Решение № 295 от 25.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.А.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205627 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЗЛ. К. ХР. с ЕГН: ********** с посочен съдебен адрес: *** адвокатска кантора – адв. Р.Д. - БАК, срещу Наказателно постановление № 21-0769-000419/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност, доколкото жалбоподателката не е била посочена като водач от представляващия юридическото лице-собственик на МПС. Иска се отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована – не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява позиция за правилност и законосъобразност на издаденото НП, поради което и се иска неговото потвърждаване изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок за 1 обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената разписка на л. 6, НП е връчено на жалбоподателката на 26.11.2021 г., а жалбата е депозирана на 02.12.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 14.11.2020 г. в 1 5:22 часа, в община Бургас на път І-9, км. 233+300, в посока от ПВ „Сарафово” (пътен възел „Сарафово”) към ПВ „Юг“ (пътен възел „Юг“), техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743D1, разположено на пътния участък (т.нар. „тринога“), засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 138 км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***. На това място от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 0076719”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. С.Ч., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил „***” с рег. № ***, е собственост на „***“ ООД с представляващ – И.М.И., както и че скоростта следва да се счита на 134 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“ с фабр. № 11743D1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 18) и Протокол за проверка (л. 17).

За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 16).

За констатираното св. Ч. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил до 01 РУ-Добрич по делегация покана до представляващия на дружеството-собственик на автомобила „***“ ООД за попълване на Декларация по чл. 188 ЗДвП.

На 29.12.2020 г. И.И. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.14), в която декларирал, че на посочената дата автомобилът е бил предоставен на И.Н.Н..

На 21.01.2021 г. посоченият И.Н. на свой ред попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 15), в която посочил, че в действителност автомобилът е бил управляван от жалбоподателката Х.. На същата дата Х. също попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП (л.

15), в която потвърдила, че действително тя е управлявала автомобила него ден.

При това положение и с оглед декларираните обстоятелства на 21.01.2021 г. св. Ч. съставил срещу Х. АУАН с № 29966, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателката. З.Х. подписала акта, посочвайки че няма възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

2

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН на 07.04.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки (запис).

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 07.04.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Нарушението е установено посредством техническо средство. Към този момент на наказващия орган е известно единствено моторното превозно средство, с което то е извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на установяване на последния. Самоличността на нарушителя се установява при изпълнение на процедурата по деклариране от страна на собственика/ползвателя за лицето, което е управлявало автомобила. Едва с представяне на декларацията, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН.

В случая този срок е спазен - декларацията по чл. 188 ЗДвП е попълнена на 29.12.2020 г., респективно - 21.01.2021 г., а актът е съставен на същата дата. В срока по чл. 34, ал. 3 от 3

ЗАНН е издадено и наказателното постановление (на 07.04.2021 г.). По тези съображения съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на отговорността на нарушителката са спазени. Изрично в горния смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 190/06.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 2838/19г. на АдмС-Бургас.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение (л. 18) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити , поради което не са допуснати съществени процесуални 4 нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (на път І-9, км. 233+300, в посока от ПВ „Сарафово” към ПВ „Юг“), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. От него безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак за ограничение е бил наличен и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения. Приложена е и снимка на техническото средство (л. 16 гръб), така както предписва разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата.