Решение № 5286 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5286 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509071 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2290 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 69367/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че „Дженерали Застраховане“ АД дължи на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 411 от КЗ, вр. чл. 422 от ГПК, сумата 799,89 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка „Каско“, ведно със законнана лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за горницата от 799,89 лв. до пълния предявен размер от 1599,78 лв., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, сумата 254,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2020 г. до 19.09.2023 г., като е отхвърлен иска за горницата от 254,40 лв. до пълния предявен размер от 508,82 лв. С решението е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51968/2023 г. на СРС в отхвърлителните части. Всяка от страните е осъдена да заплати разноски на насрещната страна съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

С определение № 17209/12.04.2025 г., постановено по чл. 248 от ГПК, е отхвърлена молбата на ищеца „ОЗК – Застраховане“АД за изменение на решението в частта му за разноските.

1

Решението в частите му, с които исковете са уважени, е обжалвано от ответника „Дженерали застраховане“ АД като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда се възражение, че по делото не е доказано по безспорен начин наличието на противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, което да е в причинна връзка с процесното ПТП. Изтъква се, че протоколът за ПТП в частта относно механизма на настъпване на ПТП няма обвързваща доказателствена сила, както и че съдържанието му досежно причините за настъпване на събитието е опровергано от показанията на разпитания водач на л.а. „Фолксваген Поло“ – Л.С.. От тези показания се налагало категоричен извод, че изключителна вина за настъпване на ПТП е имал водачът на автобус „Ютонг“, който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и извършване на неправилна маневра изпреварване, без да се убеди, че ППС, което ще изпреварва, не е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и без да подаде ляв мигач, за да сигнализира извършваната от него маневра изпреварване, е нарушил чл. 42 от ЗДвП, с което е станал единствена причина за настъпване на процесното застрахователно събитие. От показанията на водача на л.а.

„Фолксваген Поло“ и от заключението на САТЕ се установявало, че водачът на автобуса е разполагал с обективна възможност своевременно да възприеме предприемащия маневра завой наляво с включен ляв пътепоказател автомобил пред него и да предотврати сблъсъка, тъй като процесното ПТП е реализирано на прав участък. С оглед на тези доводи въззивникът счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че отговорност за настъпване на ПТП има застрахованият при него водач. Изтъква, че фактът, че на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е бил съставен АУАН и НП за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, не обосновава извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на това лице и вредоносния резултат, тъй като привличането на едно лице към административно-наказателна отговорност не е предпоставка за наличие на гражданска отговорност на това лице във връзка със същото деяние. Иска се да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Насрещната страна „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата на „Дженерали застраховане“ АД.

„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД подал въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението с доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се възражения срещу извода на съда за наличие на съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на МПС марка „Ютонг“ в размер на 50%. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че този водач е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. По делото нямало никакви данни, че не е имало достатъчно свободен път за 2 заемане на място в пътната лента пред изпреварвания автомобил, като не било ясно въз основа на какви данни съдът е направил този извод, като същевременно съдът бил приел, че автобусът пръв е преминал в лявата насрещна пътна лента, изпреварвайки се движещия се автомобил. Необоснован от доказателствата по делото бил и изводът на съда, че водачът на автобуса не е съобразил дали може да извърши предприетата маневра с безопасна скорост за кратко време, съгласно правилото на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. От заключението на САТЕ се установявало, че автобусът се движел със скорост около 20-25 км/ч. и не ставало ясно защо съдът приемал установената скорост за небезопасна. Въззивникът изтъква, че предприетата от водача на автобуса маневра изпреварване не е била неправилна, доколкото процесното кръстовище е регулирано с пътни знаци и автобусът се е движел по път с предимство. Счита, че от събраните доказателства безспорно е установено, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на л.а. „Фолксваген Поло“, който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал.

2 от ЗДвП, като е предприела маневра завой наляво, без да се съобрази с изпреварващия я вече автобус, в резултат на което е настъпил ударът между двете превозни средства. За това нарушение на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ било издадено наказателно постановление. С оглед на това въззивникът счита, че не е налице съпричиняване на процесното ПТП от действията на водача на автобуса, евентуално – приносът на този водач е много по-нисък от този на водача на л.а.

„Фолксваген Поло“. Иска се решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено и постановено друго, с което в полза на ищеца се признае вземане допълнително за сумата 799,89 лв., както и за мораторна лихва в размер на 254,42 лв.

Ищецът „ЗАД ОЗК-Общо застраховане“ АД е подал частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 12.04.2025 г., постановено по реда на чл.

248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се навежда възражение, че въпреки представените доказателства за сторени от дружеството разноски, съдът неоснователно не е присъдил пълния размер на претендираните разноски, сторени в заповедното производство. Иска се да се отмени обжалваното определение и да са осъди ответното дружество да му заплати допълнително сумата от 155 лв. за разноски в заповедното производство.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е предявило срещу „Дженерали застраховане” АД искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51968/2023 г. на СРС, а именно: сумата 1599,78 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за МПС - автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 3

ХГА“, с рег. № ****, по щета № 0020-195-0354/2018 г., и сумата 508,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2020 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 17.03.2018 г., около 14:00 ч., в гр. София, по ул. „Оборище“, посока от ул. „Мърфи“ към ул. „Черковна“, се движел МПС марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ****, управлявано от Д.Л.С.. Твърди се, че водачът на това МПС при извършване на маневра ляв завой за навлизане в друг път се блъснал с попътно движещо си МПС марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126ХГА“, с рег. № ****, управлявано от Р.И.Т., вследствие на което на което по това МПС настъпили щети. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Фолксваген Поло“, за което бил съставен протокол за ПТП от органите на КАТ, като на този водач бил съставен АУАН и впоследствие издадено наказателно постановление. Към датата на настъпване на ПТП за МПС марка „Ютонг“ имало валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество. По подадено от водача на увреденото МПС уведомление за настъпила щета с искане за обезщетение на нанесените вреди при ищеца била заведена щета № 0020-195-0354-2019 г. След извършен оглед на увреденото превозно средство бил съставен опис на увредените детайли. Ремонтът на автомобила бил възложен на „Турботракс България“ ООД, като въз основа на съставения доклад по щетата дружеството определило застрахователно обезщетение в размер на 1584,78 лв. Тази сума била платена на извършилия ремонта сервиз с платежно нареждане от 18.01.2019 г. Твърди се, че към датата на настъпване на ПТП за л.а. „Фолксваген Поло“ имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество. С изплащане на застрахователното обезщетение по сключената за увредения автомобил застраховка „Каско“ ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Фолксваген Поло”, на основание чл. 411 от КЗ. Ищецът изпратил на ответника регресна покана за доброволно заплащане на сумата 1584,78 лв., представляваща заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски, или сума в размер на 1599,78 лв. Регресната покана била връчена на ответника на 08.02.2019 г., като ответникът отказал да заплати претендираната сума с уведомление от 14.05.2019 г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и по размер, като счита, че не дължи претендираното обезщетение, евентуално – че размерът му е завишен. Заявява, че не са налице доказателства, установяващи, че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ е осъществил противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - че е виновно причинил настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка между обезщетените от ищеца вреди по автобус „Ютонг“ и поведението на 4 водача на л.а. „Фолксваген Поло“. Изтъква, че относно механизма на ПТП протоколът за ПТП не е официален документ, поради което в тежест на ищеца е да установи твърдения от него механизъм и противоправното поведение на застрахования при ответника водач. Излага твърдение, че единствената причина за реализиране на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на автобус „Ютонг“ – Р.И.Т., който поради движение с несъобразена скорост и извършване на неправилна маневра за изпреварване на л.а. „Фолксваген Поло“ / в нарушение на чл. 42 от ЗДвП/ е ударил същия в задна лява част. По този начин – извършвайки грубо нарушение на правилата за движение по пътищата – водачът на автобуса Р.Т. бил причинил материални щети и по двете МПС, участващи в процесното ПТП. Поддържа се, че поведението на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ е било в съответствие с правилата за движение по пътищата и той не е отговорен за причиняването на вредите. При условията на евентуалност – ако се установи, че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ е осъществил противоправно поведение в причинна връзка с процесното ПТП, ответникът излага възражение за преобладаващ принос на водача на автобус „Ютонг“ за настъпване на вредоносния резултат. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение като прекомерно завишен – несъответстващ на реално претърпените имуществени вреди.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: