Решение № 759 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. И.а като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110201065 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. В. Н. ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж. Г. от ВАК, против НП № 26-0433-000029 от 20.01.2026год. на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 51.13 евро/100лв. на основание чл. 183, ал.4, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП.

Въззивникът сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Същият оспорва фактическите констатации отразени в АУАН НП и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. - А.а, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията 1 посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2026год. около 14:27ч. въззивникът управлявал л.а. „Нисан Микра“ с рег. № *** по бул. „Приморски „в гр. Варна. Същият не бил поставил предпазния си колан. По същото време свидетелите Д. А. и К. Б., и двамата полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на бул.

„Приморски“ до №5 (сградата на Морска Администрация). При приближаване на въззивникът свидетелите видели, че същият не поставил предпазния си колан и го спрели за проверка. За това нарушение на място св. А. (мл. инспектор) съставил срещу въззивника АУАН № 1038645 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП тъй като управлявал МПС без поставен предпазен колан. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 20.01.2026год., въз основа на него, началника Първо РУ в ОД МВР Варна, издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации и правни изводи изложени в АУАН, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 51.13евро /100лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Д. А. и свидетеля вписан в АУАН – К. Б.. В показанията си пред съда и двамата свидетели сочат, че лично са възприели че въззивникът управлява автомобила без поставен предпазен колан и това е бил повода да бъде спрян за проверка.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, справка за нарушител, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 365з-4068/15.06.2023год. на директора на ОД на МВР Варна .

Показанията на свидетелите А. и Б. съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга с оглед липсата на каквито и да било данни още по-малко доказателства за наличие на причина, мотив у някой от тях да свидетелства в ущърб на въззивника.

Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно 2 законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушенията и запознаване на въззивника с адм. наказателното обвинение съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

Съгласно цитирана разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на свидетелите А. и Б. и констатациите отразени в АУАН ползващи се с обвързващата доказателствена сила по силата на чл. 189, ал.2 от ЗДП се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан, докато е управлявал автомобила, поради което и вмененото му с НП нарушение е безспорно доказано.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващото му за него адм. наказание, което определил във фиксирания в санкционната норма действаща към датата на нарушението, размер.

Доколкото нарушението извършено от въззивника е типично и не се отличава по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът счете, че същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди процесното нарушение въззивникът е бил наказван и за други нарушения по ЗДП.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е 3 издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 130лв. (66.47 евро) Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника И. В. Н. в полза на ОД на МВР Варна.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП № 26-0433-000029 от 20.01.2026год. на началника на Първо РУ в ОД МВР Варна, с което на И. В.

Н. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, ****, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 51.13 евро/100лв. за нарушаване нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА И. В. Н. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, **** да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 66.47 евро/130лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4