Определение № 8286 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8286 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110129770 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу Г. З. З., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1515,07 лева – главница, от която сумата 1492,61 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 22,46 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 328,96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Г. З. З. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *******, находящ се в гр. *******************, ет. 4, с абонатен № *********, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която услугата дялово разпределение 1 на топлинна енергия била извършвана от „*************“ ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 64164 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. З. З. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М.Л..

Процесуалният представител оспорва предявените искове единствено по основание.

Оспорва наличието на облигационни отношения по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответницата. В тази връзка възразява, че ответницата не била нито собственик, нито вещен или облигационен ползвател на процесното жилище през исковия период. Оспорва твърдението, че средствата за търговско измерване били сертифицирани и преминали метрологична проверка. Оспорва наличието на сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение договор, както и наличието на годно правно основание за претендиране на суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителя. Оспорва твърдението, че процесният имот бил топлоснабден, както и че до същия реално била доставена топлинна енергия през исковия период. Оспорва поставянето на ответницата в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответницата не оспорва количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва.

Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения 2 имот през същия този период;

3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения, съществували през процесния период, между него и фирмата за дялово разпределение, както и между последната и етажната собственост на сграда, находяща се в гр. *******************;

5. обстоятелството, че индивидуалните топломери в жилището и общият топломер в абонатната станция били надлежно сертифицирани и са преминали първоначална и последващи метрологични проверки;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответницата и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Основателно е искането на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи издадените през процесния период фактури, касаещи процесния имот, както и справка за претендираните суми.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1515,07 лева – главница, от която сумата 1492,61 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 22,46 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 328,96 лева, представляваща лихва за забава 3 върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.

ОТВЕТНИЦАТА НЕ ОСПОРВА количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответницата през процесния период, както и обстоятелството, че същата е била собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот през същия този период;

3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главницата;

4. наличието на валидно възникнали договорни отношения, съществували през процесния период, между него и фирмата за дялово разпределение, както и между последната и етажната собственост на сграда, находяща се в гр. *******************;

5. обстоятелството, че индивидуалните топломери в жилището и общият топломер в абонатната станция били надлежно сертифицирани и са преминали първоначална и последващи метрологични проверки;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към „*************“ ЕАД са избрани обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „*************“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: **************************.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 64164 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

4

ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи издадените за исковия период фактури, касаещи процесния имот, както и справка за претендираните суми по пера и по месеци за процесния период.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.04.2026 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________