Определение № 749 от 14.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. С., 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500472 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от юрисконсулт В., пълномощник на „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 против определение № 2560/15.06.2026г. по гр.д.

№ 4933/2025г. на РС - С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 337/09.04.2026г. по гр.д. № 4933/2025г. на СлРС в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – С. е неправилно и незаконосъобразно. Поначало жалбоподателят не бил дал повод за предявяване на исковата претенция, тъй като не бил предприел действия по принудително събиране. Присъденото адвокатско възнаграждение било в размер по – голям от исковата претенция. Адвокатът на ищеца съм бил приел да го представлява при условията на чл.38 от ЗА. В случай, че съдът прецени, че се дължи адвокатско възнаграждение се иска то да е в размер под минимума предвид правната сложност на делото.

Моли се решението на СлРС да бъде изменено и разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца. Моли се ако разноските не бъдат възложени на 1 ищеца същите да бъдат намалени.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.Р., пълномощника на Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Б.“, № **, ап.**, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че към момента на предявяване на иска не е имало висящи задължения на ищцата, тъй като тя била платила изцяло задължението към ответника, включително и недължимите суми. Тези суми били по неравноправни клаузи и жалбоподателят вместо да се свърже с ищцата и да и ги възстанови преди депозиране на исковата молба е сторил това едва след получаването и.

Страната счита, че не са налице основания за намаляне на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като то било в минимален размер.

Моли се жалбата да не бъде уважавана.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 4933/2025г. на СлРС е било образувано по искова молба депозирана от Ж. Д. С. против „Макроадванс“ АД. С исковата молба е била претендирана сумата от 357.46лв. – получена от ответника без правно основание по неравноправни клаузи по договор за заем. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адв.Р.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Дължимата държавна такса била внесена от ищцата С.. В хода на делото, с отговора на исковата молба ответникът признал исковата претенция и превел на ищцата претендираната от нея сума. С решение № 337/09.04.2026г. СлРС отхвърлил исковата претенция поради извършено плащане след получаване на исковата молба и осъдил ответникът да заплати на ищцата деловодни разноски – 22.04 евро заплатена ДТ, а на адв.Р. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро. По делото била депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските. На 15.06.2026г. било постановено обжалваното определение № 2560. С него съдът отказал да измени първоначалното си решение за разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 2

06.07.2025г. Частната жалба е депозирана на 16.07.2026г., в рамките на указания срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.

На първо място съдът намира, че твърденията за поведение осъществявано от жалбоподателя, което не е дало повод за предявяване на исковата молба е неоснователно. Действително той не е предприемал действия по принудително изпълнение, но е приел плащане по клаузи от договор, които са били нищожни и не е предприел действия по възстановяване на неоснователно получените суми до момента, в който не е получил исковата молба. Това негово пасивно поведение е станало причина за предявяване на иска, поради което той следва да понесе и последиците – заплащането на деловодни разноски на ищеца.

Обстоятелството, че ищецът е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА не означава, че процесуалният му представител няма право да получи адвокатско възнаграждение. В случая обаче съдът е съгласен, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро/480.00лв. ( с ДДС ) е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът / жалбоподател с отговора на исковата молба е признал иска и е извършил плащане по сметка на ищцата. Съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на извършените от адв.Р. услуги по процесуално представителство на ищеца би била сумата от 127.82 евро/ 250.00лв. Към тях следва да се начисли и ДДС в размер на 50.00лв./25.56 евро, тъй като самата сделка се явява безвъзмездна за получателя – ищец;, но възмездна за адвоката, а от значение е дали сделката е възмездна именно за адвоката. Цялото дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00лв./153.39 евро ( с ДДС).

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а решение № 337/09.04.2026г. по гр.д. № 4933/2025г. на СлРС следва да бъде изменено в частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2560/15.06.2026г. по гр.д. № 4933/2025г. на РС – С..

Вместо това постанови:

ОТМЕНЯ решение № 337/09.04.2026г. по гр.д. № 4933/2025г. на С.ския районен съд в частта, с която „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Р. Н. Р. на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата за сумата над 153.39 евро (с ДДС).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4