Решение № 749 от 07.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Благоевград, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20231210100835 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б чрез пълномощника си адв. К. П., Адвокатска колегия Бс адрес за призоваване: гр. Б против „Е, със седалище и адрес на управление гр. Со представлявано от Р

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4699,69 лева - представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2006г., сумата от 369,64 лева представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2013г. до 11.11.2013г., сума в размер на 113,97 лева представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2013г. до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 402,17 лева направени по делото разноски, тъй като са погасени по давност.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на молба с вх. № 4283 от 12.02.2014г. на „Бсрещу ищеца, в качеството му на солидарен длъжник било образувано изпълнително дело № 87 по описа на ЧСИ Ш за 2014г., което било образувано въз основа на изпълнителен лист от дата 18.11.2013г., издаден по частно гражданско дело № 1424/2013г. по описа на Районен съд - Сандански за сума в размер на 4699,69 лева - представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2006г., сумата от 369,64 лева представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2013г. до 11.11.2013г., сума в размер на 113,97 лева представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2013г. до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 402,17 лева направени по делото разноски.

Посочва се, че съгласно договор за прехвърляне на вземането „Б е прехвърлила задължението на ищеца на „О считано от 16.09.2014г., което задължение впоследствие било прехвърлено на „Е считано от 21.10.2020г.

Излага се, че претендираните от ответното дружество суми не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност.

1

Излага се, че погасителната давност на вземанията е уредена в чл. 110 и следващите от Закона за задълженията и договорите, като в настоящия случай по давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата.

Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

Сочи се, че съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай.

Сочи се, че в настоящият случай ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. намира приложение, като се излага, че процесното изпълнително производство № 87/2014г. е било образувано на 12.02.2014г. преди обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020г., тъй като в този период от време от страна на взискателя срещу ищеца не са предприети валидни изпълнителни действия прекъсващи давността. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя срещу ищеца е от дата 07.06.2021г., а именно искане за налагане за запор върху банковите сметки на длъжника, тоест към 26.06.2020г. предвидената в чл.117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания на ответното дружество са погасени по давност.

Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на 18.05.2023 г. на служител на ответното дружество. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 19.06.2023г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.

С отговора на исковата молба не се оспорват предявените искове, като е направено изявление, че се признава изцяло исковата претенция, а именно, че И. Б. Н., не дължи на дружество Е суми по изпълнителен лист от 18.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1424/2013 г., по описа на PC - Сандански, като погасени по давност.

В отговора е заявено, че изложените обстоятелства в исковата молба са верни, като след датата на цесията не са били предприемани никакви действия по принудително изпълнение, и изпълнителното дело е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2021г.

Иска се от съда да не бъдат присъждани разноски в тежест на „Е, поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на настоящия иск. В условията на евентуалност, ако съдът присъди разноски на ищеца, се иска да бъде указано на ищеца да посочи банкова сметка, по която да се изплати присъденото адвокатско възнаграждение и сторените съдебно деловодни разноски.

С определение № 1130/17.07.2023г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или други способи за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат П., който поддържа депозираната искова молба. По същество се пледира за уважаване на 2 иска, с оглед направеното признание на същия от страна на ответника с отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен или процесуален представител.

С оглед изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че признава иска ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане да бъде прекратено съдебното дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно признанието от ответника.

В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.

237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:

Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.

В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в отговора е заявил, че счита исковете за основателни и е сторил признание на същите, като исковете са признати по основание и размер към момента на приключване на съдебното дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, исковете следва да бъдат уважени на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде признато за установено, че 3 ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4699,69 лева - представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2006г., сумата от 369,64 лева представляваща договорна лихва за периода от 14.05.2013г. до 11.11.2013г., сума в размер на 113,97 лева представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2013г. до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 402,17 лева направени по делото разноски, тъй като са погасени по давност.

Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответника.

Предвид гореизложеното и основният спорен по делото въпрос е за дължимостта на разноски в полза на ищеца и по приложение на правилото на чл.78, ал.2 от ГПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за размера на които са налице доказателства в кориците на делото- платежни нареждания за сумата от 337,99 лева – заплатена държавна такса и пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 1200 лева, заплатени в брой при подписване на договора.