Решение № 3 от 28.01.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пещера, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20245240200086 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 от ЗДвП на В. А. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева - за нарушаване на чл. 20, ал.2, от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна , с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление при съображения, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителността. Описва се настъпилото ПТП като осъществено по вина на друг водач, предприел рискована и непредвидима за жалбоподателката маневра на изпреварване. Сочи се образувано по случая досъдебно производство по описа на РП-Пазарджик, ТО-Пещера.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2024г. В. А. П. управлява мотоциклет „Хонда“ с рег. № РВ1350В по път III-375 в посока гр. Пещера, а зад нея като пътник се вози съпругът й Иван Петров. Една от колите от колоната в насрещната за П. лента за движение предприема маневра изпреварване в разрешен за това участък от пътя, което предизвиква намаляване на скоростта от страна на движещият се пред водачката на мотоциклета л.а. „Ауди-А4“ с рег. № РА0945МА. В. П. също натиска спирачките, но не успява да спре, губи равновесие и падайки с мотоциклета на платното блъска в задната дясна част автомобилът „Ауди“. При настъпилото ПТП съпругът на В. П. получава фракрура на крака. На мястото са изпратени служителите на РУ на МВРПещера К. Р. и Д. Т.. След като разговарят със свидетелите на инцидента и докладват на дежурния разследващ полицай, полицаят Р. съставя на П. АУАН Серия GA № 1231308/14.04.2024г. за извършено от нея нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като счита, че тя в качеството си на водач, не е съобразила скоростта си със собствените си възможности и интензивността на движението. На база така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление от началаника на РУ на МВР-Пещера. На същия ден по случая е образувано в РППазарджик, ТО-Пещера и и досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

АУАН серия GA № 1231308/14.04.2024 г.,НП № 24-0315-000251/02.05.2024г. на Началник РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик, справка за нарушител/водач на лицето В. А. П.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; докладна записка от мл.инсп. К. Р.; карта за регистрация на ПТП от 14.04.2024 г.; Констативен протокол за пострадали лица от 14.04.2024 г.; план – схема на възникнало ПТП с пострадали лица от 14.04.2024 г. и Уведомление № 2358/2024 г. по чл. 75 от НПК от РП – Пазарджик, ТО – Пещера до Иван Ташков Петров, Заповед № 8121 К – 3531/14.03.2022 г., Заповед № 8121 К – 11634/06.08.2024 г., писмо с вх.№ 5466/15.10.2024 г. от РП – Пазарджик, ТО – Пещера, в което уведомяват, че по пр.преписка с вх.№ 2358/2024 г. има образувано досъдебно производство № ЗМ 163/12.08. 2024 г. по описа на РУ – Пещера.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал.

1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – съответните АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.В конкретните АУАН и НП като такова описание е посочено единствено , че санкционираната водачка „не съобразява поведението си със собствените си възможности и интензивността на движението“.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Видно от посочената за нарушена (чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН) законова разпоредба – в нея не се предвижда водачите да съобразяват поведението си „със собствените си възможности“, с оглед което това не е нарушение. От друга страна – правната норма предвижда като нарушение несъобразяване на скоростта с интензивността на движението , но просто буквалното цитиране на унифицираната от законодателя разпоредба съвсем не отговаря на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – съответните актове да съдържат описание на конкретното нарушение.

Нито в съставения АУАН, нито в НП е описано точно каква е била интензивността на движението, с която се твърди, че санкционираното лице не се е съобразило. (Тя би могла да бъде примерно: висока - при движение на множество автомобили в колони във всички ленти; или слаба интензивност, предполагаща скорост, която не е прекалено ниска (чл.22, ал.1 ЗДвП); или интензивност на движението, включваща множество пешеходци… и т.н.) При преценка на съответния орган за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е достатъчно просто да се отбележи с коя от изброените в нормата хипотези, се счита, че не е съобразена скоростта, а и да се опише конкретното нарушение и обстоятелства. Така например при несъобразяването с „атмосферните условия“ – 3 следва да се опише - дали става дума за силен страничен вятър, обилен валеж или друг фактор; по същия начин под несъобразяването със „състоянието на пътя“ може да се разбират множество негови характеристики - дали е силно износен, замърсен с кал, залят с вода…и т.н.

Съставения акт за установяване на административно нарушение има сходна правна природа с обвинителния акт в наказателното производство, а издаденото въз основа на него наказателно постановление с присъда, поради което в тях волята на актосъставителя и на административнонаказващия орган по отношение на фактите и правото следва да бъде ясно изразена и надлежно обективирана.

Недопустимо е в производството по обжалване на наказателното постановление, решението на съда да бъде основано на обстоятелства, които не се съдържат в тях.

Ето защо съдът намира, че с оглед изложените в обстоятелствената част факти, жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършеното деяние с наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и наказателното следва да се отмени. в идентичен смисъл е и практиката на касационната инстанция (например Решение № 253 от 7.04.2022 г. по к. а. н. д. № 162/2022 г. на АдмС – Пазарджик) С оглед пълнота – по възраженията, че административнонаказателното производство следва да бъде прекратено предвид наличните доказателства за образувано досъдебно производство по случая - следва отново да се посочи, че съгласно ТР 3/22.12.2015г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСНК правилото ne bis in idem забранява дадено лице да бъде преследвано, съдено или наказвано повторно за същото деяние, ако спрямо него вече има приключила наказателна процедура с влязъл в сила акт. Дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. В идентичен смисъл е и посоченото в т.1.2.1 от цитираното тълкувателно решение – „Двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние в административнонаказателно производство без характер на наказателно производство по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и в наказателно производство, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява по установения от чл. 70, б. „г” от ЗАНН ред.“ Предвид гореизложеното НП № 24-0315-000251/02.05.2024г. на Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде изцяло отменено.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0315-000251/02.05.2024г. на Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5