Решение № 873 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100600166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл.XXI НПК.

С присъда от 12.10.2022г. по нчхд 5237/2021 г. по описа на 109-и състав на СРС, подс. П. Б. Л. е признат за виновен в това, че на 13.11.2020г., около 17:30 часа в гр. София, на ул. ****, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в главата и тялото на К. Б. Л. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща с в контузии по челото и лицето, контузии и охлузване на лявата подбедрица , причинили му разстройство на здравето, неопасно за живота, при което подсъдимият, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за престъплние по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Подсъдимият П. Б. Л. е осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на К. Б. Л. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от 13.11.2020г., като искът за разликата до 3 000 лева е отхвърлен.

П. Л. е осъден да заплати на К. Л. сумата 600 лева , разноски за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за експертиза .

П. Л. е осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на СРС разноски по делото .

Присъдата е обжалвана от подсъдимия П. Л., чрез защитника му адв. Е. А., с доводи, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. не е резултат на обективно и всестранно изследване на фактите по делото. Твърди се недоказаност на обвинението по отношение на авторството, времето, механизмът на извършване на деянието. Поддържа се и неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за отмяна на осъдителния акт в гражданската и наказателната му части, и потвърждаване в гражданско – отхвърлителната част.

Преди открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е постъпило 1 допълнително писмено изложение към въззивната жалба от адв. Е. А. с конкретни доводи срещу формираните от първия съд изводи по фактите и прилагането на закона.

Депозирано е и писмено възражение от повереника на частния тъжител – адв. Д., срещу въззивната жалба, с което поддържа неоснователност напоследната и предлага потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание пред Градски съд, упълномощените представители на двете страни поддържат очертаните позиции и развитите доводи.

Частният тъжител К. Л. подчертава, че по делото има видеозапис и от него се вижда всичко.

Подсъдимият П. Л. очертава, че не е излязъл да бие частния тъжител, но т.к. дъщеря му Борянка Луканова излязла преди него и частния тъжител започнал да се „разправя с нея”, биел я, той се намесил, за да я „извади от неговите ръце“. Страната пледира, че не е удрял умишлено и иска да първоинстанционният акт да бъде отменен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, изложеното в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Фактическата обстановка е установена от първия съд се възприема с допълнителни уточнения от настоящата инстанция, а именно:

Частният тъжител К. Б. Л. и подсъдимият П. Б. Л. са братя и през есента на 2020 г. живеели в две различни къщи, с един и същ административен адрес: гр. София, ж.к. ****, в рамките на съсобствен двор. Къщата на подсъдимия и неговото семейство се намирала във вътрешната част на двора и за да стигне до нея трябвало да се мине покрай къщата, обитавана от частния тъжител и неговото семейство.

Две години преди процесния период отношенията между братята се влошили.

Помежду им имало чести спорове, поради което били посещавани от служители на МВР неколкократно. Между тях бил налице висящ съдебен процес за делба на имота.

На 13.11.2020 г., около 17:30 часа, частният тъжител К. Б. Л., неговата съпруга А.С.Л. и нейният малолетен син М.Б.Б., ЕГН **********, се прибрали в дома си на адрес гр.

София, ж.к. **** и установили, че на приземният етаж от къщата им, който водел към мазето им, е поставен катинар.

Тъжителят К. Б. Л. започнал да вика към брат си - подсъдимия П. Б. Л., да премахне поставения катинар, като междувременно частният тъжител К. Б. Л. преместил от площадката, водеща към неговия вход дървено пале и го оставил на пътеката, водеща към къщата на подсъдимия.

Между подсъдимия П. Л., който бил навън и частния тъжител /ч.т./ К. Л. възникнал словесен спор. Подс. П. Л. се приближил към ч.т. К. Л., който се намирал пред дома си и започнал да го избутва с две ръце в гърдите. Ч.т. К. Л. се опитвал да държи на разстояние подсъдимия, но въпреки това последният ударил частния тъжител с юмруци в областта на лицето. Ч.т. К. Л. се съпротивлявал, също отвръщал с удари към подс. П. Л., но бил повален на земята от подсъдимия, който му нанесъл отново удари с крак в областта на главата, гръдния кош и краката.

Случилото се било наблюдавано от съпругата на тъжителя - свидетелката А.Л. съпругата на частния тъжител и нейното дете. Свидетелката А.С.Л., подала сигнал на телефон 112.

Междувременно св. Б.Л., дъщеря на подсъдимия, се опитала да разтърве двамата, но не успяла. Веднага след обаждането от св.А.Л., св. Б.Л. отишла до дома си да вземе своя 2 телефон и също се обадила на тел. 112

Свидетелката В.Л., съпруга на подсъдимия П. Л. и майка на св. Б.Л. се прибрала от работа, но свидетел на инкриминираните действия не е била.

Скоро на мястото пристигнали служители на 01- РУ на МВР. Пред тях ч.т. К. Л. счупил поставения катинар, заключващ първия етаж от къщата му.

Случилото се било заснето от монтираните от подсъдимия в двора камери за видеонаблюдение, като оптичният носител на записа е приобщен като веществено доказателство по делото.

След като полицаите си тръгнали, св. А.Л. закарала до УБАЛСМ „Пирогов“ ч.т. К. Л., където му бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 122511/13.11.2020 г. от УБАЛСМ „Пирогов“, кабинет за спешна неврохирургия, приложено по делото, с диагноза „множество контузии по главата и гръдния кош. Обективно - травми по главата“.

На 14.11.2020 г. частният тъжител посетил съдебен медик от Катедра Съдебна Медицина, гр. София, където му бил извършен преглед и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 419.11/2020 г., приложено по делото, където били описани констатираните от съдебния медик травми.

Констатира се, че К. Л. е получил следните травми: пъстровато кръвонасядане в дясната предушна област на фона на добре изразен оток; кръвонасядане и оток в крайната лява част на челото; кръвонясядане около външния ъгъл на лявото око; оток и сливащи се охлузвания по предната повърхност в горния край на лявата подбедрица, върху проекцията на големия пищял.

Описаната фактическа обстановка във връзка с предмета на делото, не се различава от възприета от Софийски районен съд, който е кредитирал в цялост показанията на свидетелката А.Л., които са оценени като подробни, последователни, кореспондиращи с представените по делото медицински документи, видеозапис и заключения на изготвените експертизи.

Тази оценка изцяло се споделя от въззивния състав, който констатира еднопосочност и безпротиворечивост в изявленията на свидетелката, както в свободния й разказ, така и при разпита от страните, в които дава съвпадащо описание на събитията, с висока степен на детайлизация и хронологичност на изложението. Описаните качества на този гласен източник обосновават извод за достоверността му и позволяват и този съд да обоснове чрез него фактическите констатации.

Обстоятелството, че св. А.Л. е съпруга на частния тъжител, действително налага обмисляне за предубеденост и заинтересованост на твърденията й, както поддържа в речта си адв. А.. Съдът, обаче прави обратен извод на сторения от защитника, т.к. не намира основания, за да приеме, че показанията й са засегнати от посочените недостатъци.

И това е така, т.к. казаното от свидетелката намира подкрепа от друг обективен източник, а именно записа от видеокамерата, предоставена от подсъдимия и хронологичното описание в текстов формат на действията на участвалите в събитието лица, направено в изготвена експертиза. Между тези два източника е налице кореспонденция, която и първата инстанция е установила и е цитирала части от експертизата, които не следва да се преповтарят.

Отсъствието на посочване в текстовата част на експертизата в кои части на тялото се нанасят удари не разколебава убедителността на показанията на св. А.Л., т.к. обективни следи по пострадалия, резултат от физическото въздействие от подс. П. Л., са фиксирани в медицинската документация при преглед в „Пирогов” около 2 часа по – късно.

Възражението на защитата, че полицейските служители не описват увреждания по частния тъжител, не изключва наличието им, поради което довода се приема за неоснователен. Видимо е, че и при двамата свидетели М. и В. са се запечатали определен вид впечатления: при св. В. - че и двете страни споделили за саморазправа, а св. М., че частният тъжител ударил с чук катинара. Пълнотата на впечатленията при свидетелите 3 относно състоянието на двамата братя в конфликта явно не е съхранена и то не само по отношение на ч.т. К. Л., но и по отношение на подс. П. Л., който е бил със скъсана яка на дрехата, с оглед показанията на св.Б.Л., които се кредитират от настоящия състав в тази част, както и в частта на твърденията й, че се е опитвала да раздели двете страни.

Не така стои въпросът с друга част от показанията на св. Б.Л., в които описва, че частният тъжител К. Л. се е нахвърлил върху баща й за физическа саморазправа; че не е видяла падане на К. Л. на земята, твърдения които се опровергават от приложения експертиза 59 Ф/2022г. – текстово описание и приложени снимки / частност 16а по повод второто й твърдение/.

Ето защо, този състав не възприема доводите на защитника адв. А., че първият съд неправилно е игноририрал / всъщност части от / показанията на св. Б.Л., т.к. е дъщеря на подсъдимия; че безкритично са възприети показанията на св. А.Л., без да отчете, че е в съпружески отношения с тъжителя.

При обсъдените доказателства не се възприемат твърденията на подсъдимия, че се участвал в саморзаправа с ч.т., за да спаси дъщеря си Б. от ударите на К. Л., като данните сочат, че първи П. Л. е проявил физическа агресия спрямо К. Л..

Не съставлява основание за кредитиране показанията на св. Б.Л. по очертаните по – горе два въпроса, както поддържа защитата, обстоятелството, че заключението по СВТЕ никъде не сочи присъствие на малко дете, което да е напръскано със спрей от нея, както се сочи в тъжбата и поддържа от св. А.Л. в с.з. СВТЕ действително не носи такава информация и това с основание се изтъква от защитата, но посоченото не е в състояние да доведе съда до други изводи по повод показанията на двете цитирани тук свидетелки относно предмета на делото.

Аналогично, оправдателната присъда на друг състав на СРС по дело № 5236/2021г. по повод тъжбата на А.Л. като майка и законен представител на малолетното дете срещу Б. Л., също не може да доведе до формиране на други изводи във връзка с преценката по настоящото дело чии показания и кои части да се кредитират или не. И това е така, т.к. проверката и оценката на източниците се осъществява в рамките на конкретното наказателно производство и то на доказателства, които са събрани по надлежния ред - чл.

104 НПК. Ето защо, освен формирането на извод, че е налице влязъл в сила такъв съдебен акт /установено при служебна проверка/, друго заключение и то свързано с преценката за достоверност на показанията, не може да се направи. По аналогични съображения, съдебните състави е недопустимо да се позовават на извършена Експертна справка № 1197/2020г. по приложена по делото прокурорска преписка, както предлага защитата.