Определение № 4537 от 11.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4537 гр. Варна, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220 от ГПК.

Предмет на разглеждане по делото е предявен от Й. Н. А. срещу Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ (след допуснато изменение на иска чрез замяна на ответната страна) положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, със Заповед № 18-7261/23.05.2014 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес: гр.

Варна, р-н „Приморски“, „Ботаническа градина“, с площ на реалната част от 12400 кв.м. и граници: ПИ ***, ***, ***,

***, *** и останалата част на ПИ ***, повдигната в червен цвят на приложената на л. 20 от гр.д. № 11310/2025 г. на ВРС скица, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 03.04.2008 г. до предявяване на иска на 14.10.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че той не е собственик на процесния имот, както и че последният е държавна собственост, актуван с АДС № 1000 от 21.03.1991 г., и е предоставен от Държавата за стопанисване и управление на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сочи, че правото му на собственост върху имота е отречено с влязло в сила решение № 945/17.08.2010 г. по гр.д. № 2220/2008 г. на ВКС, постановено по предявен от СУ „Св. Климент Охридски“ срещу него отрицателен установителен иск, както и че е отменен съставеният в негова полза НА № 137, том XXI, рег. № 4795/04.06.2002 г. в Служба по вписванията – Варна, отразен в кадастралния регистър и съответно в представената скица на имота. Оспорва и правата на ищеца по отношение на имота на заявеното придобивно основание, с оглед забраната за придобиване на по давност на имот – публична държавна собственост, евентуално – понеже не е изтекъл изискуемият давностен срок с 1 оглед приложимия мораториум.

В отговора е направено и искане по чл. 219 ГПК за привличане на Държавата и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като трети лица помагачи на страната на ответника. Същото е обосновано с твърдения, че Държавата се легитимира като собственик на имота и същият се стопанисва и управлява от СУ, както и че участието на тези лица в производството е необходимо за пълното изясняване на принадлежността на спорното право и правния режим на имота, вкл. относно неговия статут на публична държавна собственост и приложимостта на законовата забрана за придобиването му по давност.

Съдът намира следното:

С оглед на изложените от ищеца в уточнителната молба вх. № 10917/01.04.2026 г. фактически твърдения и предприетата от ответника Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ защита срещу предявения положителен установителен иск за собственост, вкл. чрез оспорване на неговата основателност, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска и последният е процесуално допустим.

Според чл. 219 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Правен интерес от встъпването, респ. от привличането, е налице тогава, когато съдебното решение по някакъв начин може да окаже въздействие върху правното положение на встъпващото, респ. привличаното трето лице, вкл. когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу това трето лице. С привличането се цели обвързване на това лице от задължителната сила на мотивите на решението в отношенията му с привляклата го подпомагана страна, с оглед улеснение на нейната защита при евентуален последващ съдебен процес между тях – арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК.

В случая искането за привличане е направено от легитимирана главна страна – ответник по делото, и в законоустановения преклузивен срок по чл.

219, ал. 1 във вр. чл. 131, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче правен интерес от привличането, доколкото ответникът изобщо не заявява самостоятелни права върху имота, нито такива биха възникнали срещу третите лица в случай на уважаване на иска срещу него. Евентуалното положително съдебно решение не би се отразило по никакъв начин на правното положение на привличаните лица, предвид и на наведените твърдения, че между тях и ответника вече е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесният имот. Заявените права на третите лица по отношение на имота са защитими по друг ред и по тяхно искане, а не чрез участието им като трети лица помагачи на ответника в процеса. Подобно участие не е необходимо и за изясняването на правния режим на собствеността, установим по пътя на доказването.

По изложените аргументи съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК и участието на посочените трети лица не следва да бъде допускано, респ. искането за привличането им следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Манастир „Св.Св.

Константин и Елена“ с БУЛСТАТ 103766375 за привличане по реда на чл.

219, ал. 1 от ГПК на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с ЕИК 000670680, като трети лица помагачи на негова страна по гр.д. № 2672/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 7-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ответника.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ответника Манастир „Св.Св.

Константин и Елена“ чрез процесуалния му представител адв. Д. Г..

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия чрез постановяване на определение по чл. 140 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4537 гр. Варна, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220 от ГПК.

Предмет на разглеждане по делото е предявен от Й. Н. А. срещу Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ (след допуснато изменение на иска чрез замяна на ответната страна) положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № Рд-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, със Заповед № 18-7261/23.05.2014 г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес: гр.

Варна, р-н „Приморски“, „Ботаническа градина“, с площ на реалната част от 12400 кв.м. и граници: ПИ ***, ***, ***,

***, *** и останалата част на ПИ ***, повдигната в червен цвят на приложената на л. 20 от гр.д. № 11310/2025 г. на ВРС скица, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 03.04.2008 г. до предявяване на иска на 14.10.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на иска. Поддържа, че той не е собственик на процесния имот, както и че последният е държавна собственост, актуван с АДС № 1000 от 21.03.1991 г., и е предоставен от Държавата за стопанисване и управление на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сочи, че правото му на собственост върху имота е отречено с влязло в сила решение № 945/17.08.2010 г. по гр.д. № 2220/2008 г. на ВКС, постановено по предявен от СУ „Св. Климент Охридски“ срещу него отрицателен установителен иск, както и че е отменен съставеният в негова полза НА № 137, том XXI, рег. № 4795/04.06.2002 г. в Служба по вписванията – Варна, отразен в кадастралния регистър и съответно в представената скица на имота. Оспорва и правата на ищеца по отношение на имота на заявеното придобивно основание, с оглед забраната за придобиване на по давност на имот – публична държавна собственост, евентуално – понеже не е изтекъл изискуемият давностен срок с 1 оглед приложимия мораториум.

В отговора е направено и искане по чл. 219 ГПК за привличане на Държавата и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като трети лица помагачи на страната на ответника. Същото е обосновано с твърдения, че Държавата се легитимира като собственик на имота и същият се стопанисва и управлява от СУ, както и че участието на тези лица в производството е необходимо за пълното изясняване на принадлежността на спорното право и правния режим на имота, вкл. относно неговия статут на публична държавна собственост и приложимостта на законовата забрана за придобиването му по давност.

Съдът намира следното:

С оглед на изложените от ищеца в уточнителната молба вх. № 10917/01.04.2026 г. фактически твърдения и предприетата от ответника Манастир „Св.Св. Константин и Елена“ защита срещу предявения положителен установителен иск за собственост, вкл. чрез оспорване на неговата основателност, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска и последният е процесуално допустим.

Според чл. 219 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Правен интерес от встъпването, респ. от привличането, е налице тогава, когато съдебното решение по някакъв начин може да окаже въздействие върху правното положение на встъпващото, респ. привличаното трето лице, вкл. когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу това трето лице. С привличането се цели обвързване на това лице от задължителната сила на мотивите на решението в отношенията му с привляклата го подпомагана страна, с оглед улеснение на нейната защита при евентуален последващ съдебен процес между тях – арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК.

В случая искането за привличане е направено от легитимирана главна страна – ответник по делото, и в законоустановения преклузивен срок по чл.

219, ал. 1 във вр. чл. 131, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче правен интерес от привличането, доколкото ответникът изобщо не заявява самостоятелни права върху имота, нито такива биха възникнали срещу третите лица в случай на уважаване на иска срещу него. Евентуалното положително съдебно решение не би се отразило по никакъв начин на правното положение на привличаните лица, предвид и на наведените твърдения, че между тях и ответника вече е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесният имот. Заявените права на третите лица по отношение на имота са защитими по друг ред и по тяхно искане, а не чрез участието им като трети лица помагачи на ответника в процеса. Подобно участие не е необходимо и за изясняването на правния режим на собствеността, установим по пътя на доказването.

По изложените аргументи съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК и участието на посочените трети лица не следва да бъде допускано, респ. искането за привличането им следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Манастир „Св.Св.

Константин и Елена“ с БУЛСТАТ 103766375 за привличане по реда на чл.

219, ал. 1 от ГПК на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, и на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с ЕИК 000670680, като трети лица помагачи на негова страна по гр.д. № 2672/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 7-ми състав.