Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1593 от 20.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2090/2025
Вид
Решение № 1593
Подписан
20.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110102090 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , имащ за предмет претендирано в резултат на суброгация регресно вземане с правна квалификация, насочена към хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът ЗД Б. И. АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“ ***“ № **, чрез пълномощника си адвокат М. Г. от *АК твърди , че на 29.03.2022 г. в района на път I-5 км.113, стопанисван от Община В. Т. е настъпило застрахователно събитие , при което диво животно внезапно излиза на пътното платно и се удря в управлявания от П. Т. Х. лек автомобил , марка „****“, с рег.№ ** **** **/собственост на сина му А. П. Х./ - предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско” във формата на издадена застрахователна полица № ************. Причинената щета е оценена и е изплатено на застрахования обезщетение в размер на 4320 лева. Изпратена е регресна покана изх.№ **-*****/**.**.**** г. до Община Велико Търново да възстанови платеното , заедно с ликвидационни разноски в размер на 25 лева, но претенцията е останала неудовлетворена .

С оценъчното виждане , че притежава регресно право , почиващо на твърдението , че общината не е изпълнила задължението си да сигнализира участниците в движението за наличие на опасност от преминаване на диви животни и да обезопаси пътя, ищецът моли съда да постанови решение , с което да я осъди да му заплати сумата от 4345 лева , включваща застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски , заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски.

В с.з. писмено поддържа предявения иск .

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения /доводи/ , основани на обстоятелствата и нормативните положения, че събитието е настъпило на път от републиканската пътна мрежа , който представлява изключителна държавна собственост, поддържа се и се управлява от Агенция “Пътна инфраструктура“, включително и чрез поставяне на предпазни огради и защитни мрежи / 1 чл.3, ал.2 , чл.19, ал.1, т.1,, ал.2, т.4 , чл.30, ал.1 от ЗП, чл.47, ал.12, чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ от ППЗП , чл. 167от ЗДВП, вр. с пар.1, т.14 от ДР на ЗП, мр.10, ар.3, т.16 от Наредба № РД -02—2019/12.1.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, появилото се диво животно е частна държавна собственост / чл.2, ал.1 от ЗЛОД/, а контролът по стопанисване на дивеча се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез съответните ДЛС / чл.4, ал.1 от ЗЛОД/ и затова общината в никакъв случай не може да носи деликтна отговорност за настъпване на вредоносното събитие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото на главен път I-4 по направление ****- **** - **** след разклона за с.****/а не на път I-5 както се твърди в исковата молба, взето от данните в протокола за ПТП, съдържащ очевидна грешка в цифрата , тъй-като обозначеният път е с направление „****-****- ****“/ застрахователно събитие / внезапно изскочило на пътното платно диво животно- кошута отдясно на движещия се застрахован лек автомобил “****“, с рег.№ ** **** ** и последвал удар с множество тежки повреди в предната му част /, констатацията и оценката на щетите, както и изплащането на застрахователното обезщетение на собственика му са факти , установени със свидетелските показания на водача на автомобила П. Т. Х., протокол за ПТП № ******* от **.**.**** г. на служител при сектор ПП на ОД на МВР В.Търново, застрахователна полица , уведомление за щета от **.**.**** г. , доклад по щета от **.**.**** г., калкулация на щета от **.**.**** г., опис на щета от **.**.**** г. , споразумение и между застрахования и застрахователя и платежно нареждане от **.**.**** г.

Искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Ако би се приело по хипотеза , че е съществувала необходимост да бъде сигнализиран и обезопасен пътния участък , на който е настъпило застрахователното събитие, срещу опасност от навлизане на диви животни на пътя , то задължението по закон за извършване на тази дейност принадлежи на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на Община В. Т., поради факта , че този път е част от републиканската пътна мрежа извън населените места и неин стопанин е държавата чрез посочената й структура, а не общината- правен извод, недвусмислено следващ от прочита на посочените по-горе нормативни разпоредби .

По тази причина е немислимо да се вменява на органи и служители на втората, бездействие , разкриващо несъответствие между правно дължимо и фактически проявено поведение чрез виновно по предположение/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ неположена грижа на добрия стопанин и съответно да й се търси деликтна отговорност за вреди като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД , вследствие на което да се поставя в положение на длъжник по регресно правоотношение с ищеца – застраховател на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

При този изход на спора в полза на спечелилата делото страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева , тъй-като е била защитавана от юрисконсулт – чл. 78, ал.8 от ГПК, чл.37, ал.1 от ЗПП.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“ ***“ № ** против Община- В. Т., иск за заплащане на сумата от 4345 лева , представляваща претендирано регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за поправяне на имуществени вреди в размер на 4320 лева на основание настъпило на 29.03.2022 г. в района на път I-5 км.113 вредоносно събитие , при 2 което диво животно внезапно излиза на пътното платно и се удря в управлявания от П. Т.

Х. лек автомобил, марка „****“, с рег.№ ** **** ** – предмет на застраховане съгласно договор за имуществена застраховка „Автокаско” във формата на застрахователна полица № ************, както и ликвидационни разноски в размер на 25 лева , заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“ ***“ № ** да заплати на Община В. Т. сумата от 200/ двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3