Решение № 47 от 15.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. П. , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Александър Люб. Александров

Членове:И. Ат. Джунева

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от И. Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600358 по описа за 2021 година С присъда № 260023 от 16.04.2021г. постановен апо НЧХД № 2264/2019г.

Пазарджишки районен съд е признал подсъдимия ВЛ. Н. Я. за виновен в това, че на 03.11.2021г. в гр. П. на „****“ публично е казал ***** за честа и достойнството на Ц. С. ИЛ. и на основание чл.78а от НК, за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размера на 1000лв.

Призната е подсъдимата С.Й.Я. за виновна в това, че на 03.11.2021г. в гр. П. на „****“ публично е казала ***** за честа и достойнството на Ц. С.

ИЛ. и на основание чл.78а от НК, за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, е освободена от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание глоба в размера на 1000лв.

Осъден е В.Я. да заплати на Ц.И. сумата от 1000лв. за причинените и неимуществени вреди като до 2000лв. иска е отхвърлен.Присъдени са и сторените разноски в размера на 306,50лв.

Осъдена е С. да заплати на Ц.И. сумата от 1000лв. за причинените и неимуществени вреди като до 2000лв. иска е отхвърлен. Присъдени са и сторените разноски в размера на 306,50лв.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от двамата подсъдими, чрез а. А.Т.. В жалбата се иска да се отмени присъдата и 1 да се прекрати наказателното производство по отношение на С.Я.. Твърди се, че в тъжбата е сгрешено името и е изтекъл 6 месечния срок за изменение на обвинението. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Също при условията на Алтернативност се иска да се измени присъдата и да се намали размера на присъденото обезщетение.

По отношение на подсъдимия В.Я. се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Твърди се, че е налице превратно тълкуване на доказателствата, постановена при предположения и е в нарушение на материалния закон.

Постъпило е и възражение то тъжителката , чрез а. Б.. В това възражение се иска да се остави жалбата без уважение и да се потвърди присъдата като се излагат доводи за неоснователност на жалбата и по отношение и на двамата подсъдими.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Повереникът моли да се потвърди присъдата.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и във възражението към нея и като взе предвид становището на страните в процеса и провери така атакуваната присъда изцяло направи следните изводи:

От събраните пред решаващият съд доказателства може да се установи следната фактическа обстановка Тъжителката Ц.И. работела като продавач на сергия на **** в гр.П.. Отляво на сергията, на която работела тъжителката, на друга сергия продавали подсъдимите В. и С. Я.и, които били съпрузи.

Постепенно с времето отношенията между тъжителката и подсъдимите се влошили, тъй като подсъдимите се държали лошо с тъжителката, отправяли обиди, за което последната подавала жалби до управителя на БМ „*****“ гр.П..

На 03.11.2019 г. се провеждал втори тур от местните избори, т.е. балотаж за избор на кмет. Сутринта подсъдимите Я.и пристигнали на пазара и още докато разтоварвали продукцията си, започнали да говорят на висок тон и да се карат със свидетелката В.Б., тъй като оставените от последната празни касетки им пречели. В този момент се намесила тъжителката Ц.И., която казала на подсъдимите да млъкнат, защото никой не длъжен да ги слуша. Тогава подсъдимите се обърнали към нея и започнаха да я обиждат. Подсъдимият В.Я. нарекъл тъжителката „****** ******“. Заканил й се, ****. Даже тръгнал към нея заплашително, но свидетелката М.А. го спряла.

Подсъдимата С. Я. от своя страна също обиждала тъжителката И., наричайки я „******, *******“ и още подобни обидни епитети.

В резултата от насочената към нея агресията и обидите на подсъдимите, тъжителката се разтреперила и сигнализирала за скандала на тел.112. Посъветвана от оператора, отишла в РУ П. и падала жалба, като свидетелката А. останала да наблюдава продаваните от тъжителката стоки.

2

Преди да се посочи, защо и настоящият състав приема тази фактическа обстановка следва да се отговори на искането за прекратяване на делото по отношение на С.Я..

Тъжбата е подадена от Ц. С. ИЛ. против С. Й. Я. и В. Й. Я.. Тъй като подсъдимите не са били редовно призовани, с отразяване, че са в чужбина, е направено запитване до ОД на МВР-П. в което е дадена информация за С. Й. Я. с ЕГН- **********. На 05.05.2020г. В.Я. е получил призовката и на лицето С. Я. за съдебно заседание. На стр. 38 от делото е налично пълномощно в което С. Й. Я. е упълномощила а. А.Т..Едва след като е представено св. За съдимост на подсъдимата защитата е направила искане за прекратяване на наказателното производство тъй като лицето посочено в тъжбата е С., а лицето е с име С..

Решаващият съд не е уважил това искане като е приел, че с тази грешка не се нарушава правото на защита на подсъдимата . Настоящият състав приема за законосъобразни изводите на районния съд в тази насока. Касае се за грешка която не нарушава правото на защита на подсъдимата. Същата е била редовно призовавана с името посочено в тъжбата, самата тя се е именувала С. при подписване на пълномощното на защитника. Още повече, че в справката на ОД на МВР , дали е напускала пределите на страната също е посочена като С. със точното ЕГН. С оглед на всичко това настоящият състав намира искането, в жалбата, за прекратяване на наказателното производство спрямо С.Я. за неоснователно.

По същество на жалбите досежно превратното тълкуване на доказателствата:

Налице е обаждане от тъжителката на телефон 112 приобщен по делото. С това обаждане се фиксира и точната дата 03.11.2019г. ,както и от жалбата до РУ-П. входирана на посочената дата. По делото е налично писмо от Управителя на **** от което се установява, че тъжителката е входирала при него жалби от поведението на подсъдимите на 27.06.19г. и на 06.06.19г. От това писмо се прави извода за влошени отношения между страните доста преди инкриминираната дата.

Защитата е заела позиция, че на инкриминирания ден подсъдимите не са били на пазара. Тази теза на защитата се подкрепя от свидетелите И. К.-снаха на подсъдимите и св.Г.. От друга страна обаче прави впечатление показанията на свидетелката Ч.. Тази свидетелка, е също както и подсъдимите и тъжителката, продавач на пазара. Не се твърди свидетелката да има влошени отношения със страните по делото. Нейните показания изцяло подкрепят изложеното в тъжбата, а в проведената очна ставка същата е заявила, че подсъдимите са я уговаряли да казва, че този ден не са били на пазара. Тази свидетелка установява и наличието в този ден и час и на св. А.. Св. А. е първа братовчедка на тъжителката, но въпреки родствената и връзка показанията и съвпадат с тези на Ч. и Б.. Св. Ч. е установила, че след като тъжителката е отишла да подава жалба в полицията на сергията и е останала една жена която не е можела да се оправя с кантара и цените. Това наложило Ч. да и помага.

Показанията на свидетелките Б., Ч. и А. се подкрепят и от свидетелката Р.В..

Последната също не е в родствени връзки със страните и е незаинтересована от изхода на делото.

Защитата твърди, че има разминаване в показанията на свидетелките Б. и А..

Разминаването е в това, според защитата, че Б. сочи, че Сасенка е възпирала подсъдимия, когато е тръгнал към масата на тъжителката, а св. А., че тя го е спряла.

Това „разминаване“ не е от категорията на съществените, че да опорочи показанията на 3 свидетелките досежно главните факти. От друга страна напълно логично е както подсъдимата така и св. А. да се намесили да спрат подсъдимия.Св.Б. е била до масата на подсъдимата и е възприела нейното поведение, а св. А. на масата на тъжителката.

Защитата твърди, че св. Р.В. не си спомня св. А. да е била там. От протокола за разпит на св. Р.В. ясно е вписано, че е заявила, че не си спомня кога св. А. е дошла на пазара, дали преди инцидента или след това. Така, че в тази насока разминаване няма и е логично един свидетел да забрави отделни незначителни факти.

Не основателни са доводите на защитата, че св. А. не е чула думите на подсъдимите към св. Б., а е чула тези отправени към тъжителката. Логично е св. А. да не се интересува от думите отправени към Б., а от тези към нейната братовчедка. Св.

А. ясно е заявила, че чула скандал между подсъдимите и св.Б., но не разбрала за какво се карат.

Напълно правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите К., Г. и П..

Показанията на тези свидетели са в противоречие с показанията на описаните по-горе свидетелки. И не на последно място при очната ставка св. Ч. е заявила, че подсъдимият е ходил при нея да я уговаря да каже, че в този ден не са били на пазара.

С оглед именно на това и на почни пълното съвпадение на показанията на свидетелките на тъжителката съдът правилно не е кредитирал тези на защитата.

Прави се възражение и ,че в мотивите на съда досежно гр. Иск е посочено други имена. Този довод е верен, но явно се касае за техническа грешка и волята на решаващият съд е ясна.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и на подсъдимите е наложено минималното предвидено в закона административно наказание като е съобразено имотното им състояние.

Размера на присъдените обезщетения е справедливо. Съдът не може да се съобразява с имотното състояние на подсъдимите когато определя обезщетението за неимуществени вреди. Вредите се определят с оглед на деянието и претърпените страдания от пострадалата, а не според имуществото на подсъдимите. При определяне на обезщетението се прилагат разпоредбите на чл.52 от ЗЗД. Няма основание за намаляване на размера на присъдените обезщетения и поради факта, че се касае не за обикновена обида, а за публична такава пред голям кръг от хора.

С оглед на изложеното настоящият състав прие, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се потвърди. При служебната проверка на акта не се констатираха допуснати съществени нарушения даващи основание за неговата отмяна.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260023 от 16.04.2021г. постановена по НЧХД № 2264/2019г. на Пазарджишки районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5