Решение № 16 от 12.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. С.З., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. К. като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20225500900030 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 429 ал.

3 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2020 г., водачът на л.а. марка и модел „Ф.Т.“, с peг. № X **** КМ- Й. И. Й. се движил в посока от гр. С.З. към гр. Р. по главен път II-57, когато на км. 11+000, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена и несъобразена скорост, в резултат на което реализирал ПТП с движещия се в посока от с. Б. към главен път II-57 лек автомобил марка и модел „О.К.“, с pen № СТ **** СС, управляван от Н. В. Х.. При инцидента била причинена смъртта на З.Н. Х. пътник на задната седалка в л.а. марка и модел „О.К.“, с pen № СТ **** СС.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р-6747/ 23.08.2020г и било образувано досъдебно производство № 171/2020 г., по описа на РУ - Р..

Посочва се, че починалата З. Х. е дъщеря на ищцата по делото Х. К. Х., която изключително тежко понасяла нейната загуба.

Твърди се, че Х. Х. и З. Х. били силно привързани една към друга. Двете имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищцата изключително тежко понасяла загубата на своята обичана дъщеря, починала така нелепо и неочаквано. Тя винаги е била опора и радост за своята майка. Споделяла с нея всичко и двете били изключително близки. След раздялата си с фактическия й съпруг през 2018 г., дъщеря й З., заедно с нейното дете, отново се завърнала в дома на Х. и заживели в едно домакинство. Там тя чувствала сигурност и получавала помощ и подкрепа. З. Х. обичала да прекарва време заедно със 1 своята майка и заедно да се забавляват. Ищцата обгрижвала дъщеря си, съвместно с нея градили планове за бъдещето и във всеки един момент й показвала родителската си любов и подкрепа. Ищцата съумяла да изгради изключителна духовна връзка със З. Х.. Дъщеря и майка се обичали, разбирали се и нямали пререкания помежду си. Починалата З. Х. разчитала на своята майка при отглеждането на малката й дъщеря, след като бащата на детето се дезинтересирал от него и създал друго семейство. Тя поделяла грижите за детето с майка си, която активно участвала в отглеждането му.

З. Х. приемала своята майка за авторитет и пример, като й засвидетелствала своето уважение и силната си привързаност във всеки важен момент от живота. При пътния инцидент Х. Х.и загубила един от най-ценните хора в своя живот - своята родна дъщеря.

Посочва се, че пътният инцидент е съкрушил ищцата и е преобърнал живота й изцяло. Ритъмът на живот на Х. сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение щяла да изпитва болка и да скърби до края на дните си. След загубата на своята дъщеря, Х. Х. била изцяло променена. Не можела да свикне с мисълта, че никога повече няма да види дъщеря си. Дълбоко била опечалена, затворила се в себе си и трудно влизала в контакт с хора извън семейството. Опитвала да замести майчината грижа по отношение на малкото дете на починалата З. Х.. Произшествието от 23.08.2020 г. променило коренно ищцата, която вече не желаела да общува с хора извън най-близките си. Тя често гледала снимки на дъщеря си и всеки път се разстройвала. Ищцата загубила смисъла на живота си. Оплаквала се от липса на апетит, неспокоен сън, обща тревожност и потиснатост. Болката, която ищцата изпитвала от загубата на своето единствено дете никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на Х. Х., претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели я съпътстват през целия й живот.

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Г.Ф., към момента на събитието виновният водач, управлявал л.а. марка и модел „Ф.Т.“, с pen № X **** КМ, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.И.“ АД, с валидност от 20.01.2020г. до 19.01.2021г.

Позовава се на чл. 432, ал.1 от КЗ, като във връзка с това посочва, че с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021г., ищцата е отправило претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Б.И.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Към настоящия момент въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви настоящата претенция по исков ред.

С оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че ищцата е уведомила застрахователя на 07.01.2021 г. за настъпилото произшествие, то от тази дата 2 върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищцата Х. К. Х., с ЕГН: ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на нейната дъщеря - З.Н. Х., загинала в резултат на ПТП от 23.08.2020г. в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя- 07.01.2021г., до окончателното издължаване на сумата.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът ЗД „Б.И.“ АД - гр. С. взема оспорва изцяло предявения иск.

Взема становище по редовността на исковата молба. Счита, че е налице несъответствие на твърденията в исковата молба и на реално осъществилите се факти, обстоятелства, действия, респ. бездействия на участниците в процесното ПТП. Ищцата не била описала детайлно механизма, по който твърди, че е настъпило процесното ПТП. Нямало твърдения за мястото на удара, за скоростта на движение на всеки от автомобилите, за реакциите на двамата водачи, наличието или липсата на спирачен път. Липсвали твърдения за часа на настъпване на процесното ПТП и за това в коя част на денонощието е настъпил инцидентът.

Ответникът прави искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като излага съображения в тази връзка.

Ответникът взема становище, че предявените искове са недопустими, евентуално изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявените главен и акцесорен обективно съединени искове. Счита, че ищцата неправилно е посочила началния момент, от който счита, че й се дължи законна лихва.

Оспорва твърдението, че ищцата е провела редовно процедурата по предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя.

Твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си да представи на застрахователя изисканите от нея документи.

Оспорва изцяло всички твърдения на ищцата в исковата молба. Оспорва твърденията, че процесният инцидент е настъпил по описания от ищцата в исковата молба начин. Оспорва твърденията, че виновен за ПТП е водачът Й.

И. Й., както и че той се е движил с превишена и несъобразена скорост, в резултат на което реализирал ПТП.

Оспорва твърденията, че процесното ПТП е било виновно причинено от водача Й. И. Й. при управление на автомобил „Ф.Т."“, с рег.№ X **** КМ.

Счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобил марка „О.“, модел „Кадет“, с рег.№ СТ **** СС. С оглед действията на другия участник в пътния инцидент Н. В. Х., твърди, че евентуално водачът Й. Й. не е имал възможност от техническа гледна точка да предотврати настъпването му.

3

Оспорва изцяло всички твърдения, касаещи отношенията между ищцата и З. Х.. Счита, че твърденията за изградената връзка, нейният характер, както и за всички други аспекти на цялостните отношения между ищцата и З. Х. не отговарят на действителното фактическо положение. Счита, че твърденията за отношенията между ищцата и З. Х., както и за негативните отражения в правната сфера на ищцата, във връзка със смъртта на З. Х. са били целенасочено преувеличени. Самата ищца признавала, че тя и дъщеря й са живели в едно домакинство от около две години, тъй като преди това З. Х. е живяла в друго домакинство със съпруга и детето й. Не на последно място, в обстоятелствената част на исковата молба съществувала неяснота за конкретните проявления на негативно засягане правната сфера на ищцата, тъй като твърденията съставлявали обобщаващи описания, но липсва конкретика в посочения смисъл.

Заявява, че оспорва изцяло приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица №

327р747/23.08.2020г. по отношение отразения в него механизъм на ПТП, както и по отношение посочените в него причини и обстоятелства, при които е настъпил процесният инцидент, както и по отношение посоченото, че виновен за инцидента е водачът Й. И. Й..

Оспорва компетентността и качеството на „длъжностно лице" на лицето, съставило констативния протокол. Позовава се на съдебна практика, според която, независимо, че констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ той нямал обвързваща съда материална доказателствена сила за посочения в него механизъм на ПТП, за поведението на участниците в него, за причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Счита, че ищцата носи тежестта за доказване на механизма на процесното ПТП.

Ответникът твърди, че параметрите на предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не са съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и със задължителната съдебна практика по прилагането на тази правна норма.

Ответникът прави възражение за съпричиняване, като счита, че с поведението си З. Х. била допринесла за настъпване на вредоносния резултат и в частност за травматичните увреждания, станали причина за нейната смърт.

Посочва, че З. Х. е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, като е била без поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът, с който е пътувала. С това тя била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала на задна дясна седалка без да поставен обезопасителен колан, поради което при процесното ПТП е получила травматични увреждания, които са станали причина за настъпване на смъртта й. Посочва, че в автомобила са пътували и други две лица, включително и ищцата, но нито ищцата, нито водачът на автомобила били получили травми, от които да настъпи летален край.

Счита, че степента на допринасяне (съпричиняване) на вредите следва 4 да бъде отчетена от съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен на съпричиняване.

Ответникът счита, че конкретното си поведение З. Х. е допринесла (съпричинила) за настъпването на вредоносния резултат с не по- малко от 75% и в случай че съдът определи обезщетение на ищцата, то размерът на определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено с приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от З. Х..

Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата срещу ЗД „Б.И.“ АД искове за обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021 г. до окончателното издължаване на сумата, като неоснователни. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че на ищцата се дължи обезщетение, моли съдът да уважи заявеното с настоящия отговор възражение за съпричиняване и да намали обезщетението със 75% или със съответно приетия от съда процент на допринасяне (съпричиняване) от страна на З. Х.. Претендира разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата посочва, че представителя на ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и дружеството към датата на процесното ПТП. В тази връзка моли съдът да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, съгласно полица, с валидност от 20.01.2020 г. до 19.01.2021 г.