Решение № 45 от 12.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000300 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5418/25.04.2025 г. от Ж. И. Н. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 12, вх. Г, ет. 8, ап. 95 против решение № 103/02.04.2025 г., постановено по г. д.

№ 427/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска на Ж. Н. за осъждане на застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а да и заплати сумата над размера от 120 000.00 лева до размера от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н.Д.Т. ЕГН **********, вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2022 г. в с. Светлина, община Тополовград и по отношение на лихвата за забава върху тази сума, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълния предявен размер. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Ж. И. Н. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 12, вх. Г, ет. 8, ап. 95 1 против „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н.Д.Т. ЕГН **********, вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2022 г. в с. Светлина, община Тополовград, ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. (датата на смъртта на Н.Т.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба, че на 23.05.2022 г., около 08:20 ч., в с. Светлина, община Тополовград, област Хасково, е настъпило ПТП по вина на С.Ш.С. ЕГН **********, който при управление на л. а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ИДИ“, с peг. № .... и поради движение на заден ход с недостатъчно упражнено внимание от негова страна, прегазва със задната си част пресичащата зад товарния автомобил пешеходка Н.Д.Т.. Посочено е, че в резултат на така настъпилото ПТП, Н.Т. получава множество тежки травматични уреждания като най-сериозните са локализирани в областта на двата и крака, които биват буквално премазани. Непосредствено след катастрофата, Н.Т. е транспортирана но спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където бива хоспитализирана за периода от 23.05.2022 г. до 21.06.2022 г., като на последната дата - 21.06.2022 г., Н.Т. почива в болничното заведение, в резултат от усложнения от получените тежки наранявания.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 011/18.03.2024 г.(л. 17-18 от делото на ОС), ищецът Ж. Н. е дъщеря на загиналата Н.Т..

Видно от материалите по наказателното производство (приложени), по случая било образувано ДП № 46/2022 г., по описа на РУ-МВР-Тополовград, пр. пр. № 1189/2022 г., по описа на ОП - Ямбол. С присъда № 3/06.03.2023 г., постановена по НОХД № 322/2022 г., на ОС - Ямбол (влязла в сила на 28.03.2024 г.), решение № 78/28.03.2024 г., постановено по ВНОХД № 98/2023г., по описа на АС - Бургас и решение № 202/28.03.2024 г., постановено по КНД № 1166/2023 г. по описа на ВКС, С.Ш.С. бил признат за виновен за извършеното от него престъпление по транспорта, довело до смъртта на Н.Т..

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Налице е и хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, 2 деянието (процесното ПТП и настъпилата смърт), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

Видно от справка (л. 13 от делото на ОС), лек автомобил с peг. № .... е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП (23.05.2022 г.), сключена с ответника.

Видно от писмо изх. № 4507/17.06.2022 г. (л. 44 от делото на ОС), получено на 16.06.2022 г., пострадалата Т. е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП.

Видно от писмо (л. 45 – 47 от делото на ОС), ищецът е отправил претенция към ответника за заплащане на обезщетение за процесното ПТП. Няма твърдения или доказателства за плащане. Следователно е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Спорен е техният размер.

В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на Т., на ищеца са причинени неимуществени вреди. Преживява изключително тежко нейната загуба, за нея тя е била единствената опора в живота, с когото са си помагали и подкрепяли в добри и лоши моменти, майка и е била нейният най-близък човек. Изложено е, че Ж. Н. няма свое семейство, съпруг и деца и живеела заедно със своята майка в една къща, под един покрив и в едно домакинство. Отношенията по между им били изградени на основата на взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ. Приживе двете жени си помагали и разчитали изключително и само една на друга, дори в деня на катастрофата, Н.Т. отивала до магазина за хранителни стоки в с. Светлина, за да пазарува за своето домакинство. Ищецът и нейната майка живеели изключително сплотени и задружно, като помежду им била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната и неочаквана кончина на Н.Т., прекъснала завинаги и безвъзвратно. След трагичната загуба на своя родител и за продължителен период от време, Н. изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела, чувствала се безпомощна и не намирала смисъл и сили да живее. Ищецът нямала вече с кого да си споделя живота, загубила своята семейна опора и домашен уют, който приживе със своята майка градили и създавали в продължение на толкова много години. След загубата на своята родна майка, Ж. Н. остава сама, без своя обичан родител и животът и оттук нататък не е същият и никога повече няма да бъде.

Според показанията на свидетел М.Т. (л. 124 - 125 от делото на ОС): Мисля, че май месец 2022г. беше, когато с майката на Ж. се случи автомобилна злополука, автомобил я блъсна и тя почина, отивала е на магазина за продукти. Според мен, живееха добре. Ж. няма 3 друго семейство освен майка си, съпруг, деца няма, не е била никога омъжена. Живееха в едно домакинство двете в с. Светлина, имаха стопанство. Ж. живееше тук в Стара Загора и работеше, след това се прибра при майка си и двете според мен добре си живееха. Нямам информация да имат проблеми, не са се карали, имаха зеленчукова градина, животни, кокошки, такива неща. Постоянният ми адрес е в гр. Стара Загора, от 4 – 5 години съм пенсионер, не живея непосредствено до тях, в другия край на селото съм. Нямам информация да са имали някакви проблеми, добре се разбираха. Нямаме много съседи на село. Ж. тежко го преживя според мен, животните ги затриха, от както я няма майка и, с градината още се занимава, но наполовина. Н. беше жизнена, добродушна жена, енергична, не съм чул да боледува нещо, здрава жена. Активно участваше в домакинството, работна жена беше. Ж. е затворена след инцидента, не е както беше. Тя ходи само до магазина да си купува продукти и до там. Отрази и се загубата на майка й, стопанството намали, ходи само до магазина. Не знам, не мога да кажа за депресии, при всички положения друга е, не както беше. Ж. мълчи, повечето време е затворена в себе си.

Според заключението на съдебно-психологичната експертиза (л. 59 – 63), Преживяната загуба при Ж. Н. е довела до нормореактивна траурна реакция, характеризираща се с тъга, емоционална болка, временна дезорганизация в ежедневието и повишена емоционална уязвимост. Реакцията е ситуативно и контекстуално обусловена.

Загубата е преживяна като емоционално сътресение, без развитие на психопатологични прояви. Реакцията има характер на нормореактивен траур с постепенно възстановяване на адаптацията и запазено функциониране. Към момента на експертизата психологичното функциониране е възстановено и е в рамките на възрастовата норма. Не се установяват симптоми на посттравматично стресово разстройство или други клинично значими психични разстройства. Емоционални прояви на тъга, сънища, спомени са нормални остатъчни реакции на преживяната загуба. На етапа на експертизата при Ж. И. Н. не се установява необходимост от психиатрична консултация и психотерапевтични интервенции.

На етапа на експертизата Ж. И. Н. е в стабилно психо-емоционално равновесие. Налице са периодични емоционални преживявания на липса и тъга, които са очаквани и нормално психологични, след загуба на близък човек и не нарушават ежедневното функциониране.

Няма данни за клинични прояви на тревожност, депресия или дезадаптация. Обичайният период на адаптация, след загуба, в зряла възраст варира в рамките на 6 - 12 месеца, като при Ж. И. Н. динамиката на тъгуването е протичала нормално психологично. Преживяното събитие безспорно е оказало психологично въздействие и е довело до емоционален дискомфорт, вътрешно напрежение, отразило се върху цялостното психологично състояние. Емоционалните преживявания са неудоволствени по своята същност, но се вписват в нормалната адаптационна динамика, след преживяна загуба и не представляват болестен процес, а естествена реакция на човешка скръб и адаптация към промяна.

Посоченото от експерта дава основание да се обобщи, че при Н. не са налице психологични проблеми, различни от обичайните. Няма клинични прояви на болестни състояния. Въпреки настъпилата травма, психологичното функциониране е възстановено 4 и е в рамките на възрастовата норма.

Към момента на ПТП и смъртта, ищецът е била на 63 години, а загиналата е била на 85 години.

Следва да бъде отбелязано, че загиналата е единствен роднина на ищеца от найблизкия кръг и двете са живеели продължително време в едно домакинство. Между тях е имало отношение на разбирателство и взаимопомощ.

Извън нормалното разбиране за човешките отношения е дъщеря да загуби майка си, независимо от възрастта и на двете, при нелеп инцидент - ПТП. В случая тази загуба неминуемо е свързана с негативни изживявания, които обаче се вписват в нормалната адаптационна динамика, не са болестен процес и ищецът в значителна степен се е възстановил от преживяната травма.

Неимуществените вреди от загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да възмежди вредата. Стойността на обезщетението не е цената на човешкия живот, нито е компенсация на загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността следва да бъде определен размер, съобразен с критерия за справедливост. Този критерий освен обективно установените по делото факти, включва и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия.