Решение № 143 от 11.04.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. П., 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101989 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 10445/05.12.2024 година, подадена от П. В. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д Р., обл. Бл., действащ чрез пълномощник - адв. Д. В. М., Адвокатска колегия гр.

П., служебен адрес гр. Пл. ул. „П.О. и К. № **, ет. *, ап. *, обективираща кумулативно субективно съединени искови претенции срещу "КР." ЕАД , ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. *** (сграда А), ет. * Бизнес център "Б.", представлявано от С. Р. Я. и "А. Т." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "В. *** (сграда А), ет. * Бизнес център "Б.", представлявано от И. М.а Ш.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2921230/13.02.2024 г., сключен с "К." ЕАД, съгласно който е получил под формата на кредит сумата в размер на 6000 лева, при ГПР от 20.79%, при ГЛП от 19.04%, при срок на кредита от 18 месеца. В чл.4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № 2921230, страните договорили сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за потребителски кредит, поради което на 13.02.2024 г. е сключил с „А. Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на 1 поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 4922,90 лева.

Според ищеца, Договор за потребителски кредит № 2921230 сключен с „Кр." ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди, че не става ясно изобщо какво се включва в ГПР. В случая в договора за кредит липса яснота досежно тези обстоятелства. Посочва, че ГПРе величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи, според ищеца, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, според ищеца, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Посочва, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, според него, Договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди, че Договор за потребителски кредит № 2921230 е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но 2 чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива посочва, че биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, според ищеца се заобикаля и разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи § 1, точка 1 от ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи покредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г.

Сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД е "Кр." АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.

3

Печалбата на "А.Т." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик "Кр." АД. С оглед това обстоятелство обобщава, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кр." АД. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кр." АД. доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кр." АД.кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди, че със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Твърди, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Твърди, че въз основа на всичко посочено дотук, Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност - ако съдът намери за неоснователни горните аргументи, респективно претенцията, която е обоснована с тях, релевира искане да се обяви за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2921230, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, по следните съображения:

Така посоченият чл.4 ал. 1 от договора предвижда, че за да му бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл. 4, ал. 1 от договора е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на 4 насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4, ал. 1 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП/. Твърди, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора /чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП/.

Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП по следните съображения:

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 4, ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влиаят върху съдържанието им към момента на 5 сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Във връзка с претенцията срещу втория ответника:

Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 02.03.2023 г., сключен с дружеството „А. т." ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 във вр.с чл.19, ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д.№ 5093/2007 г., определение № 877 по т.д.№ 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. З от ЗЗД.