Решение № 65 от 06.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Д.а в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20232100601382 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Д. Г. от БАК, действащ като упълномощен защитник на осъдения С. К. К., ЕГН **********, против Определение № 1591 от 24.07.2023 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 2006/2023 г. по описа на същият съд.

С обжалвания съдебен акт, на осъдения К. е определено общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №№ 2196/2022 г. и 4639/2022 г. – и двете на Районен съд – Бургас, в размер на най-тежкото измежду тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. От определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което К. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупността присъди, както и времето, през 1 което същият е бил задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността. Към определеното общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, районният съд е присъединил изцяло и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 490 лева, наложено на К. по НОХД № 4639/2022 год. на Районен съд – Бургас, което приспаднал изцяло поради изтърпяването му.

С обжалваното определение съдът постановил осъденият С. К. да изтърпи отделно от определеното общо наказание, наложеното му по НОХД № 11/2022 г. на РС-Момчилград наказание „Пробация“, като на основание чл.

25, ал. 2 НК приспаднал от това наказание времето, през което осъденият К. е изтърпявал наказанието „пробация“.

Несъгласен с правните изводи на първоинстанционния съд, защитникът на осъдения атакува постановеното определение в частта му, касаеща определеното общо наказание, с доводи, че съдът не е определил найблагоприятния за подзащитния му вариант за групиране на влезлите в сила присъди. Твърди, че по-благоприятно за К. е групиране в обща съвкупност на влезлите в сила присъди по НОХД № 11/2022 г. на РС – Момчилград и по НОХД № 2196/2022 г. на Районен съд – Бургас, тъй като по този начин ще е възможно да се приспадне от определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял наказанието „пробация“, като се приложи на практика разпоредбата на чл. 25, ал.3 от НК. Предлага наказанието, наложено на К. с влязла в сила присъда по НОХД № 4639/2023 г. по описа на РС – Бургас, в размер на четири месеца лишаване от свобода, да бъде изтърпяна отделно от общото наказание. От въззивния съд се иска да измени определението в обжалваната му част по начина, предложен във въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и не споделя възраженията на защитата за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд правилно е групирал наказанията, наложени с присъдите, постановени спрямо К., както и че е правилно определено осъденият да изтърпи като общо найтежкото наказание от наложените му наказания, а именно лишаване от 2 свобода за срок от четири месеца. Това групиране представителят на държавното обвинение намира за най-благоприятно за осъдения К..

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата. Защитникът му моли въззивния съд да уважи въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Смята, че направеното от първостепенния съд групиране не води до най-благоприятния за осъдения резултат. Според него, ако се групират първата и втората присъда на К., т.е. тези по НОХД № 11/2022 г. на РС – Момчилград и по НОХД № 2196/2022 г. на РС – Бургас, ще има възможност от определеното общо наказание „лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което К. реално е изтърпял наложеното му наказание „пробация“, което според защитника е правилно и е в интерес на осъдения. Защитникът намира за неправилно определението на съда и относно режима на изтърпяване на определеното общо наказание, тъй като смята, че е налице хипотезата на чл.

57, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Според защитника, доказателствата по делото сочели, че осъдения С. К. е лице с ниска степен на обществена опасност, поради което няма пречка да му бъде определен вместо строг, общ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от страна, притежаваща легитимен правен интерес да иска въззивна проверка на невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, с който се приключва по същество, проведеното пред районния съд съдебно наказателно производство. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по ЧНД № 2006/2023 г. на Районен съд – Бургас е било образувано по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание при условията на чл. чл. 23-25 от НК по отношение влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения С. К. К., ЕГН **********.

3

От приложената по делото справка за съД.ст се установява, че лишеният от свобода С. К. К. е многократно осъждан, както следва:

Със споразумение по НОХД 11/2022 г. на Районен съд – Момчилград, за извършено на 27.11.2021 г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, на К. е наложено наказание „Пробация “ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от 12 месеца.

Определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в сила на 15.02.2022 год. Наказанието „пробация“ е било изтърпяно на 31.10.2023 г.;

Със споразумение по НОХД 2196/2022 г. на Районен съд – Бургас, за извършено на 24.08.2021 г. престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, на осъдения К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 25.01.2023 г.;

С присъда по НОХД № 4639/2022 г. на РС-Бургас, за извършено на 25.02.2022 г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, на осъдения К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 490 лв. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2023 г.

Освен горепосочените осъждания К. е бил осъждан още два пъти, като видно от справката му за съдимост, тези присъди са влезли в сила преди К. да е извършил престъпленията, за които е бил санкциониран с изброените погоре съдебни актове.

Видно от справката за съдимост, на 21.02.2023 г., с определение по ЧНД № 334/2023 г. на РС – Бургас, на осъдения К. е било определено общо наказание в размер на три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД № № 11/2022 г. на РС – Момчилград и 2196/2022 г. на РС – Бургас, от което общо наказание съдът приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание „пробация“ или „лишаване от свобода“ по която и да е от включените в тази съвкупност присъди. С постановление от 30.03.2023 г. Районна прокуратура – Бургас не привела в изпълнение 4 наложеното на К. с влязла в сила присъда по НОХД № 2196/2022 г. на РС – Бургас, наказание от три месеца лишаване от свобода, както и определеното на К. общо наказание от три месеца лишаване от свобода, поради изтърпяване.

От така установената фактическа обстановка е видно, че е налице законосъобразна причина за преразглеждане на въпроса относно приложението на разпоредбите на чл. чл. 23 – 25 от НК, спрямо влезлите в сила присъди на К. и това е присъдата по НОХД № 4639/2023 г. на РС – Бургас, доколкото същата е последната, постановена спрямо К. и не е била известна на съда, определил съвкупността с определението по ЧНД № 334/2023 г. на РС – Бургас.

Предвид изискванията на чл. 25 от НК, вр. чл. 23 от НК, както и принципа да се търси най-благоприятното за осъдения групиране на наказанията му, няма причина да се критикува решението на първоинстанционния съд да групира в обща съвкупност влезлите в сила присъди по НОХД №№ 2196/2022 г. и 4639/2023 г. – и двете на РС – Бургас.

Това е така, тъй като деянията, за които К. е санкциониран с тези присъди, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Влязлата в сила присъда по НОХД № 11/2022 г. не може да се включи в тази съвкупност, тъй като деянието, за което е наказан осъдения с влязла в сила присъда по НОХД № 4639/2023 г. на РС – Бургас, се явява извършено при опасен рецидив спрямо престъплението по НОХД № 11/2022 г. на РС – Момчилград. Правилно за общо наказание е определено наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 4639/2022 г. на РС – Бургас, тъй като то се явява най-тежкото от групираните наказания. Правилно решаващият съд е приложил и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК като към определеното общо най-тежко от четири месеца „лишаване от свобода“ е присъединил изцяло наказанието „глоба“ в размер на 490 лева, наложено на К. по НОХД № 4639/2022 г. на Районен съд – Бургас.

Не търпи критика и решението на първоинстанционния съд да приспадне от определеното общо наказание времето, през което К. е търпял наказание лишаване от свобода, или е бил задържан под стража по включените в съвкупността присъди.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя становището на защитата, че по-благоприятен за К. вариант на групиране на наказанията се 5 явява предложеният във въззивната жалба. Ако се приложи той, това означава, че наказанието от четири месеца лишаване от свобода при строг режим, наложено на К. с влязла в сила присъда по НОХД № 4639/2023 г. на РС – Бургас, следва да се търпи отделно от общото наказание по евентуалната съвкупност между НОХД № 11/2022 г. на РС – Момчилград и НОХД № 2196/2022 г. на РС – Бургас. При това положение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 2196/2022 г. няма да се търпи от К., тъй като от него ще бъде приспаднато времето, през което същият е търпял наказание „пробация“ – по арг. на чл. 25, ал.3 от НК. От друга страна, посоченият от защитника „оставащ един месец от пробацията“ (след приспадането два дена пробация за един ден лишаване от свобода, съгласно изискванията на чл. 25, ал.3 от НК), не може да бъде приспаднат от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на К. с присъдата по НОХД № 4639/2023 г. на РС – Бургас, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25 от НК приспадането на изтърпените наказания се отнася само до тези, включени в съвкупността и се отразява само на размера на определеното общо наказание.

Неоснователно е искането на защитата за определяне на общ режим за изтърпяване на определеното на К. общо наказание от четири месеца лишаване от свобода. Правилно районният съд е съобразил, предвид данните за съдимостта на К., че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2., б.Б от ЗИНЗС. Това е така, тъй като преди постановяването на влезлите в сила присъди, цитирани в определението на районния съд и явяващи се предмет на преценка за относимостта им към приложението на чл.