Решение № 46 от 20.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Сливница, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20231890100606 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЗД „Бул Инс” АД , с която срещу Агенция „Пътна инфраструктура” е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1062.12 лева, представляваща изплатеното от тях застрахователно обезщетение, с включени в тази сума и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на 10.08.2019 г. на първокласен път I-8 в района на 16ти км. в посока от ГКПП - Калотина към гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с peг. № ............., собственост на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР, е попаднал в необезопасена и необозначена дупка. Излага се, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка „Каско” при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица от 02.11.2018г., валидна към момента на събитието.

При ищеца е заведена щета и след извършена оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1037,12 лева. Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, доколкото ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа.

На ответника Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.

1

Счита, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила съобразно чл.179, ал.2 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и противоречив, в него липсва ясно описание на механизма на реализираното произшествие и на цялата пътна обстановка, местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, не е изготвен от служители на КАТПП, не е представен снимков материал, липпсва подпис на ответника, не е индивидуализирано препятствието на пътя и не е посочена. Излагат се твърдения, че водачът на автомобила се е движил с превишена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Заявява, че плащането на опредлена сума на конкретно лице не е основание да се счита, че е настъпило „застрахователно събитие“ и застрахователят е длъжен да извърши проверка, относно установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие. Твърди, че приложената полица не съдържа изискуемите реквизити, а приложените общи условия са неотносими и в тях няма подпис на страните и дата. Сочи, че не са представени доказателства, че водачът на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, и доказателства, че причиняване на вредите не са в резултат на умишлени действия. Изтъква, че застрахователната полица от 02.11.2018 г, не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното събитие, както и че уведомлението за щета на МПС и др. документи приложени към него, са частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на ищцовото дружество, и не доказват по безспорен и неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП.

Поддържа, че евентуалното ПТП не е настъпило заради наличие на препятствие на пътното платно, а заради субективните действия на водача, който най-вероятно се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме препятствието и своевременно да спре. Оспорва наличието на препятствие на пътното платно, както и наличието на застрахователни риск, покрит от застрахователния договор. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, а при условита на евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

2

По делото е представен протокол за ПТП № 846411 от 10.08.2019 г., изготвен от длъжностното лице след посещение на мястото на ПТП, от който се установява, че на 10.08.2019 г. около 15:20 ч. на пътя ПП I-8 16 км. посока гр. София се е състояло ПТП, при което л.а. „Киа“, модел „Сийд“, с peг. № ............., управляван от свидетеля П. е попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на необезопасено и необозначено препятсвие на пътното платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност настъпването на ПТП.

Според свидетеля П. (както е посочено и в протокола за ПТП) в резултат от процесното ПТП е повредена предната броня. Заключението на автотехническата експертиза по делото също потвърждава, че щетите по автомобила са в причинна връзка с посочения механизъм на ПТП. Тяхното наличие се установява и от представените по делото описи на щета и уведомление за щета. Ето защо доводите на ответника за противното са неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на ответника, че по делото не е изяснено дали щетите са резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от превишена скорост. Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП възлиза на 1037,00 лева.

Видно от представения застрахователен договор № ури 5785опд60/15.08.2018 г. към датата на процесното ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца със срок на застрахователно покритие 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Според посоченото в договора (чл. 3, ал. 1, т. 5) и видно от приложените общи условия на ищеца застраховката покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също представлява покрит застрахователен риск.

Видно от представеното преводно нареждане от 12.03.2020 г., на посочената дата застрахователят е заплатил на сервиз при Киа Моторс застрахователно обезщетение в размер на 1037,12 лева. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по ССчЕ, което посочва, че ищецът е осчетоводил плащане на обезщетение по щета № 1903027276.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначено и необезопасено препятсвие на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на 3 действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било реализирано процесното произшествиет, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /същият е включен в списъка на Републикански пътища като път I-8 Граница Сърбия- Калотина- Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман - Костенец Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково ХарманлиЛюбимец-Свиленград - Капитан Андреево/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната неравност/препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на препятсвие, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.

Неоснователно е възражението на ответника АПИ за това, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, за да може да спре или да избегне препятствията на пътя, включително и това, в което е попаднал. По делото не са представени доказателства, от които да се установява това.

Неоснователни са доводите на ответника, че не е установено дали водачът на лекия автомобил не е бил употребил алкохол. Доказателства за това обстоятелство също не са били представени в хода на процеса, а в тежест на ответника е да докаже това свое възражение. По делото не се установи и следващото възражение на ответника, а именно, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.

По изложените съображения искът се явява основателен и следва да се 4 уважи в пълен размер. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 25 лева – ликвидационни разноски (арг. чл. 410, ал. 1 от КЗ).

По разноските

С оглед изхода на спора по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ЗД „Бул Инс” АД следва да бъдат присъдени разноски в размер от 50 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице по САТЕ и 400 лева за депозит за ССчЕ, както и 40 лева депозит за свидетел.

Ищецът е бил представляван от адвокат, но не е представил доказателства за сторени разноски. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ няма право на разноски по първоначалния иск.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. С............. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр. С...................... на основание чл. 410, ал. 1, вр. чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата 1062,12 лева, представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди на лек автомобил лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с peг. № ............. от застрахователно събитие, настъпило 10.08.2019 г. на първокласен път I-8 в района на 16-ти км. в посока от ГКПП - Калотина към гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане.