Решение № 3973 от 25.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3973 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330108719 по описа за 2022 година

Ищецът ЗД “Бул Инс” АД е предявил против К. Б. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 421, 81 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер от 396, 81 лв. в полза на „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ ЕООД, и начислени ликвидационни разноски от 25 лв., вследствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило на

13.05.2018 г. в

************************, причинено от ответната страна – делинквент при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“ с рег. № **********, след което водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 13.05.2018 г. при управление на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“ с рег. № ********** в ************************, ответната страна при потегля не от колонката за зареждане на гориво на бензиностанция „ВМ Петролеум“, не се убеждава, че пистолетът с маркуч е изваден от автомобила му, вследствие на което го къса и реализира ПТП, като напуска мястото на произшествието. Сочи, че за установяване на произшествието е съставен Протокол за ПТП № **********/28.06.2018 г. от органите на КАТ. В дружеството-ищец била образувана щета № **********, като бил съставен сервизен протокол № **********/06.07.2018 г., съгласно който бил счупен авариен клапан на пистолет за зареждане на бензин 95, колонка № 4. Съобразно представените от бензиностанцията фактури на 07.02.2019 г. ищецът заплатил на „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ ЕООД, като наемател на увреденото имущество, обезщетение в размер на 396, 81 лв. Сочи, че със заплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно право по отношение на застрахования делинквент, чийто автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № **********., тъй като 1 последният е напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който доводи по същество не се излагат.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът – ответник да напуснал местопоризшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в молба с вх. № 73332/16.09.2022 г., към която са представени доказателства за заплащане на задължението, предмет на производството по делото.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като към молбата от 16.09.2022 г. е представено платежно нареждане, от което се установява, че дължимата сума е заплатена. В тази насока бе и изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, обективирано в становище, депозирано в съда на 05.10.2022 г. Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове 2 са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с иск, който е бил предявен в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищецът. Тези обстоятелства, както вече бе посочено, се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в сторените в настоящото. В настоящото производство по гр.д. № 8719/2022 г. ищецът е доказал разноски в размер на 150 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 150 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 83183082, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, против К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ************************, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 421, 81 лв., от които 396, 81 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес ************************ да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 83183082, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 150 лв. – разноски, сторени в настоящото производство по гр. д. № 8719/2022 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4