Решение № 10 от 28.03.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Разград, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело № 20253300900002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 20250228095128, подадена от М. А., гражданин на Република Турция, роден на 01.01.1972г., ЕГН в Р Турция ************, притежаващ паспорт серия U 24928305, издаден на 03.03.2021г. от Република Турция, с постоянен адрес кв. Мимар Синан, ул.

Карадениз № 96/1 Султанбейли / Истанбул, подадена чрез пълномощника му адвокат С. Б. от АК - Русе, срещу Отказ с рег. № 20250219214820/21.02.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, постановен по Заявление образец А4 с вх. № 20250219214820/19.02.2025г. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на поисканите промени на обстоятелствата по партидата на дружеството.

Жалбоподателят излага длъжностното лице по регистрация да е излязло извън дължимата съобразно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ проверка. Поддържа съобразно разпоредбата на чл. 61 КМЧП формата на правните сделки да се урежда от правото, което е приложимо към сделката и да е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършване на сделката. Ето защо, сочи приложими да са правилата за форма на сделката и упълномощаването за сключване на последната съобразно законодателството на Република Турция, където е извършено упълномощаването, а не на българския закон – чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 37 ТЗ, както неправилно е приело длъжностното лице по регистрация.

На осн. чл. 25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията, чрез пълномощника си – главен експерт в отдел „Анализ, методология и организация“, главна дирекция „Регистри“ в АВ, е подал отговор по жалбата. С отговора оспорва жалбата.

1

Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на отказа по подробно изложените мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана страна и при спазване на преклузивния срок 7-дневен от връчването на отказа по чл. 25, ал.

1 ЗТРРЮЛНЦ /отказът е постановен на 21.02.2025 г., а уведомителното писмо от Агенция по вписвания, с което изпращат на РОС процесната жалба е 28.02.2025 г./ срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което и като допустима ще бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е подал заявление образец А4 с вх. №

20250219214820/19.02.2025г. по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038, седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, ул. П.Р. Славейков № 6, вх. Б, ет. 2, ап. 10, с управители Ф. Й. – вписване прехвърляне на дружествени дялове, промяна в едноличния собственик на капитал, в представителството на дружеството и е приложен променен учредителен акт.

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че: Съгласно чл. 129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неплатени задължения по ал.1 Към заявлението е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове, от който се установява, че продавачът се представлява от пълномощник. Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква особен а писмена форма трябва да бъде в същата форма. Предвид посочената разпоредба е изискването на чл. 129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял да се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно следва пълномощното за прехвърляне на дружествените дялове да се с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Приложеното към заявлението пълномощно и описано в договора пълномощно не е изготвено в изискуемата от закона форма – чл. 37 ЗЗД, тъй като е извършено нотариално удостоверяване само подписа, но не и на съдържанието.

2

Видно от приложените към заявлението документи са представени:

- договор от 19.12.2024г. за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ между продавача Ф. Й., чрез пълномощника Р. М. Г. и купувача М. А., сключен в гр. Разград, Р. България. Договорът е в писмена форма с едновременна заверка на подписите и съдържанието му, извършена от нотариус Невена Стоянова, с рег. № 291 на НК, с район на действие РС – Разград, чрез Ц. Ц. - помощник нотариус по заместване, съответно с рег. 11234 от 19.12.2024г. и рег. № 11235, том 2, акт 131 от 19.12.2024г., - писмено пълномощно, с което продавачът Ф. Й. е упълномощил Р. М.

Г. да продаде притежаваните от упълномощителите дялове от "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038. В пълномощното е извършено удостоверяване на подписа от нотариус в Република Турция, но не и на съдържание, - Решение от проведено общо събрание на "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038, нов учредителен акт, декларации.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 13, ал. 6 ЗТР към заявлението за вписване се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените от заявителя документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал.1 ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 с. з. изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

По въпроса чие материално право се прилага относно съдържанието на пълномощното за прехвърляне на дружествен дял.

Независимо от факта, че пълномощното е съставено в чужбина, приложим към формата му за действителност е българският ТЗ, тъй като съгласно чл. 56, ал.1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а нормата на чл. 58, т. 6 КМЧП предвижда приложимото право към лицата по чл. 56 с. з. да урежда придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. Процесното дружество, е регистрирано в Република 3

България и приложим към придобиването/загубването на членство е българският ТЗ. Последният установява форма за действителност на сделка за прехвърляне на дружествен дял (елемент от фактическия състав на придобиване на членство от приобретателя респ. загубване на членството от прехвърлителя) и независимо на територията на коя държава е сключен договора за прехвърляне на дружествен дял, същият следва да е с нотариално удостоверени подписи и съдържание, на осн. чл.129, ал.2 ТЗ, като същата форма се изисква и за пълномощното, съгл. чл. 37 ЗЗД.

С нормата на чл. 58 КМЧП е очертан обхватът на приложимото съобразно чл. 56 КМЧП право по регистрацията на юридическото лице относно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването.

Нормата е специална и в очертания със същата предметен обхват, включително досежно прехвърлянето на дялове, права и задължения на страните по последната сделка и настъпване на промяната в членствените правоотношения като последица от сключване на договор за продажба на дялове, определя за приложим закона по регистрация на юридическото лице и изключва останалите общи разпоредби на Кодекса, уреждащи приложим закон по отношение на други правни сделки, вкл. на сочената от жалбоподателя норма на чл. 61 КМЧП в частта им, с която уреждат друго, различно от правилото на чл. 58, вр. чл. 56 КМЧП. В същия смисъл са и дадените разрешения в практиката на ВКС по Определение № 42 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3725/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 308 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2013 г., II т. о., ТК.

По тези мотиви и на основание чл. 58, вр. чл. 56 КМЧП по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество – ООД или ЕООД, приложим закон е българският материален закон и в частност нормата на чл. 129 ТЗ.

4

Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД са повелителни, тъй като установяват изисквания за форма на правни сделки и всяко отклонение от тях обуславя нищожност на съответната сделка поради липса на форма.

Според тези норми разпореждането с дружествен дял, следва да се осъществява с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието на договора, извършени едновременно, реципрочно е и изискването към пълномощното за сключване на такава сделка.

Представените в регистърното производство доказателства не отговарят на цитираните законови изисквания, а и в жалбата няма твърдения, че представените доказателства съдържат пълномощно с нотариално удостоверяване на съдържанието.

Със законодателните изменения на чл. 129, ал.2 ТЗ с ДВ бр. 105/2016 г., се въведе форма за действителност на договорите, които имат за предмет разпореждане с дружествен дял, като сделката следва да се осъществява с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно. Разпоредбата пък на чл. 37 ЗЗД изисква пълномощното за сключване на такава сделка да е в същата форма. По този начин законът изисква да са налице две нотариални удостоверявания - на подписите на страните по прехвърлителната сделка и на съдържанието, извършени от нотариус в един същи ден, като задължително регистърните номера на тези удостоверявания трябва да са поредни.

Уреденото в ГПК нотариално удостоверяване на съдържанието на документ изисква при нотариуса да се съхранява препис от документа (чл.

590, ал. 2 ГПК), който се подрежда в специална книга и който има съществено доказателствено значение, тъй като доказва, че при извършване на удостоверяването документът е имал точно това съдържание, което има съхраняваният при нотариуса препис. Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл.

37 ЗЗД са повелителни, тъй като установяват изисквания за форма на правни сделки и всяко отклонение от тях обуславя нищожност на съответната сделка поради липса на форма. Дали представеният договор за продажба на дружествени дялове, който заявителят представя е породил правни последици е въпрос, включен в извършваната от длъжностното лице проверка, още повече, че спазването на установената форма за действителност е именно изискваната от ЗТР проверка на документа от 5 външна страна. Безспорно е, че валидността на тази сделката се обуславя от спазване на изискванията за форма, действащи към момента на сключването й, когато в сила е по-тежката форма за действителност – едновременно удостоверяване на подписите и на съдържанието й.

Предвид нормата на чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Видно от представеното пълномощно същото няма заверка на съдържанието, а има само заверка на подпис, предвид на което и изискванията по чл. 129, ал. 2 ТЗ за форма на договора за продажба на дялове от капитала на процесното дружество не са спазени, изведено от представените към заявлението документи.