Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 03.11.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 65/2023
Вид
Решение № 394
Подписан
03.11.2023
В сила
03.11.2023
Състав
Сийка Златанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. *, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100065 по описа за 2023 година

Ищецът „***“ ЕАД е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Е. Т. Ч. от гр.

*, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в общ размер от 428,29 лв., присъдена в полза на ищеца по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № * по описа на СмРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението, за сума в общ размер 210,31 лв. за неплатени абонаментни такси за мобилни услуги; за сума в общ размер 149,03 лв. за дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги и за сума в размер 68,95 лв. за лизингови вноски по договор за лизинг, както следва:

По Договор за предоставяне на мобилни услуги от 06.02.2019 г. за предпочетен номер *, изменен с допълнително споразумение към него от 06.02.2019 г. сумата от 14,97 лв. за неплатени абонаментни такси за периода 18.09.2020 – 17.12.2020 г. и 4,10 лв. неустойка;

По Договор за предоставяне на мобилни услуги от 15.04.2019 г. за предпочетен номер * сумата от 102,39 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за периода 18.09.2020 – 17.12.2020 г. и неустойка в размер на 67,47 лв.;

По Договор за предоставяне на мобилни услуги от 15.04.2019 г. за предпочетен номер *, променен на *, изменен с допълнително споразумение от 07.05.2019 г. сумата от 92,95 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за периода 18.09.2020 – 17.12.2020 и неустойка 77,46 лв. и

По договор за лизинг от 15.04.2019 г. сумата от 68,95 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за мобилно устройство * 32GB Dual Gold за периода 18.09.2020 – 17.02.2021 г.

1

Претендира за разноски.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

Между Е. Т. Ч. и „* *“ ЕАД са сключени процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг. Ответницата не е изпълнявала задълженията по договорите и не е плащала дължимите такси и лизингови вноски, в сроковете и съгласно издадените фактури.

Поради неизпълнението договорите ищецът е начислил неустойки в размер на тримесечните абонаментни такси. Крайният срок на лизинга е изтекъл и независимо от неплатените лизингови вноски апаратът не е върнат от ответницата. Вземането се претендира по издадените фактури с №№ **

Ищецът е заявил претенциите по реда на чл. 410 ГПК и съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответницата по ч.гр.д. № * на СмРС, срещу която ответницата възразила.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед е възразила, че не е използвала услугите и не дължи сумите. Направила е и възражение за погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище, депозирано чрез процесуалния представител адв. *, моли исковете да бъдат уважени и в негова полза да бъдат присъдени направените деловодни разноски в исковото и в заповедното производство по представения списък. Моли срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответницата не се явява и не се представлява.

*ският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Неоснователно е искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради изложените конкретни възражения за недължимост на вземането на ищеца във възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

По повод на депозирано на 17.11.2022 г. заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕАД /с предишно наименование „*“ ЕАД срещу Е. Т. Ч. е образувано ч.гр.д. № * г. по описа нa *ския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № * г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора 428,29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 25 лв. - държавна такса за образуване на заповедното производство и 360 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като не е ползвала услугите и направила е възражение за погасителна давност, с Разпореждане № 1970/22.12.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу 2 длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено на заявителя на 03.01.2023 г. и на 23.01.2023 г. е депозирана исковата молба от ищеца, с която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед за изпълнение.

Между ответницата Е. Ч. като абонат и „*“ ЕАД, сега „***“ ЕАД, като оператор – доставчик е сключен Договор за мобилни услуги от 13.04.2016 г. за предпочетен номер * за предоставяне на електронни съобщителни услуги с договорен тарифен план Стандарт+ с месечна абонаментна такса 20,99 с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичащ на 13.04.2018.

Договорът е подписан от ответницата.

На 12.02.2018 г. ответницата е подала заявление за смяна на предпочетения номер * с нов *.

С допълнително споразумение от 06.02.2019 г. към договора от 13.04.2016 г. и за номер * е избран нов месечен абонаментен план Start за 4,99 лв. Споразумението е подписано от ответницата. Неразделна част от споразумението е ценовата листа, която е подписана от ответницата.

С друг договор за мобилни услуги от 13.04.2016 г., сключен между Е. Ч. като абонат и „*“ ЕАД е договорен абонаментен план * с месечна такса 49,99 лв. с ДДС и е избран предпочетен номер *, със срок 24 месеца, изтичащ на 13.04.2018 г. Договорът е подписан от ответницата.

На 04.01.2018 г. ответницата е подала заявление за смяна на предпочетения номер * с нов номер *.

С допълнително споразумение от 07.05.2019 г. към втория договор от 13.04.2016 г. и за номер * е избран нов месечен абонаментен план Тотал за 30,99 лв. Споразумението е подписано от ответницата. Неразделна част от споразумението е ценовата листа, която е подписана от ответницата.

С последващ договор за мобилни услуги от 15.04.2019 г., сключен между ответницата Е. Ч. като абонат и „*“ ЕАД, сега „***“ ЕАД, като оператор – доставчик страните се договорили за предпочетен номер за предпочетен номер * и абонаментен план Тотал с месечна абонаментна такса 26,99 с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичащ на 15.04.2021 г., договорено е 18-то число за издаване на фактурите. Ценовата листа за абонаментните планове към договора е подписана от абоната.

Неразделна част от договорите за мобилни услуги са общите условия на ищеца, в сила от 10.09.2010 г., като абонатът е удостоверил с подписа си, че ги е получил.

На същата дата 15.04.2019 г. между страните е подписан договор за лизинг на мобилно устройство * 32GB Dual Gold към предпочетен номер * с лизингова цена 317,17 лв. с ДДС и 23-месечен срок с вноски в размер на 13,79 лв. всяка с вкл. ДДС, с краен падеж 15.03.2021 г.. Неразделна част от договора за лизинг са общите условия към него, които са подписани от ответницата.

На 18.10.2020 г. от ищеца е издадена фактура № 7* с получател ответницата като потребител с клиентски номер *, за периода 18.09.2020 – 17.10.2020 г. за предоставените услуги на стойност 105,90 лв. с ДДС, 13,79 лв. вноска за лизинг и 106,73 лв. задължения от предходен период с ДДС, с падеж 02.11.2020 г.. Общата сума за плащане е 226,42 лв.

Фактурата е придружена от приложение, в което подробно са посочени вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите, като за мобилен номер * е включена дължима такса 4,16 лв.; за мобилен номер * е включена дължима такса 58,27 лв. и за мобилен номер * е включена дължима такса 39,61 лв. или общо 102,04 лв. с ДДС.

По първата фактура ищецът признава извършено от ответницата плащане в размер на 21,51 лв., с което е погасена част от абонаментната такса и ползваните услуги от предпочетен номер *, за който е останал дължим остатък в размер на 48,41 лв.

3

На 18.11.2020 г. от ищеца е издадена фактура № * с получател ответницата като потребител с клиентски номер *, за периода 18.10.2020 – 17.11.2020 г. за предоставените услуги на стойност 62,96 лв. с ДДС, с падеж 03.12.2020 г.. Добавени са и вноска лизинг от 13,79 лв. и задължения от предходен период 106,73 лв. Общата сума за плащане е 183,48 лв.

Фактурата е придружена от приложение, в което подробно са посочени вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите, като за мобилен номер * е включена дължима такса 4,16 лв.; за мобилен номер * е включена дължима такса 22,49 лв. и за мобилен номер * е включена дължима такса 39,61 лв. или общо 66,26 лв. с ДДС.

На 18.12.2020 г. от ищеца е издадена фактура № * с получател ответницата като потребител с клиентски номер *, за периода 18.11.2020 – 17.12.2020 г. за предоставените услуги на стойност 62,96 лв. с ДДС, с падеж 02.01.2021 г.. Добавени са и вноска лизинг от 13,79 лв. и задължения от предходен период 183,48 лв. Общата сума за плащане е 260,23 лв.

Фактурата е придружена от приложение, в което подробно са посочени вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите, като за мобилен номер * е включена дължима такса 4,16 лв.; за мобилен номер * е включена дължима такса 22,49 лв. и за мобилен номер * е включена дължима такса 39,61 лв. или общо 66,26 лв. с ДДС.

На 18.02.2021 г. от ищеца е издадена фактура № ** с получател ответницата като потребител с клиентски номер *, за периода 18.01.2021 – 17.02.2021 г. на обща стойност 428,29 лв. и срок за плащане 05.03.2021 г., включваща 149,03 лв. неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги; 27,58 лв. вноски за лизинг и задължения от предходен период 251,68 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени между надлежни страни – страните по договорите, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и са процесуално допустими.

С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтичат вземанията, а на ответника - възраженията си срещу вземанията.

Със спогодба от 11.01.2018 г., постигната между „*“ ЕАД и * в чл.1, т.1.1. стандартният размер на неустойката по типовите договори за електронни съобщителни услуги, предлагани от оператора за нови клиенти, да бъде определян както следва: В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ – карта: а) неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от 4 него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.