Решение № 325 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330200703 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 1030/17.12.2025 г., издадено заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.

178е ЗДВП на А. И. Й., ЕГН: ********** е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

Жалбоподателят, А. И. Й., чрез процесуалния си представител, оспорва издаденото срещу него НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез своя процесуален представител, се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя.

1

От фактическа страна се установява следното:

При направена проверка на 18.08.2025 г. в гр. Пловдив, около 15,05 часа, в поземлен имот /ПИ/ в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **********, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 15Б и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив е установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ******, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД-Клон Пловдив, ползвано от „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, в парк градина в населеното място, извън обозначените за това места, квалифицирано като нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. За нарушението е съставен фиш №0002697120/18.08.2025г., срещу който е постъпило възражение от управителя на „Пимк“ ООД.

За така констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, управителят на „ПИМК“ ООД А.

И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него. АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.

2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

За посочените обстоятелства способстват показанията актосъставителя Р. Т., разпитан в качеството на свидетел по делото , които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:

Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място, от събраните по делото доказателства не се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. В тази връзка е видно, че процесното нарушение се 2 твърди да е извършено: в поземлен имот /ПИ/ в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **********, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 15Б и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив. Описано по този начин нарушението не дава възможност да се прецени дали е налице извършено нарушение, доколкото от ангажираните по делото доказателства не може да се изведе извод дали процесният поземлен имот е парк или градина в населено място, целият поземлен имот ли е парк или градина и къде по-конкретно се твърди да е паркирано в нарушение на ЗДвП – в парк или в градина, доколкото приложимите норми са различни в двете хипотези. Всичко гореизложено обосновава извода за неянота на мястото на извършване на твърдяното нарушение, което от своя страна препятства съда да извърши преценка за извършено нарушение по същество.

Посочената неяснота в описанието на мястото на извършване на нарушението не се преодоля и от разпита на актосъставителя, поради което съдът приема, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

Налице е и още едно основание за отмяна, свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Важно е да се отбележи, че за да намери приложение чл. 40, ал. 2 ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия. В процесния случай от текста на поканата е видно, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Изрично е поканен да се яви на конкретна дата и час в сградата на сектор „Общинска полиция-Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да 3 представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение. От този текст на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви. В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл. 188 ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Това е така, тъй като от една страна същата е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“(В този смисъл - Решение № 978 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 178 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 600 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др). Всичко гореизложено е важимо на още по-силно основание за процесния случай, доколкото към момента на изпращане на поканата изобщо не е било ясно, че именно жалбоподателят е пасивно легитимиран да понесе отговорността за твърдените нарушения. В тази връзка съдът констатира, че в поканата изобщо не се съдържа предупреждение, че при неявяване и непредставяне на декларация по чл. 188 ЗДвП АУАН ще бъде съставен именно на жалбоподателя, при това в негово отсъствие; в поканата изобщо липсва уведомление, че АУАН ще се състави още на същата дата, на която жалбоподателят е поканен да представи документи във връзка с установяване самоличността на нарушителя. Следователно с приложената по преписката покана, от една страна жалбоподателят е поканен да се яви в сектор „Общинска полиция“ във връзка с „едно бъдещо“ нарушение, евентуално извършено от него, а от друга изобщо не е бил поканен редовно за съставяне на АУАН. Ето защо и предвид неспазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 4

ЗАНН, то е налице съществено процесуално нарушение, представляващо безусловно основание за отмяна на НП. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че покъсно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие от друга страна е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно. Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно постановено.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 180,00 евро с ДДС за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството предвид представените по делото фактура, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. От представителя на въззиваемата страна своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Съображенията за този извод са следните: Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1от Наредбата за 5 възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС . Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.