Решение № 42 от 05.04.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. С., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600056 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба отподсъдимия Л. М. Г., чрез защитника си адв. Е.

Х. от АК – С., срещу присъда № 144/26.09.2023 г. постановена по нчхд № 1392/2022 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият Л. М. Г. е признат за виновен в това, че на 26.07.2022 г., около 11.30 часа, в гр.С., в двора на имот намиращ се на ул.“Сава Филаретов“ № 15, причинил на И. В. Б. лека телесна повреда изразяваща се в болки в областта на лявото слепоочие с леко зачервяване на кожата и болки в областта на страничната повърхност на лявото рамо, които са му причинили болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

На основание чл. 78аА от НК подсъдимият Л. М. Г. е освободен от наказателна отговорност, като му е наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт.

Подсъдимият Л. М. Г. е осъден да заплати на И. В. Б. сумата от 1312,00 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, за изготвяне на съдебна експертиза и процесуално представителство.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен и необоснован.

1

Твърди се, че признаването на виновността на подсъдимия, извършеното от него изпълнително деяние и неговата съставомерност не съответстват на задълбочената преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и че присъдата противоречи на разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, според която подсъдимият е признава за виновен когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Заявява се най-напред, че по делото не е било установено по категоричен начин изпълнителното деяние за причиняване на твърдяната в тъжбата лека телесна повреда, доколкото в нея тъжителят е заявил, че подсъдимият му е нанесъл силен саблен удар в лявото слепоочие, пред съдебния лекар е заявил, че му е бил нанесъл удар с юмрук в областта на лявото слепоочие и втория път в лявото рамо, а в писмените му обяснения по пр.преписка № 3997/22 г.на РП -С. е заявил, че след първия удар в главата последвал нов силен удар в лявото рамо и няколко удара в краката. Сочи се, че по делото е бил разпитан единствения свидетел очевидец С. Б. и неговите показания потвърждават обясненията на подсъдимия и най-вече, че последният не е нанасял удар на тъжителя. Твърди се, че според посочения свидетел, спорът между двете страни е възникнал по повод израза на подсъдимия: “какви братя сте, за да имате такива отношения“ и тогава тъжителят попитал подсъдимия какъв е той и насочил към него телефона си, за да го снима. Заявява се, че тогава подсъдимият е посегнал да вземе телефона, за да спре снимането, а тъжителят се е отбранявал за да спаси телефона си, който за него е бил ценен. Твърди се, че подсъдимият е държал с дясната си ръка телефона на тъжителя, за да го накара да спре снимането и не е бил в състояние да нанася удар с тази дясна ръка нито по лицето, нито по друга част от тялото на тъжителя. С оглед на тези противоречиви факти се изказва предположение, че съдът най-вероятно се е позовал единствено на приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение за извършения преглед на тъжителя, в което съдебният лекар е отразил, че установените травматични увреждания са получени вследствие действие на тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван в предварителните сведения. По отношение на това удостоверение се сочи, че същото няма задължителна доказателствена сила и следва да се преценява с оглед останалите доказателства по делото, още повече че тази доказателствена сила се разколебавала от факта, че в удостоверението е отразен час на извършения преглед на 26.07.2022 г. в 13 ч., а самият пострадал на л.12 от прокурорската преписка бил отразил, че след като са си отишли извиканите полицаи, той е трябвало да се прибере в къщи, защото имал ангажимент и след 3-4 часа е отишъл за преглед при съдебния лекар, като по същото това време го е срещнал и свид. В.в., който обаче чак след един месец е научил от тъжителя какво точно се е случило. Наред с това в жалбата се сочи и това, че по делото не е бил установен по категоричен начин и умисълът на подсъдимия да нанесе телесно увреждане на тъжителя. В тази връзка се сочат обясненията на подсъдимия, които се потвърждавали и от обясненията на тъжителя по прокурорската преписка, че целта на подсъдимия е била да спре снимането му с телефона от страна на тъжителя. Заявява се, че последният е държал много на този телефон и цялостното му поведение е било да запази вещта си и при сдърпването дори да се е стигнало до някакво съприкосновение с тялото на тъжител, не може да се приеме, че той е имал умисъл да му нанесе телесна повреда. С оглед 2 на това се обосновава теза, че в случая по-скоро може да се говори за непредпазливост, но непредпазливото нанасяне на лека телесна повреда по чл.130 от НК не е съставомерно и не представлява престъпление. Настоява се да бъде извършена проверка относно обосноваността и правилността на обжалваната присъда на първоинстанционния съд и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Претендира се присъждане в полза на подсъдимия на направените разноски за двете инстанции.

Впоследствие е депозирано писмено възражение от частния тъжител И. В. Б., чрез повереника му, в което се оспорва основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия и същата се определя като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда, като се сочи, че същата е изцяло съобразена със събрания доказателствен материал по делото. Твърди се, че съдът е извършил правилен анализ на събрания доказателствен материал, като в тази връзка правилно е установил, че на инкриминираната дата подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта на лявото слепоочие с леко зачервяване на кожата и болки в областта на лявото рамо,които са причинили болки и страдания на пострадалия без разстройство на здравето му,което съставлява престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Като правилна се определя преценката, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна с налагане на административно наказания глоба в размер на 1000 лева. Заявява си, че в мотивите си първоинстанционния съд е обсъдил подробно, аргументирано и правилно всички събрани гласни доказателства и подробно и аргументирано в мотивите си и е посочил в коя част свидетелските показания на отделните свидетели се кредитират и в коя не, като този анализ е обективен и почива на правилно възприемане на свидетелските показания по делото относно всички факти и обстоятелства които са се случили на инкриминираната дати и поведението на подсъдимия,както и за действията му спрямо пострадалия с които е осъществен състава на престъпление от НК. Като правилен се определя и анализа на събраните писмени доказателства по делото, както и заключението на назначената по делото съдебно-фоноскопска експертиза и се обосновава извод, че те в своята съвкупност са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на делото и въз основа на тях съдът е достигнал до правилно установената от обективна страна фактическа обстановка при която е извършено престъплението. Сочи се, че по безспорен начин в присъдата и мотивите към нея е установен механизмът на деянието, авторството му и умисъла за извършването му. Възразя се срещу становището изразено в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата по делото, като това твърдение се определя като напълно голословно и несъстоятелно, доколкото при изготвяне на своя акт съдът е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани доказателства и въз основа на тях е постановил своя акт. Възразява се и срещу становището изразено в жалбата, че не е установен и доказан умисъла на подсъдимия да нанесе телесно увреждане на пострадалия, като се заявява, че умисълът за извършване на деянието от страна на подсъдимия се извежда 3 по категоричен начин от неговите действия, доколкото на инкриминираната дата той е нанесъл два удара с ръка спрямо пострадалия, като единият е бил в областта на лявото слепоочие, а другият в областта на страничната повърхност на лявото рамо. С оглед на това се обосновава извод, че подсъдимият е съзнавал, че деянието му е общественоопасно, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им т.е. умисълът е бил да бъдат причинени телесни повреди на пострадалия и чрез действията си той е постигнал целта си причинявайки на пострадалия леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Настоява се за потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимият Л. М. Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си против присъдата на посочените в нея основания. Аргументира тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че не е доказан умисълът за извършване на деянието. Настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан и по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК. Претендират се направените по делото разноски. Самият подсъдим заявява, че не е извършил престъплението, за което осъден и настоява да бъде оправдан.

Частният тъжител И. В. Б., редовно призован, не се явява, а за него се явява упълномощения му повереник. Последният поддържа възраженията си срещу въззивната жалба, намира същата за неоснователно и настоява за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Претендира направените разноски за въззивната инстанция С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Л. Г. и частния тъжител И. Б. не се познавали помежду си.

Тъжителят И. Б. и свид. С. Б. са братя. Отношенията между тях били обтегнати от години, поради възникнали и неуредени имуществени отношения.

Подс. Л. Г. и свид. С. Б. били в дългогодишни приятелски отношения, като последният често споделял с подсъдимия за лошите отношения между него и брат му. В тази връзка свид. Савчо Б. помолил подс. Л. Г. да го придружи на уговорена между него и брат му среща, във връзка с предаване на ключове за съсобствен имот. Подс. Г. се съгласил и на 4

26.07.2022 г. отишъл до дома му, където трябвало да се състои уговорената среща.

На посочената дата - 26.07.2022 г., около 10.00 - 10.30 часа, двамата братя в присъствието на съпругата на последния и подсъдимото лице се срещнали в съсобствения си имот, находящ се гр. С., ***, обитаван от свид. Савчо Б. и семейството му.