Определение № 5718 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5718 гр. Варна, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502325 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В., против Определение №8599/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 4948/2023 г. по описа на Районен съд Варна, с което е допълнено Определение № 6107 от 12.05.2025 г., в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ЕТ „КЯЦА – ХРИСТИЯН Ц.”, ЕИК 206360345, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, офис партер, сумата от 2 020 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на „ЦВЕТАН Ц. КЕРЕВ” ЕООД, ЕИК 203260457, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ***, сумата от 4 200 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК.

В жалбата се поддържа, че искането с правно основание чл.248 от ГПК на ответниците е недобросъвестно действие по смисъла на чл.3 от ГПК, доколкото причината за спиране на производството ред ВРС са водените между страните преговори за доброволно уреждане на спора. Това е причината ищците да не подадат молба за възобновяване на производството – за да може диалогът между страните да продължи и да се постигне справедливо за всички разрешение. Спогодбата е забавена по обективни и независещи от ищците обстоятелства, свързани с установяване на размера на наследството и съответно на запазената им част и заболяване на вещо лице.

Оспорва се размерът на претендираните разноски, доколкото по делото не са извършвани множество процесуални действия освен размяна на книжа и едно съдебно заседание, поради което същият следва да бъде намален под предвидения в Наредба 1/2004г. по съображения от Решения по дела С2427/16, С-428/16 и С-438/2022.

Ответникът по жалбата „ЦВЕТАН Ц. КЕРЕВ” ЕООД, поддържа становище за нейната неоснователност, като развива подробни съображения.

1

Поддържа, че основание за намаляване на адвокатското възнаграждение под минимума е налице, само когато същият съществено надвишава обичайния и разумния за защитата по делото. В случая размерът на възнаграждението съответства на броя и вида на извършените от страната процесуални действия, които са изброени в хронология. Процесуалното поведение на ответника не може да бъде определено като недобросъвестно, тъй като същият е спазвал всички процесуални срокове и е участвал активно в провежданите процесуални действия. Преговорите за извънсъдебно уреждане на спора се свеждат до отправено от ответника предложение, по което отговор от ищеца не постъпил.

Ответникът по жалбата ЕТ „КЯЦА – ХРИСТИЯН Ц.” в писмен отговор я оспорва като неоснователна, по съображения, че делото е с висока правна и фактическа сложност, ангажирани са голям брой доказателства, проведени са множество открити съдебни заседания, поради което възнаграждение определено в минимума по наредбата не се явява прекомерно. Оспорват се доводите за недобросъвестност, след като ищците не са охранили собствения си интерес, като поискат възобновяване на спряното съдебно производство, при условие, че не е било постигнато споразумение. След като ищците са се дезинтересирали от правния спор, следва да понесат вредите под формата на направени разноски, които неоснователно са причинили на ответника.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството гр.д. 4948/2023 г. по описа на ВРС 49 състав е образувано след изпращане по подсъдност на т.д. No 122/2021 г. по описа на ВОС. Делото е образувано по искова молба от 25.02.2021 г., с която са предявени от Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. срещу „ЦВЕТАН Ц. КЕРЕВ” ЕООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.посл. вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за обявяването за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов" N o 56 - като привиден в условие на относителна симулация с искане за разкриване на прикрита сделка - дарение, а в условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.

Извършена е двустранна размяна на книжа, в рамките на която ответникът е подал подробен и мотивиран отговор и допълнителен отговор на исковата молба, в който са направени възражения по допустимостта и основателността на исковете и множество доказателствени искания. Въз основа на направените в тях възражения по допустимост е прекратено производството по иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.посл. вр. чл.17 ал.1 ЗЗД с влязло в сила Определение 290/22.02.2022г.

Осъществено е производство по обжалване с частна жалба на разпореждане за връщане на частна жалба срещу прекратителното определение, в рамките на което е осъществено представителство на дружеството - подаден отговор на частна касационна жалба срещу Определение No 459/12.07.2022 г. по ч.гр.д. No 379/2022 г. на Апелативен съд Варна.

След изпращане на делото по подсъдност в PC Варна, в предоставен от съда срок е постъпило становище от ответника от 25.05.2023г. с възражение за 2 нередовност на исковата молба, изразяваща в ненадлежна пасивна легитимацията поради неучастието на страна по атакуваната сделка като задължителен необходим другар. В същата молба, уточнена с молба 08.06.2023г., е направено искане с крайния съдебен акт да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по прекратената част от производството, като е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им и а представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4200 лева с ДДС, от които 1800 лева по иска по чл.17 от ЗЗД и 2400 лева по иска по чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД.

След оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане 21553/09.06.2023г. нередовностите на исковата молба с отстранени с молба на ищците от 11.07.2023г., с която искът е насочен и срещу ответника ЕТ „КЯЦА – ХРИСТИЯН Ц.”. Същият е конституиран като страна в процеса с Определение 10644/05.09.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК последният е депозирал подробен и аргументиран отговор, изразено е становище по доказателствените искания и са направени доказателствени искания.

По делото са проведени три съдебни заседания, в които процесуалните представители на ответниците са осъществили активна защита, изслушано е заключение по СТЕ. В първото съдебно заседание на 12.03.2024 г. ищците са представили нови, многобройни писмени доказателства, което е наложило изразяване на допълнително становище по тях (с молба вх. No 23135/20.03.2024 г.). Становището съдържа подробни съображения по допустимостта и относимостта доказателствените искания на насрещната страна, направен е доказателствен анализ и са изложени правни съображения по същество. Доводите в становището са подробни, взето е отношение към всяко едно от доказателствените искания на ищеца и са формулирани допълнителни такива. Същото е депозирано в кратък определен от съда – седмодневен срок, което предполага, че е извършена голяма по обем дейност в рамките на ограничено време - проучване, обсъждане и издирване на писмени доказателства. Осъществено е процесуално представителство на ответниците в проведените съдебни заседания.

С протоколно определение от 22.10.2024г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1. т.1 от ГПК по взаимно съгласие на страните.

В законоустановения срок не е постъпило искане от никоя от страните за възобновяване на делото, поради което с Определение 6107/12.05.2025г. производството е прекратено на основание чл. 231, ал.1 от ГПК.

Определението е връчено на ответниците съответно на 20.05.2025г. и 21.05.2025г. и е влязло в сила.

В законоустановения срок са постъпили молби 45237/21.05.2025. от ЕТ „КЯЦА – ХРИСТИЯН Ц.” и 21.05.2025г. от „ЦВЕТАН Ц. КЕРЕВ” ЕООД с правно основание чл.248 от ГПК, като са представени списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

С обжалваното определение №8599/25.06.2025 г. прекратителното определение е допълнено, като в полза на ответниците са присъдени претендираните от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е правилно.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при 3 прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. В случая споразумение между страните не е било постигнато, а сочените от жалбоподателя причини за това са ирелевантни, доколкото процесуалният закон не придава правно значение на наличието на евентуални пречки от обективен характер за сключване на спогодба. Правното средство за защита в такава хипотеза е възобновяване на производството по искане на заинтересованата страна. Мотивите за взетото от ищеца решение за пасивно процесуално поведение са без правна стойност и не могат да санират пропускането на срока. Още по-малко същите могат да бъдат разглеждани в производството по чл.248 от ГПК, при положение, че прекратителното определение не е обжалвано. След като ищецът не е депозирал молба за възобновяване на делото в предвидения срок, следва да се приеме, че се е дезинтересирал от производството. По изложените съображения същият следва да понесе разноските сторени от ответниците за неоправдано водения срещу тях процес.

Възражението за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно.

Действително съгласно постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка обаче следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. В конкретния случай претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника „ЦВЕТАН Ц. КЕРЕВ” ЕООД в размер на 4200 лева е под минимума по наредбата (4711 лева) и на фона на икономическата конюнктура и инфлационни процеси не е налице възможност за редуцирането му без да се наруши принципа за достойно заплащане на предоставената правна помощ, включваща освен изготвяне на отговори на исковата молба, запознаване с относимите материали и съдебна практика, подготовка на защитна теза, справки по движението на делото и изготвяне на становища по процесуални и материалноправни въпроси, включително резонно изложени възражения по допустимостта на исковете и редовността на исковата молба, които са провокирали отстраняването на абсолютни процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск. Същото се отнася до претендираното от ответника ЕТ „КЯЦА – ХРИСТИЯН Ц.” в размер на 2020 лева, което не надхвърля съществено минимума по наредбата (1962.92 лева).

В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които са събрани многобройни писмени доказателства, както и специални знания. На практика съдебното дирене по делото е било приключило към момента на спиране на производството по взаимно съгласие. Предявените искове за нищожност се отличават със значителна фактическа и правна сложност. От значение е от друга страна общата продължителност на съдебното производство пред съответната инстанция, а именно 4 години, доколкото е пряко свързана с обема на дължимите от адвоката услуги, както и участието във въззивни производства. При отчитане обема на осъществената в полза на ответната страна защита и факта, че процесуалните представители са участвали ефективно във всички проведени съдебни заседания, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер, 4 съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, не се явява завишено, поради което и не са налице предпоставки за редуцирането му.