образувала изпълнително дело № 20238600401122, по което е постановен обжалвания акт на съдебен изпълнител. „Ф.Б.“ ЕООД изтъква, че е действало добросъвестно в отношенията си с кредиторите по вземането в размер на 300 лв., като не е давало повод за завеждане на изпълнителното дело, защото е направило редица постъпки насочени към доброволно изпълнение на задължението си, което изключва възможността да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на разноски в непредизвикан от него изпълнителен процес. Действието по нареждане на сумата с пощенски запис показвало, че „Ф.Б.“ ЕООД е манифестирал поведение, което е било изцяло ориентирано да избегне образуването на изпълнително дело за събиране на сумата от 300,00 лв., като единствено неоказаното от кредитора съдействие за доброволно изпълнение е осуетило преследваното от длъжника такова. Подобно поведение на длъжника съставлявало основание за възлагане на разноските направени за образувания изпълнителен процес на взискателя. В обобщение жалбоподателят смята, че не трябва да бъде отговорен за никакви разноски направени от М.И.С.-И. в недобросъвестно инициирания от последната изпълнителен процес, предвид което се иска отмяна на разпореждане от 11.08.2022 г. /обективирано в съобщение на ЧСИ-М. с изх. № 75079/11.08.2023 г., което е издадено по изпълнително дело № 20238600401122 на ЧСИ-В.М. и с него е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнението – „Ф.Б.“ ЕООД за освобождаване от цялостното възлагане в негова тежест плащането на разноски по образувания против него от М.И.С.-И., с ЕГН ********** изпълнителен процес.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че тя е неоснователна. Акцентира над това, че задължението на „Ф.Б.“ ЕООД е парично такова, което го прави носимо и за него възниква необходимост да докаже, че го е изпълнил точно – тоест, че го е платил на кредитора. Обикновеното изпращане на пощенски запис за изплащане на сума равна на задължението до адреса на кредитора не е достатъчно за да се приеме, че плащане е успешно извършено, респективно приложение на чл. 95 ЗЗД /освобождаване от забава/ може да е налице само ако кредиторът неоправдано не е приел предложеното му от длъжника доброволно изпълнение. За тази цел обаче трябвало да се установи наличие на знание от страна на кредитора за сторения пощенски паричен превод, а това не било възможно от представените по делото доказателства. Подчертава се това, че в случая „Ф.Б.“ ЕООД не се е възползвал от предоставяната от пощенския оператор услуга по SMS известяване на получателя на паричния превод, което да позволи на последния да узнае, че до него е изпратен такъв и може да се отзове до съответната станция за да го получи. Ползването на услуга експресен паричен превод няма подобни 2 функционалности, което прави невъзможен извода, че кредитора е бил уведомен за адресирания до него превод на парична сума. Предвид изложеното се иска от съда да остави без уважение подадената жалба от „Ф.Б.“ ЕООД.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № 20238600401122 ЧСИ- В. М. депозира подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.З ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че дейността си по определяне размера на разноските свързани с провежданото принудително изпълнение изцяло се е ръководил от правилата установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Изтъква, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна :

На 17.07.2013 г. състав на Районен съд – Перник е издал изпълнителен лист срещу „Ф.Б.“ ЕООД, като видно от съдържанието му цитираното дружество е осъдено да заплати в полза на адвокат – Б. Б. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по гр.д. № 4074/2022 г. Впоследствие с договор за цесия от 25.07.2023 г. кредиторът на вземанията по този ИЛ – адвокат Б. ги е прехвърлил в полза на М.И.С.-И., а длъжникът – „Ф.Б.“ ЕООД на 27.07.2023 г. е бил надлежно писмено уведомен за тази промяна в носителя на вземането.

Междувременно длъжникът на вземанията по цитирания ИЛ –„Ф.Б.“ ЕООД на 25.04.2023 г. е инициирал изпращане на експресен паричен превод, чрез „Български пощи“ ЕАД на сумата от 300,00 лв. при съобщение до получателя – адвокатски хонорар по гр.д. № 4074/2022 г. на РС-Перник и получател – Б. Б. Б., с адрес – гр.

София, ул. „*******“ № ********* Няма данни сумата да е изплатена на получателя, а напротив на 16.05.2023 г. тя е възстановена на подателя.

На още по ранен етап с имейл по електронна поща от 25.01.2023 г. М.З., като представител на – „Ф.Б.“ ЕООД се е обърнала към адвокат Б., като е поискала от него да посочи своя банкова сметка с оглед нареждане на присъдения в него адвокатски хонорар. Няма потвърждение от получателя на този имейл да е потвърдено неговото получаване.

Налице са и данни за изпращане от –„Ф.Б.“ ЕООД на нотариална покана до адвокат Б., която датира от 11.05.2023 г., като с нея дружеството е поискало от адресата на поканата да се яви на 15.06.2023 г. в 14,30 ч. в кантората на нотариус Т. за да му бъдат изплатени посочените в поканата парични суми. Удостоверено е, че поканата е връчена на адресата й на 03.07.2023 г.

На 02.08.2023 г. по молба на взискателя М.И.С.-И., чрез пълномощника й - адв.

Б. е образувано изп. дело с № 20238600401122 на ЧСИ-В.М. срещу „Ф.Б.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2023 г. издаден от РС – Перник. В молбата присъства и искане за събиране на разноските направени в изпълнителното производство на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в размер на 400,00 лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат – Б., както и от договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. Установява се, че между 3 взискателя и адвокат – Б. е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400,00 лв., което е платено в брой, предвид на това, че на договора е придаден и характер на разписка в частта му по пункт III.

На 02.08.2023 г. ЧСИ - В. М. издава постановление, с което приема следните разноски по образуваното пред него изпълнително дело № 20238600401122 : 400,00 лв.

– адвокатски хонорар, съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и 108 лв. – авансови такси по ТТРЗЧСИ

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 02.08.2023 г. на длъжника – „Ф.Б.“ ЕООД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му индивидуализирано в поканата. ПДИ е получена от адресата й на 07.08.2023 г.

На 08.08.2023 г. процесуалния представител на длъжника по изпълнението – „Ф.Б.“ ЕООД депозира пред ЧСИ-В М. молба, с която е поискано в тежест на дружеството да не бъдат възлагани направените в изпълнителния процес разноски, защото не е давало повод за това, тъй като нееднократно е правило постъпки и търсило съдействие да осъществи доброволно плащане на дълга си по изпълнителния лист възлизащ в размер на 300 лева, както на първоначалния кредитор – адвокат Б., така и на последващия такъв - М.И.С.-И..

Със свое постановление от 11.08.2023 г. ЧСИ-.В М. е намалила определения в изпълнителното производство адвокатски хонорар до размер на сумата от 200 лв. и съразмерно начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съответно с обжалваното разпореждане е оставила без уважение искането на длъжника по изпълнението – „Ф.Б.“ ЕООД за освобождаване от цялостното възлагане в негова тежест плащането на разноски по образувания против него от М.И.С.-И., с ЕГН ********** изпълнителен процес.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от длъжника в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт и като подадена в срок е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Анализирани в тяхната цялост представените към жалбата доказателства установяват еднопосочно, че длъжникът – „Ф.Б.“ ЕООД още от м. януари 2023 г. до момента на образуване на изпълнителното дело срещу него пред ЧСИ-В.М. е направил 4 редица различни по своето естество действия изцяло ориентирани и преследващи, като резултат постигането на надлежно плащане на задължението му в размер на 300 лева по издадения срещу него изпълнителен лист от 17.07.2023 г. по гр.д. № 4074/2022 г. на РС-Перник. И по конкретно изпращал е имейл писма, нотариални покани, както и пощенски записи за паричен превод, както до първоначалния кредитор, така и до новия такъв след уведомяването му за извършената цесия, като е искал да му бъде посочена банкова сметка, по която да плати, съответно е искал да постигне погашение чрез плащане извършено чрез паричен пощенски превод до адресата- кредитор на вземането. Това обстоятелство еднопосочно доказва манифестирана от дружествотодлъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение от първоначалния кредитор, като и от взискателя, доколкото същите не са оказали необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/. Това е така, защото същите не са се отзовавали на поканите да посочат банкова сметка, съответно не са приемали адресираните до тях плащания чрез пощенски записи. В този контекст по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото на по-късен етап поведение на взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника – „Ф.Б.“ ЕООД сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото водещият му интерес от доброволно плащане на присъденото в негова полза парично вземане е бил пренебрегнат, защото обективно е могъл при създадените от длъжника предпоставки да получи изпълнение, но вместо това е пристъпил към непредизвикано привеждане на издадения в негова полза изпълнителен лист образувайки изпълнително дело. При това положение независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод против него да бъде образувано и провеждано изпълнително дело относно вземането по изпълнителен лист от 17.07.2023 г. по гр.д. № 4074/2022 г. на РС-Перник за сумата в размер от 300,00 лв., което следва от чл. 78, ал. 2 ГПК връзка чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.