Решение № 312 от 11.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Кюстендил, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане на подадени от В. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., общ.Б., обл.К., ул.***, чрез пълномощника й адв.Ю. Д. от АККюстендил, както следва: 1/ въззивна жалба, насочена против решение №339/13.07.2023г. по гр.д.№2038/2022г. по описа на РС – Дупница и 2/ частна жалба с вх.№7026/28.06.2024г., насочена против определение №676/24.06.2024г., постановено по гр.д.№2038/2022г. по описа на РС – Дупница.

С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на В. И.

Д. от с.С. срещу Община Б. за заплащане на възнаграждение като общински съветник за период 2019г.-2021г. в общ размер на 7647 лева, ведно с лихви и разноски.

С обжалваното определение ДнРС е отхвърлил като неоснователен и иск на В. И. Д. срещу Община Б. за заплащане на 1 557.61 лева, представляваща лихва за забава.

В подадената въззивна жалба се излагат съображения за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на поставеното решение, както и се твърди наличие на противоречие на същото с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищцата била избрана за общински съветник при Община Б. за текущия период, а възнагражденията, които е следвала да получи не били заплатени поради липса на бюджет. Въззивницата сочи, че първоинстанционният съд не бил изготвил доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК и не бил разпределил доказателствената тежест на страните, което било съществено процесуално нарушение. Подчертава, че през 2020г. общинските съветници били гласували два пъти бюджета, но същият бил отменен от съда. По този начин била спазена разпоредбата на чл.34 ал.9 от ЗМСМА и бил спазен срокът по чл.94 ал.2 от ЗПФ. Твърди, че взетите решения били 1 отменени от Административен съд-гр.Кюстендил. Бил установен размерът на дължимите възнаграждения, чрез събраните доказателства и приетата съдебно – счетоводна експертиза, и същите следвало да бъдат включени от кмета в последващ бюджет за изплащане. Във въззивната жалба се твърди още, че били събрани доказателства за начисляването и заплащането на дължимите осигуровки, което представлявало признание на дължимостта на сумите, а средствата в общинския бюджет били налични и прехвърлени в следващи години.

Жалбоподателката счита, че неправилно първоинстанционният съд не бил съобразил разпоредбата на чл.81 ал.2 от ЗЗД и на чл.519 от ГПК. Сочи съдебна практика в съгласие с направените оплаквания. Излага становище в насока, че бюджет за 2021г. бил приет, поради което с приемане на бюджета за следващата календарна година пречката била отпаднала, респ. дължимото възнаграждение за предходната година било станало ликвидно и изискуемо. Твърди, че ОС-Кюстендил в няколко решения по идентични казуси приел, че са неоснователни възраженията на Общината за недължимост на претенцията, обосновани с разпоредбите на чл.102 и чл.128 от ЗПФ, респ. нямало пречка дължимите суми да бъдат предвидени в бюджета за следващата година.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и да се реши спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез пълномощника адв.И. Е., в който се излага становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на ЗМСМА и ЗПФ. Излага се становище относно приемането на бюджет 2020г., който бил атакуван от Областния управител на гр.Кюстендил пред съда и с окончателен съдебен акт на АС - Кюстендил по адм.д.№384/2020г., след приключване на касационното производство по адм.д.№170/2022г., са били отменени решенията за приемане на Бюджет 2020г. на Общински съвет - гр.Бобошево, т.е. след изтичане на финансовата 2020г., поради незаконосъобразност на процедурата по приемане от страна на Общинския съвет. Сочи се, че за бюджетна 2019г. и 2021г. нямало приета актуализация на вече утвърдения бюджет, което обстоятелство се установило като безспорно в производството пред първоинстанционния съд. Също така нямало решение на Общински съвет за изплащане на възнаграждение на общински съветници за 2020г. и съответно необходимите публични средства да бъдат предвидени и залегнали в бюджет 2021г. на Община Б., което обстоятелство също било установено като безспорно в производството пред първоинстанционния съд. Въззиваемият сочи, че от приетите по делото доказателства за бюджетна 2021г., било видно, че след разходване на средствата за цялостна издръжка на Общинския съвет за календарната година, има неразходван остатък, който бил недостатъчен за изплащане на дори едно месечно възнаграждение на общинските съветници, като изтъква, че Кметът би бил отговорен в случай на нерегламентирано разходване на средства.

Твърди, че неправилно жалбоподателката се позовавала на разпоредбата на чл.98 ал.2 от ЗПФ, тъй като тази норма касаела делегирани от държавата дейности и делегирани средства за капиталови разходи за местни дейности, а средствата за издръжка на Общински съвети се кумулирали само и единствено от собствени приходи. Излага аргументи в насока неоснователност на твърдението, че първоинстанционният съд не бил изготвил доклад и не била разпределена доказателствената тежест в първоинстанционното производство, тъй като тези процесуални действия били направени в ОСЗ и била дадена възможност на страните за становище и искания от тяхна страна. Не било правилно и твърдението, че неприеманенето на бюджет на Общината за 2020г. е по вина на Кмета на същата, като се изтъкват причините за отмяната на този бюджет, както и се акцентира на невъзможността бюджет за 2020г. да се гласува след изтичане на този счетоводен период. Сочи и неоснователност на твърдението на въззивницата, че Кметът бил виновен за липсата на решение за предвиждане на сумите за 2 възнаграждения на общински съветници за 2020г. в последващ общински бюджет, поради това, че законодателните функции били в прерогативите на Общинския съвет.

Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

С подадената въззивна частна жалба въззивницата Д. излага становище за неправилност, немотивираност, незаконосъобразност и противоречие с материалния и процесуалния закон на допълнително постановеното по реда на чл.247 от ГПК определение №676/24.06.2024г. Излага твърдения в насока неизпълнение на процедурата от страна на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка. Сочи, че не били изпълнени указанията на въззивния съд, както и че определението на първоинстанционния съд не било мотивирано.

Моли се за отмяна на определението от 24.06.2024г., постановено по гр.д.

№2038/2022г. по описа на РС - Дупница, като неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и да се реши спорът по същество.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба в установения от закона срок.

ОС-Кюстендил, с л е д като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба, както и подадената частна жалба, са допустими, като подадени в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове.

С оглед естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните доказателства пред първата инстанция (във въззивната инстанция не са събирани доказателства по почин на страните или на съда), съдът приема следната фактическата обстановка, произтичаща от представените писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице:

На местни избори, проведени на 27.10.2019г., В. И. Д. е била избрана за общински съветник в Общинския съвет - Бобошево. Същата е имала това качество през месеците ноември и декември 2019г., през календарната 2020г., както и календарната 2021г., включително месеците октомври, ноември и декември 2021г.

С Решение №008/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево В. Д. е била избрана за член на Постоянната комисия устройство и развитие на територията, инфраструктурата и общинска собственост и транспорт. С Решение №009/28.11.2019г. на Общински съветБобошево същата е била избрана за член на Постоянната комисия по местно самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, както и за неин председател.

Видно от приложеното по делото Решение №012/28.11.2019г. на Общински съветБобошево на общинските съветници било определено възнаграждение, както следва: председателите на постоянните комисии да получават възнаграждение в размер на 70 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец; членовете на постоянните комисии получават възнаграждение в размер на 60 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец.

Съгласно решение №21 от 23.12.2019г. на Общинския съвет - Бобошево, изплащането на месечните възнаграждения става на 25-то число, следващо отчетния месец.

Предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове против Община Б. са основани на твърдения, че през процесните месеци – ноември и декември 3

2019г., през цялата 2020г. и през месеците октомври, ноември и декември 2021г. за дейността й като общински съветник са били начислявани възнаграждения, но такива не са били изплащани, с изключение на сума в размер на 694.30 лева, изплатени за 2020г., поради което Д. е упражнила правото си да иска да й бъдат присъдени дължимите суми, ведно с обезщетения за забава върху всяка месечна сума, считано от деня на забавата - 26-то число на съответния следващ месец до датата на подаване на исковата молба в съда, както и от тази дата – 01.11.2022г., до окончателното изплащане.

Ответникът е възразил да дължи заплащане на претендираните от ищцата възнаграждения и обезщетения за забава, като е изтъкнал, че съгласно приетия бюджет на общината за 2019г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 85 700 лева, а са били разплатени са 85 747 лева; съгласно приетия бюджет на общината за 2021г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 71 354 лева, а са били разплатени 68 731 лева. Във връзка с тези твърдения, ответникът се е позовал на чл.102 и чл.128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), според които не могат да се извършват разходи, надхвърлящи утвърдените по приетия бюджет. Относно претенциите за 2020г. е възразено, че Община Б. не е имала приет бюджет за финансовата 2020г. и приложение следвало да намери нормата на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.

По делото е установено, че действително от предвидените в бюджета на Община Б. средства за дейността на Общинския съвет за 2019г. – 85 700 лева, са разходвани 85 747 лева, а за 2021г. от предвидените 71 354 лева са разходвани 68 731 лева, както и, че за 2020г.

Общината е останала без гласуван бюджет, тъй като решението, с което е бил приет такъв е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Административен съдКюстендил по адм.д.№384/2020г. по описа на съда. Приет е бюджет на Община Б. за 2021г., което е сторено с решение №151 на редовно заседание на Общинския съвет от 25.02.2021г.

От прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че след направена справка за участието на ищцата в заседанията на общинския съвет и съответните комисии, за периода от м.ноември 2019г. до м.декември 2021г. вещото лице е констатирало, че на В.Д. са били начислявани възнаграждения за всички месеци; частично плащане е било извършено само през 2020г. в размер на сума, възлизаща на 694.30 лева, но е останал дължим остатък, като неплатеното възнаграждение възлиза чисто (нето) на 7 647.70 лева, а лихвата за забава върху всяко неплатено възнаграждение, изчислена от 26-то число на съответния следващ месец до 01.11.2022г., е в размер общо на 1 557.61 лева.