Решение № 22468 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22468 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110138106 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ю. В. Р. срещу „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 02.06.2023 г. е заемала при ответника длъжността „продавач-консултант“. Със заповед № 0001/03.02.2024 г. трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 03.02.2024 г.

Твърди, че има вземания към ответника, както следва: вземане по чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2024 г. – в размер на сумата 88, 86 лв., ведно с мораторна лихва в размер на сумата 3,00 лв. за периода 26.03.2024 г. – 21.06.2024 г.; вземане по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 466, 49 лв., ведно с мораторна лихва в размер на сумата 25, 02 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.; вземане по чл.220 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на сумата 933 лв., ведно с мораторна лихва в размер на сумата 50, 03 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.; вземане по чл.222, ал1 КТ за обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на сумата 933 лв., ведно с мораторна лихва в размер на сумата 50, 03 лв. за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми. Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД, с който оспорва исковете. Оспорва възникването на трудово правоотношение между страните, а в случай че се приеме, че такова е възникнало – оспорва ищцата да е полагала труд. Оспорва исковете за мораторна лихва по съображения относно акцесорния им характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 16.10.2024 г. е допуснато, на основание чл.214, ал.1 ГПК, увеличение на иска по чл.224, ал.1 КТ до сумата от 470, 54 лв., както и на иска за мораторна лихва върху това обезщетение – до сумата от 25, 23 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен трудов договор № 2 от 02.06.2023 г. между „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД и Ю. В. Р. за длъжност „продавач-консултант“, подписан за работодателя. Видно от справка от ТД на НАП-София, в същата е отразен трудов договор, сключен между „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД и Ю.

В. Р. на 02.06.2023 г. и прекратен на 03.02.2024 г.

С определение от 29.08.2024 г. ответникът е задължен да представи, на основание чл.190 ГПК, личното трудово досие на ищцата, като му е указана процесуалната последица от непредставянето му – че същото ще се преценява съгласно чл. 161 ГПК, а именно – с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, в т.ч. относно съществуването на трудовото правоотношение и размера на претендираните обезщетения.

В указания срок, както и до приключване на съдебното дирене, ответникът не е представил трудовото досие на ищцата.

Със заповед № 00001/03.02.2024 г., връчена на 03.02.2024 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа.

Представено е писмо изх. № 24015908/12.03.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София до ищцата в отговор на неин сигнал от 07.02.2024 г., в което се сочи, че след извършена проверка по сигнала е констатирано, че: в трудовото досие на ищцата не се съхранява писмено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, с оглед на което на ищцата се следва обезщетение за неспазено предизвестие, каквото се констатира, че не й е било определено, както и че посоченото обезщетение е дължимо не по-късно от 31.03.2024 г., във връзка с което на работодателя е било дадено предписание.

Представено е и писмо изх. № 24042067/30.04.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София до ищцата в отговор на неин сигнал от 08.04.2024 г., в което се сочи, че след извършена проверка по сигнала е констатирано, че работодателят не е изплатил на ищцата: начисленото във 2 фиш за работна заплата за м.02.2024 г. възнаграждение за 2 работни дни; начисленото във фиш за работна заплата за м.02.2024 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 11 дни; обезщетение за неспазен срок на предизвестие; обезщетение за времето, през което е останала без работа по чл.222, ал.1 КТ, във връзка с което на работодателя е било дадено предписание.

От заключението на ССЕ по делото се установява, че по ведомост за м.02.2024 г. на ищцата е начислена сумата 88, 86 лв. за отработени 2 дни, заедно със сумата 381, 68 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. Вещото лице е посочило, че не са налице данни тези суми да са заплатени – не са установени платежни документи, РКО или банкови извлечения. Същевременно, със заповедта за прекратяване на ТПО е определен допълнителен платен годишен отпуск 2 дни, които не са включени във ведомостта за м.02.2024 г. Констатира се, че неизплатеното трудово възнаграждение за м.02.2024 г. възлиза на сумата 88, 86 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – на сумата 470, 54 лв.

Вещото лице е посочило, че съгласно трудовия договор трудовото възнаграждение е дължимо ежемесечно до 25-то число на следващия месец, с оглед на което размерът на мораторната лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.03.2024 г. – 21.06.2024 г. възлиза на сумата от 3 лв., а размерът на мораторната лихва върху обезщетението по чл.224 КТ за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г. – на сумата от 25, 23 лв.

Констатира се, че размерът на дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие възлиза на сумата от 933 лв., като не се установяват данни за заплащането му. Размерът на мораторната лихва върху него за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г. възлиза на сумата от 50, 03 лв.

Констатира се, че размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 КТ възлиза на сумата от 933 лв., като не се установяват данни за заплащането му. За периода от един месец от прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата няма сключен друг трудов договор.

Размерът на мораторната лихва за периода 03.02.2024 г. – 21.06.2024 г. възлиза на сумата от 50, 03 лв.

Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.128 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума.

В случая по делото с исковата молба е представен трудов договор № 2 от 02.06.2023 г. между „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД и Ю. В. Р. за длъжност 3

„продавач-консултант“, подписан за работодателя. Видно от трудовия договор, същият носи и подпис на служителя, удостоверил постъпването си на работа на 03.06.2023 г. Видно от представената справка от ТД на НАП-София за регистрирани трудови договори, в същата е отразен трудов договор, сключен между „ДЖОРДЖИЯ БЕКЕР“ ЕООД и Ю. В. Р. на 02.06.2023 г. и прекратен на 03.02.2024 г., т.е. работодателят е изпълнил задължението си по чл.62, ал.3 КТ да изпрати уведомление до ТД на НАП за сключването на трудовия договор.

С определение от 29.08.2024 г. ответникът е задължен да представи, на основание чл.190 ГПК, личното трудово досие на ищцата, като му е указана процесуалната последица от непредставянето му – че същото ще се преценява съгласно чл. 161 ГПК, а именно – с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, в т.ч. относно съществуването на трудовото правоотношение и размера на претендираните обезщетения.

В указания срок, както и до приключване на съдебното дирене, ответникът не е представил трудовото досие на ищцата, с оглед на което съдът намира, че следва да се приложи указаната на ответника процесуална последица на чл.161 ГПК, като се приеме за доказано възникването на трудовото правоотношение между страните. Този извод впрочем напълно кореспондира и с останалите ангажирани по делото доказателства, в т.ч. – писмо изх. № 24015908/12.03.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, от което е видно, че такова трудово досие е било налично при ответника и съответно – проверено от Инспекция по труда, писмо изх. № 24042067/30.04.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, както и от заключението на ССЕ по делото.

Предвид изложеното се налага извод, че по силата на трудов договор от 02.06.2023 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „продавачконсултант“.

Със заповед № 00001/03.02.2024 г., връчена на 03.02.2024 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа.

За процесните два работни дни от м.02.2024 г. ищцата е полагала труд, за което е налице извънсъдебно признание от страна на ответникаработодател, който във ведомост за заплата за м.02.2024 г. й е начислил трудово възнаграждение за тези два дни. Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил трудовото възнаграждение, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице – че при извършената проверка платежни документи не са констатирани.

С оглед изложеното в полза на ищцата е възникнало вземане за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2024 г. в размер на сумата 88, 86 лв.

4

Съгласно чл.5 от договора трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до 25-то число на месеца, с оглед на което срокът за заплащане на трудовото възнаграждение за м.02.2024 г. е изтекъл на 25.03.2024 г. От следващия ден – 26.03.2024 г. ответникът е в забава, като за периода 26.03.2024 г. – 21.06.2024 г. дължимата мораторна лихва възлиза на сумата 3 лв.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума – обстоятелства, които в случая са налице с оглед съвкупната преценка на ангажираните писмени доказателства и заключението на ССЕ

В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв, каквото доказване в случая не е проведено.

С оглед изложеното в полза на ищцата е възникнало вземане за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 470, 54 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва.

В случая трудовото правоотношение е прекратено на 03.02.2024 г. Не се твърди и установява да е уговорен по-кратък срок за плащане на обезщетението, поради което приложим е предвиденият в нормата на чл. 228, ал. 3 КТ срок, последният ден на който е 31.03.2024 г. (неделя), с оглед на което срокът е изтекъл на 01.04.2024 г. (понеделник). От 02.04.2024 г. ответникът е в забава, като размерът на мораторната лихва за периода от 02.04.2024 г. – 21.06.2024 г., определен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на сумата 14, 60 лв.