Определение № 17872 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17872 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110130238 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Хоспис Сердика“ ЕООД срещу Г. Д. Б. – в качеството на главен длъжник, и Д. Г. Б. – в качеството на поръчител, за дължимост при условията на солидарност на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2024г. по ч.гр.д. № 62006/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземания за следните суми: сумата 1482.75 евро (2900.00 лева), представляваща дължима сума по договор за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД от 18.07.2024 г., за което е издадена фактура № inv-035778 от 18.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 153.39 евро (300.00 лева), представляваща незаплатен двудневен престой на пациента Г. Д. Б. съгласно утвърдения ценоразпис на медицинското заведение, за което са издадени два броя фактури с № inv-036590 от 18.09.2024 г. и с № inv-036608 от 19.09.2024 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 444.82 евро (870.00 лева), представляваща неустойка за забава за плащане съгласно чл. 2.8 от договора, за което е издадена фактура № inv-036530 от 16.09.2024 г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземания за следните суми:

1 сумата 52.21 евро (102.11 лева)- лихва за забава върху претендираната главница от 1482.75 евро (2900.00 лева) за периода от 18.07.2024 г. до 18.10.2024 г.; сумата 1.80 евро (3.52 лева)- лихва за забава върху претендираната главница от 153.39 евро (300.00 лева) за периода от 18.09.2024 г. до 18.10.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2024 г. между ответника Г. Д. Б. – в качеството на главен длъжник, и Д. Г. Б. – в качеството на поръчител, от една страна, и „Хоспис Сердика“ ЕООД, от друга страна, е сключен Договор за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД, по който ищецът се задължил да предостави на ответника Г. Д. Б. в качеството му на пациент палиативни медицински услуги. Посочва се, че за престоя на пациента от 30 дни се дължала авансово сумата от 2900.00 лева, като съобразно чл. 2.1 от договора таксата за изпълнение на услугите по договора в посочения размер от 2900 лева била авансово платима при постъпване в лечебното заведение, като задължени лица съгласно чл. 2.1 от договора били ответниците - пациентът Г. Д. Б. и Д. Г. Б. – в качеството му на поръчител. Твърди се, че пациентът Г. Б. е постъпил на датата на сключване на договора- 18.07.2024 г., като считано от тази дата сумата в размер на 2 900 лева била ликвидна и изискуема. Посочената сума не била заплатена, с оглед на което се претенидра същата, както и лихва за забава в размер на 102.11 лева за периода от 18.07.2024 г. - настъпването на падежа за авансово заплащане на дължимата такса за медицински услуги, до 18.10.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че престоят на пациента Г. Б. бил удължен с още 2 дни извън първоначално предвидения 30-дневен престой съгласно процесния договор, с оглед на което се претендира вземане в размер на 300.00 лева, включващо сумата от по 150.00 лева за престой за всеки ден. Поради незаплащане на това вземане била начислена лихва за забава, която ищецът претендира в размер на 3,52 лева, начислена за периода от 18.09.2024 г. - настаняването на пациента за допълнителния престой от 2 дни, до 18.10.2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед клаузата на чл. 2.8 от процесния договор, ищецът претендира заплащане и на неустойка за забава за плащане в размер на 870.00 лева. Поддържа се, че от ответниците не е извършено плащане на посочените вземания, с оглед на което се претендира незаплатената стойност на предоставените палиативни медицински грижи в настоящото производство, неустойка, лихва за забава, както и разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответниците, чрез особен представител, е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и ответникът Г. Д. Б. да е имал качеството на пациент. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца писмени 2 документи, за които се поддържа, че не съставляват писмено доказателство за предоставени услуги на ответника Г. Д. Б., както и поради липсата на данни тези услуги да кореспондират с неговото здравословно състояние и неговите нужди.

Процесният договор се оспорва и с аргумент, че не е подписан от ответниците, както и от представител на ищцовото дружество. Представените фактури се оспорват и с довод, че не съдържат задължителни реквизити за счетоводни документи, както и са издадени от лице, което не е страна по процесния договор. Претенциите се оспорват и по размер.

Ответниците правят искане по чл. 183 ГПК.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК.

По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действителен Договор за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД, сключен между ответника Г. Д. Б. – в качеството на главен длъжник, и Д. Г. Б. – в качеството на поръчител, и „Хоспис Сердика“ ЕООД, в качеството на изпълнител, чието съдържание включва задължение за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД при условията и в срока по договора; надлежно и точно изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените услуги за пациента по договора; приемане на извършените услуги от пациента без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за уговорения размер на възнаграждение; че в договора е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на забава по същия поради неизпълнение от страна на ответниците на твърдените задължения и че договорът е бил прекратен; размер на неустойката по договора; изискуемост на търсените вземания с настъпването на падежа на плащането им или отправянето на покана до ответника.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на претендираните вземания за главница и лихви, респ. че в срок са изпълнявали всички свои парични задължения по договора.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за предоставяне на палиативни медицински грижи, на които се позовава и търси неустойка по тях.

3

Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Приложените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62006/2024г. документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

Основателно е искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства за обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Без уважение следва да бъде оставено искането от името на ответниците за задължаване на ищеца да представи по делото в оригинал доказателства за престоя и предоставяне на услугите по договора, доколкото доказателствената тежест за установяване съществуване на процесното правоотношение е на ищеца, а и доколкото правната норма на чл. 183 ГПК е приложима в хипотеза на представено по делото копие на съответния документ, какъвто настоящият случай не е.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност.

С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на настоящото определение.

Така мотивиран, Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи размер на лихвата за забава, която претендира върху сумата от 300.00 лева, с оглед констатираните протоворечия между посочения размер в исковата молба – 3.52 лева и посочения такъв в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 62006/2024 г. по описа на СРС, 55-ти състав, а именно: 3.41 лева, като съобрази, че предмет на настоящото исковото производство биха могли да бъдат единствено вземания, включени в обективните предели на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната в съответната част.

ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 62006/2024г. по описа на СРС, 55 състав.

ПРИЕМА представените с исковата молба и към заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62006/2024г. документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца, при режим на довеждане, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от особения представител на ответниците с правно основание чл. 183 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да заяви дали ще се ползва от представения по делото документ – договор за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД от 18.07.2024 г.

ОТКРИВА, на основание чл. 193 ГПК, при условие, че ищецът заяви, че ще се ползва от посочения по-горе договор, производство по оспорване истинността на сочения договор - договор за предоставяне на палиативни медицински грижи от „Хоспис Сердика“ ЕООД от 18.07.2024 г.

УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат пълно и главно, че подписите в този договор в графа „Пациент“ и „Поръчител“ са изписани от различно от посочените в договора лица.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2026г. от 15:15ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.