Решение № 761 от 08.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201115 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно Постановление № 157/22.12.2021г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което на „ГЕОМА-Г" ООД, ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Основното възражение е, че наказаният субект всъщност разполагал с право да водовзема от река Рахманлийска.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Относно срочността на жалбата са изложени нарочни съображения в протоколното определение за даване ход на делото в съдебно заседание от 15.03.2022г., които се поддържат и към настоящия момент. Поради изложеното жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От служители на Басейнова дирекция източно беломорски район на 25.10.2021г. е извършена проверка на място на водохващане от р.

Рахманлийска, в землището на с. Зелениково, общ. Брезово, географски координати N 42°24'0.66" Е 025°4'57,6", ползвано от дружеството „ГЕОМАГ" ООД, ЕИК *******, представлявано от П.Г.Р..

Направен е оглед на участък от р. Рахманлийска (р. Розовска) в землището на с. Зелениково при стопански двор, общ. Брезово, при водовземно съоръжение, преграждащо река Рахманлийска, при засечени географски координати N 42°24'06,6" Е 025°4'57.6" Водовземното съоръжение представлява масивно водохващане с изградена масивна преливна част от бетон и метален савак.

От дясната страна (десния бряг на реката) на водохващането тръгва земен канал, по който се довежда вода от реката за допълване на яз. № 4. намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, стопанисван от „Геома-Г“ ООД.

В момента на проверка по канала протичат водни количества от реката, другата част от р. Рахманлийска свободно преминава през савака, който е вдигнат на около 10 см. Водата преминаваща след съоръжението е в посока гр. Брезово. Преди водовземното съоръжение и след него се образува завиряване.

В момента на проверката се подават водни количества от р.

Рахманлийска гравитачно по земен канал за допълване на яз. № 4, намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, стопанисван от „Геома-Г" ООД.

Към дата 25.10.2021 г . „Геома-Г" ООД, с ЕИК ******* водовзема вода от повърхностен воден обект- р. Рахманлийска, за допълване на яз. № 4, намиращ се в землището на гр. Брезово, общинска собственост, без да 2 притежава разрешително за водовземане от повърхностен воден обект , издадено съгласно Закона за водите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал:

-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

-приложените по преписката писмени доказателства, както следва:

Констативен протокол № ПВ1-216, Констативен протокол № ПВ1-222, Констативен протокол № ПВ1-215.

Посочените доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което фактическите констатации, които се съдържат в тях, изцяло се кредитират от съда.

Следва да се отбележи, че факта на осъществено водовземане на датата на вмененото нарушение- 25.10.2021г., а и принципното водозвемане от наказания субект от река Рахманлийска за допълване на яз.№ 4 не е спорно между страните, като различните становища се концентрират върху централния въпрос дали Геома-Г" ООД са разполагали с правно основание за това водовземане.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Компетентността на актосъставителя не е оспорена, а и се установява от законовата норма на чл. 201, ал.1 от ЗВ, вр. приложената по преписката Заповед № РД-03-210/25.08.2021г.

Не е оспорена и компетентността на наказващия орган, като същата произтича директно от нормата на чл. 201, ал.2, предл. последно от ЗВ.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съставомерните факти, изложени в АУАН, изцяло кореспондират на тези посочени в НП, като позволяват в пълна мяра преценка извършено ли е административно нарушение и какви са неговите индивидуализиращи белези.

3

АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя. На жалбоподателя е предоставена възможност да подаде възражение срещу АУАН, от която се е възползвал, поради което следва да се приеме, че в максимална степен е гарантирано правото му на защита.

ОСНОВАТЕЛНО Е Ееотразяване на приходи и неправилно е приложена чл. 185, ал.2 ЗДДС; са били болни от Ковод, като неотраняване При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. С оглед датата на извършване и установяване на нарушението ( 25.10.2021 г.), както АУАН (10.12.2021г.), така и НП (22.12.2021) се явяват издадени преди погасяване отговорността на дееца по давност.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗВ.

Съгласно цитираната норма: „Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:

1. в случаите по чл. 43, ал. 2 от ЗВ;

2. за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия;

3. в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2.“

В процесния случай не са изложени твърдения, а не се и установява от приложените по делото доказателства процесният случай да попада в някое от предвидените изключения, поради което за извършеното водовземане от река Рахманлийска жалбоподателят безусловно е следвало да разполага с разрешително по чл. 44, ал.1 ЗВ, при това издадено от компетентния орган по чл. 52 от ЗВ.

Подобно разрешително не е представено нито пред наказващия орган по време на административната фаза на процеса, нито пред съда, въпреки дадената възможност за това, поради което установените факти се субсумират под нормата на чл. 44, ал.1 ЗВ.

Действително по искане на жалбоподателя бе изискана цялата преписка 4 по сключения между жалбоподателя и Община Брезово концесионен договор.

По преписката са приложени две разрешителни за водоползване № 301656/13.11.2006 и № 301301/28.03.2006г. Тези две разрешителни обаче не променят горните изводи на съда на две самостоятелни основания:

-на първо място те са за водоползване, а не за водовземане , а съгласно чл. 44 ЗВ и чл. 46 от ЗВ разрешенията за водовземане и водоползване представляват напълно самостоятелни правни основания с различно приложно поле;

- тези две разрешения касаят изцяло различни водни обекти и нямат абсолютно нищо общо с река Рахманлийска и водовземането от нея.

Приложена е и коректната санкционна норма- чл. 200, ал.1, т.1 от ЗВ.

В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 39 от ЗВ:

„Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект.“

От друга страна според т.7 от ДР на ЗВ " водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.

От дадените легални дефиниции е видно, че отклоняването на води от река Рахманлийска гравитачно по земен канал за допълване на нивото на язовир № 4 представлява водовземане като форма на ползване на водите на същата река по смисъла на чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ.

Тук следва да се отграничава „ползването на самите води“ по смисъла на чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ ( чиято проявна форма е водовземането) от ползването на водния обект без разрешение, за което се съдържа легална дефиниция в т. 25 от ДР на ЗВ и се санкционира по реда на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Законосъобразен е и размерът на санкцията. Видно от текста на чл. 200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ водовземането без надлежно разрешително е съставомерно, независимо от конкретно отнетия воден обем. При това положение и при липса на представени по делото доказателства реалния дебит на водовземането да попада в някоя от хипотезите, които предвиждат по-висок размер на санкцията по чл. 200, ал.1, т.1, б. „б“- „г“, то изцяло законосъобразно на дееца е наложена санкция в рамките на абсолютния минимум по чл. 200, ал.1, т.1, б. „а“, а именно 150 лева.

5

Този минимален размер на санкцията е максимално благоприятен за дееца и в пълна степен охранява правото му защита.

Вече се спомена, че по делото не е спорно, че нарушителят е водовземал от река Рахманлийска не само на вменената дата, но и системно, като е използвал водите на реката, за да допълва нивото на стопанисвания от него язовир.

Нещо повече, жалбоподателят поддържа, че тази неговата дейност е правомерна. Неоснователността на тези доводи ще се обсъди подробно подолу, като същественото тук е, че констатираната системност в извършване на нарушението изключва всяка възможност в случая да се приложи чл. 28 ЗАНН.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

Неоснователен е доводът, че сключеният договор за концесия за Язовир № 4 предоставял на жалбоподателя правно основание да водовзема от река Рахманлийска.

На първо място, изрично следва да се уточни, че от систематичното тълкуване на санкционната норма- чл. 200, ал.1, т.1 ЗВ и на нарушената норма- чл. 44, ал.1 ЗВ следва, че под основание по смисъла чл. 200, ал.1, т.1 в случаите, когато не са налице изключенията по чл. 44, ал.1, т.1-3, се разбира само и единствено надлежно издадено от компетентния орган по чл. 52 ЗВ нарочно разрешение и то именно за водовземане, а не за водоползване по смисъла на чл. 46 ЗВ и то за конкретния воден обект.