Решение № 2117 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2117 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513707 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Столична община, чрез адв. А. Д., срещу решение № 11630 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 15710/2022 г. на СРС, ГО, 167 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на ищцата Е.

С. П., на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от две бездомни кучета на 11.02.2022 г., в гр. София, в района на ул. ****, както и на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – сумата 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени, вследствие от същия деликт, имуществени вреди за заплатен медицински преглед, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. (датата на увреждането) до окончателното им изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 52 ЗЗД, както и поради необоснованост на фактическите изводи на съда, че инцидентът е причинен от безстопанствени кучета, че е налице неизпълнение, от страна на служителите на Столична община, на законовите им задължения по ЗЗЖ и че претендираните имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за разглеждане на делото пред въззивната инстанция и се 1 прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на платеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата Е. С. П., чрез адв. Ю. О., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му, като се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. на

Предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са основателни.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на Столична община.

Налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1- 3, чл. 47, ал. 1 и 3 от Закона за защита на животните, както и от § 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Този извод следва от показанията на свидетелите на ищцата А.С. и Ц.С., живущи в района, според които 11.02.2022 г., в гр. София, в района на ул. ****, ищцата Е. С. П. била нападната и ухапана по краката от безстопанствени кучета. От разпита и на двамата свидетели се подразбира, че нападналите ищцата кучета нямат стопанин. Установява се също и че кучетата все още се намират на ул. „Лавандула“, поради което свидетелите, от страх да не бъдат нападнати, не преминават по тази улица. Недоказано е твърдението на ответника, че кучетата са имали стопанин, поради което отговорността за инцидента и 2 за претърпените от ищцата вреди не е на Столична община. По отношение на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства (Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016 г., отчет за изпълнение на мерките по т. VI от Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016 г., справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за периода 2013 г. – 2020 г., и годишни отчети от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.), следва да се посочи, че от тях не може да се направи извод, че по отношение на намиращите се на ул. „Лавандула“, в гр. София, безстопанствени кучета и за период след 2020 г. са били предприети предписаните от закона мерки същите да бъдат безопасни за хората или за други животни.

Предвид горното, неоснователно се явява оплакването на въззивника-ответник по иска за необоснованост на изводите на районния съд, че инцидентът е причинен от безстопанствени кучета и че е налице неизпълнение, от страна на служителите на Столична община, на законовите им задължения по ЗЗЖ.

Налице е причиняване на неимуществени вреди на ищцата, в резултат на нападението на бездомните животни, изразяващи се в: претърпени болки и страдания от настъпилите охлузвания и кръвонасядания по двете подбедрици, преживявани в продължения на около 2-3 месеца негативни психични състояния – стрес, силна уплаха от нападението на животните, появил се страх от кучета, както и търпени от осигуряване на придружител при излизане от дома. Претърпените от ищцата неимуществените вреди се установяват от заключението на съдебномедицинската експертиза, от представеното съдебномедицинско удостоверение № V-50/2022 г. от 11.02.2022 г. и от свидетелските показания на А.С. и Ц.С..

Налице е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на животните.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценявайки тежестта на причинените на ищцата физически увреждания, вида, интензитета и продължителността на търпените от нея болки, страдания, негативни емоционални изживявания и неудобства, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищцата и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на деликта, както и обстоятелството, че най-справедливо би било това обезщетение, чийто размер в най-голяма степен компенсира моралните вреди, съдът намира, че сумата 4000 лв. би я обезщетила за претърпените неимуществени вреди.

Поради изложеното предявеният от Е. С. П. против Столична община иск по чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за 3 неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от две бездомни кучета на 11.02.2022 г., в гр. София, в района на ул. ****, се явява основателен и подлежи на уважаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, вследствие от нападението на бездомните животни, ищцата е претърпяла освен неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 50 лв. (видно от копие на фискален бон от 11.02.2022 г.). Посочена сума е платена за извършен на 11.02.2022 г. от д-р А.А., в кабинет на „Съд мед експерт“ ЕООД, в гр. София, медицински преглед на ищцата, във връзка с нападението й от кучетата, резултатът от който преглед е обективиран в съдебномедицинско удостоверение № V-50/2022 г. от 11.02.2022 г. В този смисъл възражението на въззивника, че претендираните имуществени вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, се явява неоснователно.

Поради изложеното искът на Е. С. П. против Столична община по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деликта имуществени вреди, е основателен и подлежи на уважаване.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. Предвид извършените от адв. С. процесуални действие пред настоящата инстанция, изразяващи се в подаване на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в проведеното открито съдебно заседание, както и предвид обстоятелството, че платеното адвокатско възнаграждение в случая е към предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер (760 лв.), съдът намира че възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11630 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 15710/2022 г. на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на Е. С. П., ЕГН **********, сумата 1000 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5