Решение № 55 от 15.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Стара Загора, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20235501000451 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 670/19.07.2023г., постановено по гр.д. № 5137/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е осъдено „ЗАД Д.*” АД, гр. София да заплати на Ж. К. Е. от гр. Стара Загора сумата 5 000 лева, като част от цялата претендирана сума 10 000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 22.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Във въззивната жалба на „ЗАД Д.*” АД се обжалва в частите с които е уважен предявения иск и дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца, включително в частта за присъдените лихви, разноски и адвокатско възнаграждение. Наведени са подробни съображения, че решението е постановено при съществени нарушение на материалния и процесуалния закон. Направено е искане да се отмени първоинстанционнто решение изцяло и вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Доказателствени 1 искания не са направени. Претендират се разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Ж. К. Е. оспорва оплакванията наведени във въззивната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.

Доказателствени искания не са направени с отговора на въззивната жалба.

Претендират се разноските пред двете инстанции.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

Ищецът Ж. К. Е. моли съда да осъди „Застрахователно акционерно дружество Д.*“ АД, гр. София, да заплати сумата от 5 000 лв. - частично предявен иск от иск в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2020 г. до датата на окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът „ЗАД Д.*“ АД, гр. София счита предявения иск за процесуално допустим но неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на Застрахователно акционерно дружество „Д.*“ АД за настъпили неимуществени вреди за ищеца Ж. К. Е., вследствие на претърпени травми, причинени при ПТП на 22.01.2020 г. По делото не е спорно и наличието на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „„Х*", рег. № ******, управляван от С.И.Б.. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

При определяне дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда в размер на 5 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключенията на съдебномедицинската експертиза, съдебно – психологическата експертиза и 2 свидетелските показания.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил контузия на гръдния кош, която е свързана с травматичен оток на междуребрената мускулатура и се изявява с болка при дихателните екскурзии /вдишване и издишване/, както и с временно ограничение /за 10-15 дни/ на подвижността на снагата /гр.кош/.

Според вещото лице, получената травма при процесното ПТП е причинила относително лекостепенна болка, страдание и дискомфорт на ищеца за около 10-15 дни. Според представения болничен лист ищецът е ползвал 12 дни лечение в домашни условия. При осъществения преглед на пострадалия, вещото лице е установило, че след тези дни ищецът е започнал работа, но е продължил още 1 месец да изпитва болки и бодежи в гърдите. Вещото лице посочва, че ищецът е напълно възстановен от гръдната травма, но при осъществения личен преглед се е оплакал от хронични болки в шийния отдел на гръбначния стълб, ирадииращи към двете рамена и двете лопатки. При измерването на движенията на двете раменни стави се оказали относително ограничени: -абдукция - до 85- 90гр /норма 160гр/, -аддукция - до 20гр/норма/, -външна и вътрешна ротация - общо 70-80гр /норма 90гр/.

Според вещото лице това ограничение най-вероятно е следствие от развилата се остеохондроза, която е следствие от „камшичния” удар в шийния отдел на гръбначния стълб при сблъсъка от заднодвижещия се автомобил.

Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищецът е преживял и емоционален стрес, което се установява от заключението на съдебно – психологическата експертиза и свидетелските показания.

3

Ето защо съдът като взе предвид, тежестта и броя на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 44 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, които е претърпял и продължава да търпи, с оглед развилата се остеохондроза, вследствие от „камшичния” удар в шийния отдел на гръбначния стълб приема, че справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания е 5 000 лв.

По възражението за съпричиняване.

От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан от страна на Ж. К. Е..

От заключенията на съдебно-медицинската и двете автотехнически експертизи не се установява, че ищецът е получил травмата, тъй като не използвал обезопасителен колан при настъпване на ПТП – то. Според вещите лица липсата на белег от предпазен колан не означава, че такъв не е бил поставен, тъй като оставянето на белег зависи от скоростта и от отварянето на въздушната възглавница.

Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Поради това въззивният съд намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално 4 представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 800 лв.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност . В настоящия случай адвокат М. Б. Николова е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат М. Б. Николова за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 960 лв. с ДДС /800 х20% = 960 лв./

С оглед изхода на делото „ЗАД Д.*” АД следва да заплати на адвокат М.

Б. Николова адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 960 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 670/19.07.2023г., постановено по гр.д. № 5137/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.* ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на адвокат М. Б. Н.-Т. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. ***, с личен номер ********** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 960 лв.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6