Решение № 22 от 31.03.2023, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 386/2022
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 31.03.2023
- В сила
- 24.04.2023
- Състав
- Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. ЛЕВСКИ, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Д.а като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20224410200386 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от А. Ц. К.
ЕГН**********, чрез адв. И. П., против НП №22-0938-002512, издадено от началник сектор в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и в протИ.речие с материалноправни норми.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендират се направените разноски.
За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител. С придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в съда е изразено писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно 1 призован, не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Срещу жалбоподателя е съставен на 07.08.2022г. АУАН за това, че на 12.03.2022г. в 10:41 часа в с. Българене, ул. Васил Левски (Път І-3 Бяла – Ботевград км. 48+500) с посока на движение гр. Бяла, управлява л.а. *** с рег.
№*** със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посочено е, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3 км/ч е 102 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR1 - М 585 с клип №41537. Посочено е, че МПС е собственост на *** ООД със собственик и управител посоченото лице. АУАН е съставен на основание чл. 188, ал.1 от ЗДвП – собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложена на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
В проведеното съдебно заседание показания са дали актосъставителят и свидетелят по съставения АУАН.
Свидетелят Р. в показанията си посочва, че се касае за нарушаване на скоростния режим в с. Българене, като АУАН е съставен въз основа на материали именно от тази система. При обработка на клипове от тази система бил установен въпросният автомобил, който е минал с превишена скорост над 50 км/ч. в населено място.
Ц. В. е свидетел по съставения акт. Пояснява, че в с. Българене с АТСС е заснет автомобилът. Въз основа на материалите – снимковия материал и въз основа на справката, която е извършил актосъставителят относно автомобила, който е със съответната регистрация за собственост, е изготвил и изпратил с придружаващи документи за собственика на автомобила, вследствие на което и е съставен АУАН.
Пред съда е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съдържащ всички реквизити и отразяващ ползването на техническото средство на дата 12.03.2022г.
Приложен е снимков материал, в който е посочено, че на дата 12.03.2022г. в 10:41:59ч. измерената скорост в км/ч. е 105.
Съдът приема, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН – след изтичане на предвидения в разпоредбата тримесечен срок за съставяне на акта. В случая АУАН е съставен на 07.08.2022г., като от датата на установяване на нарушителя – 12.03.2022г. до датата на съставяне на АУАН са изминали повече от три месеца. Изтичането на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН преклудира възможността на наказващия орган да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
2
Нарушението е констатирано на 12.03.2022г., като на 30.06.2022г. е изпратена до СПП – Русе за връчване покана, с отбелязване, че автомобилът е собственост на „***“ ООД и данни за управителя.
Нарушението е извършено на 12.03.2022г., като нарушителят е бил установен от контролния орган към този момент. Всички данни за извършеното нарушение са били налични при органа на тази дата – 12.03.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът за образуване на административнонаказателното производство, а АУАН е съставен на 07.08.2022г., т.е. след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Собственикът на МПС е установен от органа към датата на нарушението, за което е изпратена покана до него за съставяне на АУАН на 30.06.2022г. В този смисъл са и показанията на св. В., че въз основа на снимковия материал и направената от колегата му справка за собствеността на автомобила са изпратени документите за собственика.
В случай, че лицето не е управлявало въпросното МПС – негова собственост на констатираната дата на нарушението, е предвидена възможност за възражение по акта. По смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото лице, което е отговорно за протИ.правното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не фактическото намиране на лицето за съставяне на АУАН.
Освен изложеното, не са представени доказателства, че към момента на проверката именно соченото за нарушител лице е управлявало автомобила.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и Д. се установява, че автомобил „***“ е служебен автомобил, предоставен за обслужване на района, позициониран е във Враца и се ползва от екипа в този град. Уточняват, че управителят на фирмата не е имало случай да управлява този автомобил.
Липсва указване на мястото на контрол на пътя и отстоянието на същото от пътен знак, сочещ навлизането в територията на населеното място.
Липсата на надлежно и пълно описание на всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, представлява порок, който съществено накърнява правото на защита на наказаното лице.
В справката, приложена към делото, като собственици на превозното средство са вписани „***“ ООД и физическо лице с адрес в гр. Русе, като не са ясни причините, поради които административно наказващият орган е решил да санкционира юридическото лице.
Не на последно място липсва и изпълнение на задължението на АНО след като присъстват на мястото на нарушението органът на контрол да спре нарушителя и да състави АУАН, а не както е сторил впоследствие.
Изложеното от една страна сочи на недоказаност по несъмнен начин на извършеното нарушение – управлението на автомобила в с. Българене, а от друга страна допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения. Това налага извода, че 3 наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Представен е договор за правна помощ, както и фактура – копие за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 600 лв., поради което следва ответникът ОДМВР - Плевен да бъде осъден да я заплати.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №22-0938-002512, издадено от началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на А. Ц. К.
ЕГН**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на седемстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен ДА ЗАПЛАТИ на А. Ц. К.
ЕГН********** сумата от 600 лв., представляващи разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4