Решение № 46 от 20.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603677 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК

С присъда от 05.07.2021 г., постановена по НОХД № 11966/2019г., по описа на СРС, НО, 1-ви състав е признал подсъдимия Г. Д. Д. за невиновен в това, че на 26.12.2018 г. около 11.45 ч. в гр. София, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул.

„Проф. Иван Странски“ към ул. „Атанас Иширков“, управлявал МПС – лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, без съответното свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС – с наказателно постановление № 16-4332-000543/17.03.2016 г., издадено от началник – отдел „Пътна полиция“ при СДВР /упълномощен със заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г., връчено лично на 13.07.2018 г. и влязло в сила на 23.07.2018 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Твърди се, че СРС е направил неправилна преценка на фактите и съответно необосновани изводи относно доказателствата и от правна страна. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда, за престъплението, за което е повдигнато обвинение.

По делото е постъпило становище от адв. В.Д. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Д., с което се моли въззивния протест да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан. Счита се, че същият е бланкетен, като в него не са наведени конкретни аргументи срещу правилността на постановената оправдателна присъда. Сочи се, 1 че по делото не са събрани доказателства за това, че правоспособността на подсъдимия Д. като водач на МПС е била прекратена поради отнемане на контролни точки. Твърди се, че противно на обвинителната теза, от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е имал контролни точки, както и че е изтърпял наложените му наказания „лишаване от право да управлява МПС“. Споделя се извода на първоинстанционния съд за липса на преки или косвени доказателства относно управлението на процесното МПС от страна на подсъдимия. По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна В разпоредително заседание на 12.10.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В проведеното на 30.11.2021 г. съдебно заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие на осн. чл. 327, ал. 4 от НПК, поради което изиска справка от СДВР-ОПП, в която да се посочат : какви АУАН и НП са били съставени на подс. Д. за периода 01.01.2016 г. – 26.12.2018 г., съответно кои НП са влезли в сила; на кои дати са отнемани контролни точки на подс. Д.; налагано ли му е административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ или други административни мерки по чл. 171 от ЗДвП; отнемано ли му е свидетелството за управление на МПС; както и справка от СДВР-ОПП за всички налагани до настоящия момент на подсъдимия АУАН и НП. Въззивният съдебен състав също така прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, следва да бъде допуснат повторен разпит на свидетелите В.Б., И.И., К.С., В.Г. и М.А..

В открито съдебно заседание на 27.09.2021 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което е проведен разпит на свидетелите В.Б., И.И. и В.Г., както и са приети, в качеството им на писмени доказателства: справка от СДВР-ОПП относно съставени АУАН и НП на подсъдимия Д. за поискани период, и справка картон на водача.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за осъдителна присъда, като подчертава безспорната и категорична доказаност на инкриминираното деяние. Счита, че от разпита на св. Б., проведен в хода на въззивното съдебно следствие се установява, че подсъдимият Д. е бил разпознат от свидетеля като лицето, което е било спряно за проверка на инкриминираната по делото дата. С оглед на изложеното счита, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на съд, поради което същият следва да бъде признат за виновен.

Защитникът на подс. Д., в лицето на адв. Д., намира депозирания протест срещу първоинстанционната присъда за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Позовава се на приетата в хода на въззивното съдебно следствие в качеството на писмено доказателство – справка от ОПП при СДВР, която според защитата потвърждава извода на СРС за това, че към инкриминираната дата водачът е имал 22 контролни точни. Сочи, че подсъдимият никога не е губил своята правоспособност да управлява МПС, както и че към инкриминираната по делото дата спрямо него не са били в сила ПАМ, с които да е отнемано свидетелството му за управление на МПС. Поддържа, че сроковете на налаганите на подзащитния му административни наказания, ограничаващи правото му да управлява МПС са били изтекли към инкриминираната по делото дата. В този смисъл моли въззивния съд да ревизира изводите на първата инстанция досежно въпроса за водаческата правоспособност на подсъдимия. Оспорва твърдението на прокурора, че св. Б. е разпознал подсъдимия, тъй като според защитата сочения свидетел не е заявил, че познава подсъдимия, а е потвърдил, 2 че неназован по име негов колега е спрял водача. С тези аргументи се желае въззивния протест да бъде оставен без уважение.

В правото си на лична защита и на последна дума, подсъдимият Г.Д. се придържа към казаното от защитника си и моли съда за справедлива присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е събрал редица гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите И.И., В.Б. и Н.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени в цялост към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; писмените доказателства: НП № 16-4332000543/17.03.2016 г., справка картон на водача, справка от ОПП при СДВР с изх. № 43320067477/21.06.2021г., АУАН Серия Г с бл. № 600345, справка за съдимост на подсъдимия.

Пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани допълнителни гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите В.Г., В.Б. и И.И., писмо от СДВР-ОПП относно съставени АУАН и НП срещу подсъдимия, с приложена към него справка картон на водача.

Въззивният съд, след като подложи на собствен анализ доказателствената съвкупност по делото, намира, че са налице основания за ревизиране на фактическата обстановка, приета от първия съд.

СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Д. Д., роден на *******, в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. София, кв. Витоша, ул. ******* (******) № *******, със средно образование, работещ, неженен, ЕГН : **********, осъждан.

На 25.02.1999 г., подс. Г.Д. издържал изпит за водач на МПС, съгласно протокол № 360 от 25.02.1999 г. и придобил категория В за водач на МПС. На 21.01.2002 г. му било издадено първото свидетелство за управление на МПС (СУМПС).

На 11.01.2013 г. на подс. Д. било издадено СУМПС с № 281894759, със срок на валидност до 28.12.2022 г., както и контролен талон към него с № 2818947590.

На 01.02.2016 г. спрямо подс. Д. било издадено Наказателно постановление № 164332-000236 от 05.02.2016 г., въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 600345 от 01.02.2016 г., в който били констатирани нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за които му били наложени административни санкции „Глоба“ в размер на 2000 лева и на 300 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години – за периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2018 г. С посоченото наказателно постановление № 16-4332-000236 от 05.02.2016 г. на водача са отнети 17 контролни точки. Същото било връчено на подсъдимия на 22.02.2016 г. и влязло в законна сила на 01.03.2016 г.

С Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 600345 от 01.02.2016 г, свидетелството за управление на МПС на подс. Д. било отнето.

Междувременно на 22.02.2016 г. на подс. Д. било издадено и друго наказателно постановление № 16-4332-000543 от 17.03.2016 г. на Началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, въз основа на съставен АУАН № 661104 от 22.02.2016 г., в което било констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, по отношение на което административно наказателното производство било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, за което му била наложена административна санкция на 3 основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева. Същото било връчено лично на подс. Д. на 13.07.2018 г. и влязло в законна сила на 23.07.2018 г., доколкото не било обжалвано.

В соченото наказателно постановление № 16-4332-000543 от 17.03.2016 г. било отразено, че към 17.03.2016 г. на водача остават 22 контролни точки.

Със споразумение по НОХД № 9474/2016 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, в сила от 15.09.2016 г. била ангажирана наказателната отговорност на подс. Д. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, както на осн. чл. 343г от НК наказание „Лишаване от правоуправление“ за срок от осем месеца.

Срокът на наложеното на подсъдимият наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ е изтекъл на 02.10.2018 г.

След изтичане на срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ по НП № 16-4332-000236/05.02.2016 г. и по НОХД № 9474/2016 г., СУМПС не било върнато на подсъдимия, а останало на съхранение в органите на полицията

На инкриминираната дата 26.12.2018 г. около 11:45 часа подс. Г. Д. Д. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******* в гр. София по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул. „Проф. Иван Странски“ към ул. „Атанас Иширков“. Същият бил спрян за проверка от автопатрул на 07 РУ-СДВР, в състав - свидетелите Н.П. и В.Б.. При извършената проверка на документите на водача и на автомобила, свидетелите установили самоличността на подс. Д. по представен от него документ за самоличност, като констатирали, че същият управлява автомобила без свидетелство за управление на МПС, тъй като след поискване от страна на свидетелите не представил съответното свидетелство за управление на МПС, както и талон за извършен годишен технически преглед на автомобила, а освен това лъхал на алкохол. Свидетелите П. и Б. докладвали за случая на оперативната дежурна част (ОДЧ) и поискали съдействие от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в резултат, на което на място пристигнал свидетелят И.И., който съставил на подсъдимия Д. АУАН №192509 за нарушение словесно описано като: „водача е неправоспособен“, което било правно квалифицирано като нарушение по чл.