Акт № 1097 от 02.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. В., 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КР.ир Т. Василев

Членове:Ирена Н. Петкова

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. С.а като разгледа докладваното от КР.ир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500873 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител – В. против Решение № ** от 20.02.2026 година, постановено по гр.дело № 1031/20** година на ПРС, с което съдът е уважил предявения иск и е приел за установено в отношенията между М. Р. М., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул. „****“ ** и Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищецът е собственик на 1950 кв.м. ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Д., област В., ул. „****“ **, целият с площ от 2700.00 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Д., одобрени със заповед № **** г. на ИД на АГКК, с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м) при граници: ****, ****, ****, ****, ****, с номер по предходен план **, **, на оС.ание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1989 година до 20** година.

От изложеното в жалбата става ясно, че въззивника изразява 1 несъгласието си с атакувания съдебен акт. Сочи се, че иС.ата претенция е била предявена против ненадлежен ответник, т.к. имота след отчуждаването е бил предоставен на „П. – ****“ и към момента е на ****. Сочи се още, че е налице неяснота по отношение на територията и сградите в нея, без да става ясно как ПРС е достигнал по крайния си извод. Отделно от горното се излага, че не е протекла изискуемата придобивна давност по отношение на процесния имот, като се излагат и правни аргументи в тази насока. В заключение се настоява съдът да отмени решението на ПРС и да отхвърли претенцията, като присъди разноски в полза на въззивника и на двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия М. Р. М., чрез адв. И., с които се оспорва въззивната жалба и се настоява, че решението е правилно и законосъобразно.

Предвид дадените от въззивния съд указания, с Молба Вх.№ ** 843 от 21.07.2026 година, въззиваемия М., чрез адв. И. сочи, че претендира собствеността върху 1950 кв. м. реална част от процесния имот **** по КК.

Въпросната реална част е очертана с контур на л.39 от въззивното дело.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от страна на Гл. ю.к. Р., с която тя моли ход да се даде в нейно отсъствие.

Въззиваемия М. Р. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с приложените по делото материали и застъпените от страните становища ВОС, намери за установено следното:

Производството пред ПРС е било по предявен от М. Р. М. положителен установителен иск за собственост срещу Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1950 кв.м. ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Д., област В., ул. „****“ **, целият с площ от 2700.00 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Д., одобрени със заповед № **** г. на ИД на АГКК, с начин на трайно предназначение на 2 територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м) при граници: ****, ****, ****, ****, ****, с номер по предходен план **, **, на оС.ание придобивна давност, упражнявана за периода от 1972 г. до настоящия момент.

Съобразно изложеното в иС.ата молба процесните идеални части от гореописания недвижим имот се владеят от бащата на ищеца още от 1972 година, а след това от самия ищец от 2000 година до момента. Ищеца е изложил още, че няма документ за собственост за 1950 кв.м. ид.части от имота, поради което инициирал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт чрез обстоятелствена проверка, но установил, че 1950 кв.м. ид.ч. са актувани като държавни с АДС № **** г. Той излага още, че процесните 1950 кв.м. ид.части не са държавни, а са придобити по давност от ищеца.

Ответникът, в лицето на Държавата е подал писмен отговор съобразно които спорът между страните е решен с влязло в сила решение № 260074/04.12.2020 г. по гр.д. № 16/2020 г. на ПРС на оС.ание чл. 299 от ГПК, но най – вече, че искът се насочва срещу страна, която не притежава материалноправна легитимация, тъй като имотът преминава от държавата в активите на търговско дружество - „****“ ЕООД по реда на ЗППДОП и че към момента е собственост на „****“. Излагат се подробни аргументи и се описват хронологично историята на имота, свързана с отчуждаването му по реда на ЗТСУ, включително актуването му като АДС, предоставянето му за оперативно управление и преминаването му в активите на търговско дружество с държавно участие.

Представените доказателства по делото – писмени и гласни са следните:

С н.а. № 75, том II, д. № 496/1972 г. на ПРС Р. М. М. е признат за собственик на оС.ание покупка и давностно владение на дворище с пл. № ** с пространство **80 кв.м., при общи граници: улица, С. И. и поляна, от което дворище 1250 кв.м. се включват в парцел II, кв. ** по плана на града, заедно с построената в този парцел жилищна сграда.

С н.а. № 81, том V, рег. № 4275, дело № 196/2000 г. на нотариус И. К., вписан в Служба по вписванията-П. под акт № 190, том III, вх. рег. № 2725/18.10.2000 г., се установява, че Р. М. М. и М. А. М. прехвърлят на ищеца собствения си недвижим имот дворно място в гр. Д. от 750 кв.м., при 3 граници: улица, парцел ****, поляна, за което е отреден парцел **-** в кв. ** по плана на гр. Д., заедно с построените в това дворно място къща със ЗП 66 кв.м., лятна кухня със ЗП 15 кв.м. и стопанска постройка със ЗП 33 кв.м. срещу задължението му да поеме издръжката и гледането на родителите си.

С н.а. **7, том I, рег. № ****, дело № **** г. на нотариус И. К., вписан в Служба по вписванията-П. под акт № 153, том II, вх.рег. № 1425/25.02.2008 г., се установява, че Р. М. М. и съпругата му М. А. М. продават на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „****“ 3 двуетажна жилищна сграда със ЗП 77 кв.м., построена в северозападната част на дворно място с площ 750 кв.м., включено в УПИ **-** в кв. **, при граници на мястото: улица и ПИ ****.

Видно е от Заповед № 2130/29.XII.1987 година на Председателя на ИК на ОНС-В., че на осн. чл. 95 от ЗТСУ е наредено отчуждаване в полза на държавата на част от недвижим имот в гр. Д., ул. „****“ **, пл. № **, собственост на С. М. М. за предвиденото по застроителния и регулационния план мероприятие „****“-Д.. Определено е обезщетение съгласно оценителен протокол от 01.XII.1987 г. на комисия, назначена по Заповед № 1135/08.07.1986 г. на председателя на ИК на ВОНС. С оценителния протокол е извършена оценка на недвижим имот, находящ се на ул. „****“ **, пл. № **, кв. ** по плана на гр. Д., собственост на С. М. М. съгласно НА № 75, том II, д.

№ 496/1972 г. на ПРС, а именно – част от имот пл. № **, който се намира във II ра градска зона и представлява дворно място с площ 1810 кв.м., подобрения и трайни насаждения, оценени на обща стойност 4580,16 лева. С оценителни протоколи от 01.XII.1987 г. са извършени оценки и на отчуждените имоти със Заповеди № 2127, № 2128, № 2129, № 2131, № 2132, № 2133, всички от 29.XII.1987 г. С писмо № 507/30.XII.1987 г. на ОНС-СД „Изграждане на селищни системи“-филиал П. до ****-В. се установява, че са изпратени оценителните протоколи и заповедите по чл. 98 от ЗТСУ за изплащането на обезщетения на лицата за сума в общ размер 25 199,35 лева. Съгласно писмо № 17/13.III.1989 г. от Държавна спеС.на каса Д. до ****-В., подписано от главен счетоводител и директор, се установява, че сумата 12 153,86 лева е изплатена на собствениците на отчуждени имоти.

Бил е съставен Акт за държавна собственост № **/** г. на оС.ание Заповед № 1357/28.08.1968 г. на ОНС-гр. В. за дворно място с площ 6804 4 кв.м., масивна жилищна сграда на един етаж с площ 58,30 кв.м., стопанска постройка с площ 74,30 кв.м., подобрения, трайни насаждения, находящи се в гр. Д., кв. **, пл. №№ ****, **, **** с описани бивши собственици С. И. С., Ж. И. С., А. М. Р., С. М. М., К. В. К., П. С. И. наследници на Т. И. С..

По делото е налична и молба-декларация вх. № 9400-2222/12.11.2018 г. до Кмета на Община Д. от ищеца с искане да бъде заверена в съответствие с чл. 587 от ГПК.

С Решение № 800/17.04.2019 г. по адм.д. № 3565/2018 г. по описа на Административен съд – В. мълчаливият отказ на Кмета на Община Д. е отменен и преписката е изпратена за извършване на административна услуга.

От УдоС.ерение № 9400-2222(3)/24.06.2019 г., издадено от Община Д., се установява, че за имота няма съставен АОС, има съставен АДС № **/** г.

Посочено е, че в архивите на Община Д. се съхранява отчуждителна преписка, от която е видно, че за част от имот с пл. № **, кв. ** е извършена отчуждителна процедура. Съгласно Заповед № 2130/29.12.1987 г. на председателя на ИК на ВОНС въз оС.а на оценителен протокол на ОНС-В. – СД „Изграждане на селищните системи“-В. от 01.12.1987 г. са отчуждени 1810 кв.м. от ПИ **, кв. **, гр. Д.. Собственик на имота към датата на отчуждаването е посочен Р. М. М. (С. М. М.) – баща на ищеца. Посочено е, че съгласно писмо от ДСК-Д. сумата по отчуждителната преписка е изплатена на собствениците. Няма заведена преписка по отмяна на отчуждаването – липса на реституционни претенции по ЗВСВНОИ, ЗТСУ, ЗПИНМ и други закони.

От УдоС.ерение № ОП-19-9400-347(1)/03.09.2019 г., издадено от Областния управител на Област В., се установява, че има съставен АДС № **/** г. на осн. Заповед № 1357/28.08.1968 г. за застроено дворно място с площ 6804 кв.м., съставляващи ПИ №№ ****, **, **** в кв. ** по плана на гр. Д..

Със Заповед № ДИ-19-7703-158/07.11.2019 г. на Областния управител на област с административен център В. е отказано отписването от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост, на 1950 кв. м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ****, целият с площ 2700 кв.м., находящ се в гр. Д..

Посочено е, че има съставен АДС № **/** г. на осн. Заповед № 1357/28.08.1968 г. за застроено дворно място с площ 6804 кв.м., съставляващи ПИ №№ ****, **, **** в кв. ** по плана на гр. Д.. ПИ с идентификатор **** представлява част от УПИ II ДАП-за **** в кв. ** по регулационния план на 5 гр. Д., одобрен със Заповед № **** г.

По делото е била изсслушана и Съдебно техническа експертиза от която се установява, че от ПИ ** е отредена територия за УПИ **-**, кв. ** с площ 775 кв.м. В разписните листи към КП от 1974 г. за собственик на ПИ **, за който е отреден парцел **-**, кв. **, са вписани Р. М. М., С. М. М., М. Р. М., М. Р. М. с посочени актове за собственост. Съгласно одобрена със Заповед № **** г., издадена от ИД на УПИ **-**, кв. ** е отреден ПИ ****. За територията на ПИ ** по КП от 1957 г. и за територията на ПИ ** по КП от 1974 г. е отреден ПИ **** с площ от 2700 кв.м. по КК. Актуваната територия на ПИ ****, **, **** в АДС № **/** г. е с площ 7580 кв.м. Територията с площ от 2512 кв.м. от ПИ ** с площ от 2534 кв.м. по КП от 1957 г. попада в актуваната територия по АДС. ПИ ** е включен в АДС. Площта на ПИ ** по КП от 1957 г., която е идентична с актуваната площ, описана в АДС, е 2510 кв.м. Сградата, описана в НА **7, том I, рег. № ****, дело № **** г., не е идентична с никоя от сградите по предходни документи за собственост, нито с описаните в АДС. От представената скица се установява, че ПИ с идентификатор **** е с площ 2700 кв.м., номер по предходен план: **, квартал **, **.

Също пред решаващия съд са били разпитани свидетели: Свидетеля Ф.