Решение № 251 от 20.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. гр. Хасково, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640101085 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „България" № 81В, ап.3, за признаване за установено съществуването на вземания против А. Г.

Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за установяване на съществуването на вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит - кредитна линия № 587672 от 26.12.2019г., сключен между „Стик - Кредит" АД и ответника, прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 3510/2024г. по описа на Районен съдХасково за следните суми: сумата 200 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 587672 от 26.12.2019г.; сумата 6,00 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г до 25.01.2020 г.; сумата 125,37 лева – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 25.01.2020г. до 12.12.2024г.; сумата 652,22 лева - неустойка по чл. 17 от договора за кредит, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (31.12.2024г.) до окончателно изплащане на 1 вземанията.

Ищецът сочи, че на 26.12.2019г. е сключен договор за потребителски кредит - кредитна линия № 587672 между със „Стик - Кредит" АД и ответника по силата, на който ответникът е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 200 лева в срок до 25.01.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план - неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.58 %.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки" от договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит" АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на еmail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ по електронен път като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Обръща внимание, че трябва да се има предвид, че договорът за паричен заем по своето естество е и реален договор, като дори и да не се приеме, че процесният договор е сключен по електронен път, то същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за 2 погасяване на кредита.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик- Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133. Вземането срещу длъжника е индидуализирано в Приложение № 1. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Уведомяването за цесия е извършено на е -mail, но ако се приеме, че не е надлежно връчено, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията, произтичащи от горепосочения договор за заем, прехвърлени му с договор за цесия, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3510/2024 г. по описа на PC Хасково. По същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника да заплати на ищеца за сума в общ размер от 983.59 лв., формирана както следва: сумата 200 лева главница; сумата 6,00 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г до 25.01.2020 г. ; сумата 125,37 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.01.2020г. до 12.12.2024 г. ; сумата 652,22 лева - Неустойка по чл.

17 от договора за кредит , ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (31.12.2024г.) до окончателно изплащане на вземанията.Присъдени са разноски за заповедното производство, от които - 25,00 лв. за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на установителен иск, поради за което за ищеца възниквал правен интеес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 200 лева - главница по Договор за потребителски кредит - кредитна линия № 587672 от 26.12.2019г.; сумата 6,00 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.12.2019 г до 25.01.2020 г. ; сумата 125,37 лева обещетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.01.2020г. до 12.12.2024 г. ; сумата 652,22 лева - Неустойка по чл. 17 от договора за кредит , ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3 датата на подаване на заявлението (31.12.2014г.) до окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3510/2024 г. по описа на PC Хасково.

Претендира разноски по настоящото производство, както и за заповедното производство.

Ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Намира искът за недопустим, неоснователен и недоказан за цялото претендирано вземане. Оспорва иска, както по основание, така и по размер.

Сочи, че предявеният иск, предмет на настоящото производство е недопустим, подаден преждевременно, без редовно да е уведомен длъжника за настъпилата изискуемост на претендираното вземане, както и без същия да е уведомен на настъпилата цесия по договора. Като подадена исковата молба от „АПС Бета България", без да е налице уведомяване на длъжника за цесията, същата се явява процесуално нелегитимна страна по иска. Изявлението, че ответникът е уведомен на „имейл адрес" е голословно, недоказано и негодно да породи правни последици. Изявлението на ищеца за уведомяване на длъжника за извършената цесия с предявената искова молба, не може да се приеме за редовно. Упражняването на това задължение за уведомяване е от значение за момента, от който длъжника е уведомен и знае, че има нов кредитор и това уведомяване е достигнало до знанието му безспорно. В настоящия случай обаче, исковата молба е връчена на особен представител, който не е годен адресат, доколкото с това служебно връчване, не може да стигне до знанието на длъжника и не следва да се счита, че е налице годно уведомяване за настъпила цесия.

Намира също така искът за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

На първо място, сочи, че не са посочени периодите, за които се претендират договорната лихва и мораторната лихва.

На следващо място, оспорва да е възникнало твърдяното облигационно отношение между ответника и „СТИК-КРЕДИТ" АД, от които ищецът черпи правата си, както и ответникът да е надлежно уведомен за цесията.

Сочи, че към исковата молба е представен неподписан от страните договор за потребителски кредит, ведно с Погасителен план, Общи условия към него и СЕФ. Не е представено също така заявление, попълнено и подписано от ответника, с което той първоначално е поискал от „СТИККРЕДИТ" АД заем.

Сочи също така, че не са представени доказателства за усвояването на кредита.

4

С договор за цесия от 22.03.2024 г. се твърди "СТИК-КРЕДИТ" АД да е прехвърлило на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД парични вземания по договори за кредит, за които се сочи, че са индивидуализирани в Приложение № 1, каквото не е представено по делото. Към исковата молба е приложено уведомление за цесията, но не са представени доказателства за връчването му.

С оглед на това, намира, че в настоящия случай от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за доказано в условията на пълно и главно доказване, че между кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.

Ищецът твърдял, че договорът е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР. По делото не се установявало и предаване на сумата в размер на 1000 лв. на ответника. Липсвали всякакви доказателства от които се установява, че ,,СТИК КРЕДИТ" АД е наредило извършването на паричен превод в полза на ответника, липсват доказателства и за получаване на сумата от страна на ответника, което обстоятелство изрично оспорва да е било осъществено.

На следващо място, излага твърдения за това, че сключения между ответника и „СТИК КРЕДИТ" АД договор за паричен заем 587672/26.12.2019г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.