Решение № 258 от 01.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Е. П. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600771 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 33 от 8.03.2023г., постановена по нохд 498/2022г. на 35-ти състав на СГС, подсъдимите С. И. И. и Т. С. И. са били признати за виновни по обвинението в престъплението по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 24.06.2021г. около 19.30 часа в гр. С., кв. “*** “, ул.“***“ № * в съучастие като извършители умишлено са умъртвили Г. Б. С., починал на ********г. в УМБАЛ „Света Ана“, въпреки оказаното му лечение, за което съдът на основание чл.54 от НК им е наложил наказание 13 /тринадесет години/ лишаване от свобода на всеки един от тях, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите времето, през което същите са били задържани по ЗМВР, с постановление на прокурор до 72 ч. и с МНО „задържане под стража“, считано от 29.06.2021г.

Постановено е с присъдата една част от веществените доказателства да останат по делото, а други да бъдат унищожени.

1

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите С. И. и Т. И. са били осъдени да заплатят солидарно на частните обвинители и граждани ищци Д. Р. С. и Т. Г.

С. сумата от по 130 000 лв. на всяка една от тях, представляващи причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ********г. до окончателното изплащане на всички дължими суми, както и разноските за заплащане на адвокатски хонорар в размер на от по 2000 лв. Подсъдимите са осъдени на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплатят солидарно държавна такса от 4% върху уважената част от гражданските искове 10 400 лв.– в полза на СГС, 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, 1515 лв. разноски от досъдебното производство, както и 954,82 лв. разноски от съдебното производство.

Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от двамата подсъдими и техните защитници адв. Б. Б. и адв. М. Ж., както и от частните обвинители и граждански ищци чрез повереника йм адв.Д. Т..

В жалбата си подсъдимият С. И. чрез защитникът му Б. Б. оспорва присъдата като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона и процесуалните правила, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Според изразеното в жалбата становище от събраните по делото косвени доказателства не можело да се направи еднозначен извод за умишлено умъртвяване на пострадалия Г. С., а за отбраняване при възникналия инцидент. Косвените доказателства, въз основа на които съдът формирал вътрешното си убеждение, че подс. С. И. е нанесъл удари в областта на главата на пострадалия с метален винкел не съставлявали верига от взаимно свързани логични факти, водещи до този единствено възможен извод.

Това становище на съда се оборвало от преки доказателства – показанията на св. П., според които подс. С. И. не е бил въоръжен и не е държал нищо в ръцете си по време на схватката с пострадалия, но показанията му били превратно изтълкувани. Нарушението на процесуалните правила според адв.

Б. се изразявали в предубедеността на съда, който обосновал извода за виновността на подзащитния му въз основа превратния анализ на доказателствата, кредитирайки изцяло показанията на св. М., който твърдял, че до тялото на пострадалия е имало метален предмет, без да вземе предвид показанията на св. П., който от своя страна е заявил, че не е видял такъв предмет. Показанията на св. М. не били обективни и безпристрастни, тъй като преди инцидента този свидетел неколкократно бил псуван от подс.Т. И., което 2 според защитника повлияло на чувствата му към подсъдимия и на начина, по който възпроизвеждал събитията, за които свидетелствал. Твърденията на този свидетел, че подс. Т. И. „се драскал сам по гърдите от нерви“ се опровергавали от СМУ №380/21г., според което охлузванията в двете гръдни области на подс.

Т. И. били получени в резултат на действието на тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такива и тяхното тангенционално действие, отговарящи да са били причинените по време и по начин така, както съобщавал подсъдимия – посредством удари с дървено държало, нанесени му от пострадалия Г. С..

Превратно били тълкувани показанията и на св. П., за това, че подс. С. И. и пострадалият се бутали и удряли, но заради разстоянието, от който този свидетел наблюдавал случилото се, съдът неправилно приел в мотивите, че не е могъл да види металния винкел в ръцете на подсъдимия. Останалите свидетели Г. М., Б. М., Д. В. и М. С. отричали да са видели метален винкел, както и пострадалият да е споделял пред полицейските служители, че е бил ударен с такъв предмет от подс. С. И., поради което според адв.Б. показанията на св. М. се явявали изолирани от останалата доказателствена съвкупност и не следвало да бъдат кредитирани.

В този смисъл защитата претендира недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна, поради което се иска признаване на подсъдимия С. И. за невиновен и оправдаване по първоначално повдигнатото му обвинение.

В жалбата си и допълненията към нея защитникът на подсъдимия Т. И.– адв. М. Ж., както и съмия подсъдим атакуват присъдата като неправилна, необоснована и явно несправедлива. Според тях доказателствата по делото и техният обективен анализ не давали основание да се приеме, че подс. Т. И. е извършил деянието от обективна и субективна страна, поради което се иска да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението. Претендира се, че деянието е извършено при условията на „неизбежна отбрана“ при наличието на „силна уплаха и смущение“ или алтернативно „в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия“. Възприетата от съда фактическа обстановка не отговаряла на доказателствените източници, събрани и проверени от първостепенния съд. Въпреки данните, че по делото имало неоспорими доказателства за времето на инцидента – 20.30 часа, съдът необосновано е приел, че е настъпил един час по-рано – около 19.30 часа. В 3 тази насока не били взети предвид фоноскопската експертиза за обаждането на телефон 112, заключението на видеотехническата експертиза, показанията на св.Г. Б. – парамедик в „Спешна медицинска помощ“, показанията на полицейските служители М. и М..

Нанесените удари от пострадалия на подс.Т. И., които били общо 10 броя, не били безобидни, тъй като три от тях били нанесени в главата, а един от тях непосредствено до лявото му око с реална опасност да го увреди, потвърдено от СМУ №380/2021г. Констатациите на съда, че подсъдимите са поели инициативата за сблъсъка и са предизвикали пострадалия да излезе да се разберат също не отговаряли на обективно установеното, в това число и на показанията на св. М., сочещ, че именно пострадалия е подканил подсъдимите да се бият навън. Изводите на съда, че подс. С. И. държал метален предмет с продълговата форма, с който нанесъл удари на пострадалия Г. С. също не били подкрепени с доказателства и по същество не представлявали нещо повече от предположение, тъй като показанията на свидетелите М. и С. за наличието на „винкел“ били непоследователни и вътрешно противоречиви, а втората свидетелка била и заинтересовано лице от изхода на делото. В тази насока според защитника не били обсъдени показанията на полицейския служител Г.

М., както и св. Г. Б., дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебното заседание на 29.04.2022г., които опровергавали твърденията на свидетелите М. и С.. Наличието на метален предмет не се установяло и от показанията на св. П., който при предявяване на ВД №1 – метален квадратен профил е заявил, че „не е виждал подобен предмет на местопроизшествието“.

По отношение на ВД №3 – дървено държало, този свидетел е посочил, че „този предмет е бил в пострадалия, с който после подс. Т. И.“ го ударил. Св. П. действително говорил за удари между подс. С. И. и пострадалия Г. С., без обаче да конкретизира за какви точно удари става въпрос. От заключението на фоноскопската експертиза можело да се направи извод за крайно враждебното отношение на св. М. към двамата подсъдими, изразяващо се чрез репликата „Ще влезем и ще ги изтрепем и двамата“. Избирателен подход в обсъждането на гласните доказателства бил приложен в мотивите и при кредитиране показанията на св. Ц., които според съда потвърждавали изнесеното от св. М., относно предмета на престъплението, с който бил ударен пострадалия, без да се вземе предвид, последващото пристигане на полицейския служител на местопроизшествието и некатегоричното му изявление дали ставало въпрос 4 за тръба или дървен кол. Освен това адв.Ж. обръща внимание на изнесеното от св. М., за заявеното от пострадалия пред полицейските служители М. и М., че подс. С. И. го е ударил с винкел, което обаче не се потвърждавало от показанията на служителите на реда. В този смисъл според защитника показанията на св. П. М. не били обективни и безпристрастни, поради което неправилно и необосновано първостепенния съд им отдал приоритетно значение.

От приобщените по делото видеозаписи било видно, че подсъдимите излизали на улицата без да носят в ръцете си каквито и да било предмети. Видеото от сблъсъка показвало, че подс. С. И. не е нанасял каквито и да било удари, с какъвто и да било предмет. Виждали се само телата на подсъдимите, влизащи в контакт едно с друго, както и нанесените три удара от подс. Т. И. на Г. С. с дърво, което издърпал от ръцете на последния, за да защити баща си, който се задушавал от действията на пострадалия, поради което ударът в главата на пострадалия попаднал случайно. Не били взети предвид показанията на св. М., според които пострадалият бил висок 195 см и тежал около 150 кг. и значително превъзхождал и двамата подсъдими по физическа сила и данни. Според защитника нанесеният от подс. Т. И. удар в главата на пострадалия бил случаен, в резултат на което и подсъдимия С. И. и починалия Г. С. паднали на земята в циментовата настилка. От видеозаписа не се установявало подс. С. И. да отправял каквито и да било реплики, в това число и за убийство. Секунди след падането се появили свидетелите М., Д. С. и М. С., като първият ударил плесница на подс. Т. И., от която последният паднал на улицата. Неправилно съдът приемал в мотивите си, че уврежданията на пострадалия били в резултат на получени удари, както от „дървено държало“, така и от „метален предмет“, които категорично не били използвани от двамата подсъдими.

Неизяснени в хода на съдебното следствие според адв.Ж. останали обстоятелствата по какъв начин били причинени кръвонасяданията на клепачите на очите и около тях, както и кръвоизлива в лявото око на пострадалия, които водели до съмнение за счупване основата на черепа, а от там и възможно вдишване на кръв в белите дробове, което не било обстойно изследвано в заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза П111/2022. Констатациите за кръв в белите дробове според защитника можело да е в резултат на двустранна бронхопневмония, която от своя страна да е довела до остра дихателна недостатъчност и по-нататъшни усложнения в 5 статуса на пострадалия. Освен това след проведената специализирана неврохирургическа интервенция не било установено какви медиК.ти е приемал пострадалия във връзка с поставените му 4 бр. стентове, както и дали е приемал противосъсирващи лекарства, които да допринасят за масивни кръвоизливи в мозъка. Не било изяснено по едно и също време ли са били причинени различните травматични увреждания с хематоми по тялото на пострадалия, както и какво е значението и последиците за транспортирането на пострадалия до „Пирогов“, престоя му там 5 часа и обратното му връщане в дома. Съдът не подложил на обсъждане и преценка становището на вещите лица за ненавременно оказаната медицинска помощ на пострадалия, според заключението на съдебно-медицинската експертиза стр.12, което изиграло съществена роля за настъпването на смъртта. Налице били два отказа на пострадалия да постъпи в лечебно заведение за предприемане на адекватни медицински действия относно лечението му – първия път на 24.06.2021г. непосредствено след инцидента и втория път на 25.06.2021г., когато отказал лечението му да продължи в УМБАЛ „Пирогов“.