Решение № 431 от 13.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Плевен, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500681 по описа за 2023 година

С решение № 260009/ 07.07.2023г. Плевенски районен съд е осъдил „*** „ ЕООД да заплати на Б. Е. Г. сумата 55 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 03.07.2020г. трудова злополука ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на трудовата злополука – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението ,като за разликата над 55 000 лв. до претендираните 130 000лв.представляващи частичен иск от 150 000лв.,отхвърлил иска като неоснователен. Присъдил адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в полза на адв.С.Б.. Присъдил и съответна част от направените от ответника деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска,както и разноски в полза на ПлРС.

Това решение е било съобщено на страните по делото както следва :

На Б. Е. Г.,чрез пълномощника му адв.Б. –на 20.07.2023г.,на която дата адв.Б. е получила лично съобщението с приложения препис от решение,макар преди това –на 12.07.2023г. да е отказала да получи съобщението , поради това ,че били оттеглени пълномощията от доверителя и . С оглед на изрично доведеното до знанието на съда на 21.07.2023г. оттегляне на пълномощното, дадено на адв.Б. , ПлРС е приел ,че следва да се връчи отново препис от решението на новия пълномощник на Б. Г.- адв. дружество „ Д.а и Д. „ , което връчване е станало на 01.08.2023г. По този начин РС-Плевен фактически е дал по –голям срок за обжалване на решението от Б. Г..

1

-

На „*** „ ЕООД – на 17.07.2023г.

На 14.08.2023г. по ел. поща на ПлРС,чрез пълномощника адв. дружество „Д.а и Д. „ е била подадена въззивна жалба от Б. Е. Г. срещу решението на ПлРС ,като то се обжалва в отхвърлителната част за разликата над 55 000 до 100 000 лв. / а не до първоначално претендираните 130 000лв. /.

Въззивната инстанция приема ,че тази въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,поради което като редовна и допустима следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

Срещу тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от противната страна по делото - „*** „ ЕООД.

На 31.07.2023г. е постъпила въззивна жалба и от „*** „ ЕООД срещу решението на ПлРС ,като се счита ,че присъденото обезщетение е завишено ,иска се неговото намаляване като абсолютен размер , а след това и неговото редуциране поради съпричиняване от пострадалия.

Тази жалба също така е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,внесена е дължимата д.т. и жалбата има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,поради което също следва да бъде разгледана в о.с.з. съгл. Чл. 268 от ГПК.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от Б. Е. Г. ,чрез неговите пълномощници ,според който въззивната жалба е неоснователна.

С двете въззивни жалби не са представени нови писмени доказателства , нито се прави искане за събиране на нови доказателства пред ПлОС.Такова искане не е направено и с писмения отговор,подаден от Б. Г. срещу въззивната жалба на „*** „ ЕООД.

Като разгледа двете въззивни жалби по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче е частично неправилно – в частта с която предявеният иск по чл. 200 от КТ е бил отхвърлен от РСПлевен за горницата над 55 000лв. до 80 000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора с което предявеният иск по чл. 200 от КТ следва да бъде уважен за разликата над над 55 000лв. до 80 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сдума ,считано от деня на увреждането до окончателното и изплащане.

РС-Плевен ,обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства , е установил правилно фактическата обстановка ,която включва следните по съществени елементи :

-че на 03.07.2020г. ищецът като строителен работник в „ *** „ ЕООД на обект „Автомагистрала Хемус „ ЛОТ № 3.1 в работно време –около 8,15 ч. е претърпял трудова злополука , като при укрепване на армировка, поставена предния работен ден е бил ударен и затиснат от падналата армировка при което той е получил политравма ,изразяваща се в счупване костите на 2 дясната подбедрица и счупване – изкълчване на талонавикуларната става вляво с травматична лезия.

- че след като е бил транспортиран в болнично заведение ,там са му били извършени четири операции-три при първоначалното постъпване в болницата в периода от 03.07.2020г. до 29.07.2020г. и една в периода от 26.08.2020г. до 29.08.2020г.

- че срокът за възстановяване на ищеца от най-тежката травма е между 200250 дни.

-че в продължение на седмици ищецът е бил на легло ,като впоследствие придвижването му е започнало с инвалидна количка и едва месеци по –късно е започнал да се придвижва с патерици ,като близо година след операцията на ищеца му е било трудно да стои прав ,макар и подкрепян с помощни средства ,както и че стоенето прав за по –продължително време е водело след себе си големи болки

-че в продължение на месеци наред ищецът е търпял болки ,налагащи прием на обезболяващи ,които обаче не винаги са полагали за облекчаване на болката.

-че претърпяната телесна повреда е дала огромно негативно отражение върху психическото състояние на ищеца ,който към датата на злополуката е бил на 34 години ,млад работещ мъж ,които е осигурявал издръжката на семейството си , обичащ да прекарва свободното си време с малката си дъщеря като и осигурява забавления ,което поради травмата е станал неспособен да прави и това е допринесло за допълнителни психически страдания -че е в резултат на травмата е изпитвал страх , тревога , безпокойство ,неувереност ,занижена самооценка ,нарушено социално функциониране ,нарушение в съня ,храненето ,завишена употреба на алкохол.

- че увреждането е довело до съществени изменения в социалния живот на ищеца

- че три години след инцидента ищецът не се е възстановил напълно –накуцва и не може да кляка ,което според В.Л. ще остане дефинитивна последица ,както и че са налице дегенеративни промени , а освен това в.л предвижда в бъдеще и възможни артрозни промени с висока степен на вероятност , каквито се наблюдават при 50% от хората,преживели подобни травми.

Въпреки посоченото правилно установяване от РС-Плевен на съществените елементи на фактическата обстановка ,свързана с преживяната от ищеца трудова злополука ,въззивната инстанция намира ,че една част от тези елементи изобщо не са били взети предвид от решаващия първоинстанционен съд , а друга част от тези елементи са останали недооценени от РС-Плевен при определяне на действително претърпените от ищеца болки и страдания, а оттам и на адекватния размер на дължимото обезщетение.

На първо място прави впечатление ,че при обсъждане на травмите и търпените болки и страдания , РС-Плевен се е концентрирал върху периода ,следващ по време самата травма , а именно –след постъпването на 3 пострадалия ищец в болнично заведение и върху извършените там оперативни интервенции ,които както беше посочено по-горе са били четири на брой.

Не се вижда от мотивите на РС-Плевен да са обсъдени изобщо претърпените от пострадалия болки и страдания към момента на претърпяване на травматичните увреждания – падането му и затискането му от падналата арматура,както и за периода до идването на екипа на Спешна медицинска помощ и до транспортирането му до УМБАЛ „д-р Георги Странски „ –Плевен,където е постъпил за лечение.

При това следва да се има предвид ,че именно в този начален момент търпените от ищеца болки и страдания са били с най-голям интензитет и че това състояние при което той е лежал затиснат от падналата арматура и с открити счупвания ,които е възприемал , е продължило около 20минути , след което арматурата е била отместена и пострадалият е бил преместен върху строително платно , а десетина минути след това е дошла и линейката с която е бил транспортиран до болничното заведение. Тези данни се установяват от показанията на свидетеля Р. С. , който е пряк очевидец на инцидента и който сочи ,че пострадалият през цялото време е бил в съзнание и е искал допълнително обезболяващи , докато са го качвали в линейката ,което също така дава основание да се направи извода ,че именно във времето на инцидента и непосредствено след него –преди и по време на транспортирането му до болничното заведение търпените от пострадалия болки и страдания са били най-интензивни . В т.вр.следва да се отбележи ,че и в представената по делото „травматологична част „ на комплексната СМЕ не е разглеждан въпросът за търпените от ищеца болки и страдания по време и непосредствено след инцидента , а експертизата се концентрира върху периода след постъпване на пострадалия в болничното заведение УМБАЛ „ Д-р Георги Странски „ и върху оперативните интервенции,извършени там , което постъпване според медицинската документация е станало на 03.07.2020г. едва в 11,12 ч. , а инцидента е станал рано сутринта на 03.07.2020г. около 8,15 ч. ,като това се подкрепя и от анамнезата в издадената Епикриза от болничното заведение ,където е отразено ,че „ няколко часа преди приемането арматура пада върху долните крайници и по спешност е транспортиран от СПО за лечение „. От изложеното следва ,че са изминали най-малко около три часа преди пострадалият да бъде приет в болничното заведение и преди да бъдат предприети конкретни оперативни интервенции, насочени към подобряване състоянието на пострадалия.

По този начин,според въззивната инстанция , извън вниманието на ПлРС са останали търпените от ищеца болки и страдания от момента на самия инцидент до приемането му за лечение в болничното заведение ,което време е най-малко три часа , и през което време тези болки и страдания са били найсилни и комплексни ,поради характера на политравмата –открити счупвания и на двата долни крайника ,като пострадалият е бил в съзнание и се е нуждаел от допълнителни обезболяващи ,както сочи и свидетелят Р. С..В мотивите на РС-Плевен не е отразено какво обезщетение счита първоинстанционният съд ,че се дължи именно за тези болки и страдания,т.е.

4 те са останали несъобразени от него при определяне общия размер на обезщетението.

На следващо място , в мотивите на РС-Плевен е посочено ,че „ според заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ е посочено ,че срокът за физическото възстановяване на ищеца от най-тежката травма е между 200250 дни .“ Не е налице обаче, изрично обсъждане на другите данни от СМЕ , а и на събраните писмени доказателства , а именно на тези според които „ищецът е ползвал временна нетрудоспособност за период от 410 дни ,след което е била определена с експертно решение на ТЕЛК № *** от 16.08.2021г.

75 % ТНР на Б. Г. за период от 1 година ,считано от 16.08.2021г. Налице е следователно ,според въззивната инстанция ,период на временна нетрудоспособност ,който надхвърля обичайните за подобен род телесни повреди срокове за възстановяване до състояние на трудоспособност на пострадалия, като това продължително състояние на временна нетрудоспособност е прераснало в трайна нетрудоспособност за срок от една година съобразно посоченото решение на ТЕЛК. През целия този период пострадалият продължава да изпитва страдания поради невъзможността си да полага труд и така да издържа семейството си, което безспорно е допринесло за установените от съдебно-психологична експертиза изпитвани от пострадалия чувства на тревога ,безпокойство ,неувереност ,занижена самооценка поради нарушеното му социално функциониране . Този аспект на изпитваните от ищеца болки и страдания ,свързан с продължителното/ повече от обичайното / състояние на временна нетрудоспособност и последвалата трайна нетрудоспособност ,според въззивната инстанция също така е останал недооценен от Плевенски районен съд при определяне размера на дължимото обезщетение.