Решение № 93 от 17.02.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330100816 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т. С. С., с която е предявен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД за връщане на сумата 661,62 лв. като платена без основание. Ищецът твърди, че е платил на ответника сумата 661,62 лв. без основание.

Исковата молба и приложенията към нея е връчена на ответника. Същият оспорва твърдението на ищеца сумата от 661,62 лева да е платена без основание. Претендира за разноски.

Счита претенцията за разноски на ищеца за неоснователна. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., както и че е приложим чл.38, ал.2 от ЗА, а в условията на евентуалност счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съответстващ на правната и фактическата сложност на настоящото производство.

Ответникът твърди, че общият размер на платените суми е 1138,54 лева; че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2976074/16.05.2024 г. при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), съгласно чл. 16, ал. 1 от същия, подписан с обикновен електронен подпис; че този договор има необходимото съдържание и форма съгласно ЗПК; че в изпълнение на този договор ответникът предоставил на ищеца 835.71 лева, като 800,00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 35,71 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия; че в договора е уговорено сумата да бъде върната за срок от осем месеца при фиксиран ГЛП от 38.06 % и ГПР от 45.47 %, като общият размер на дължимите по договора за кредит плащания е в размер на 961.71 лева (от която сума: главница в размер на 835,71 лева и 126.00 лв. договорна възнаградителна лихва), че за погасяването на задълженията си към „Кредисимо“ ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1

2976074/16.05.2024 г. ищецът е заплатил сума в общ размер на 1138,54 лева, като: 835,71 лева е била дължимата главница по договора за кредит; 126 лв. е била уговорената възнаградителна лихва по договора за кредит; 176,83 лева е сума, която е постъпила по сметка на „Кредисимо“ ЕАД и е разпределена за погасяването на други задължения на ищеца.

Ищецът прави възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Конкретно сочи, че в договора е уговорено обезпечаване на задължението на кредитополучателя чрез сключване на договор за поръчителство или банкова гаранция, както и заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение или внасяне на такси за осигуряване на фирми – гаранти, като по този начин преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №2976074 от 16.05.2024 г. по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 800 лева, както и сумата 35,71 лв. при следните условия: за срок от 8 месеца, с фиксиран лихвен процент 38,06 % при ГПР- 45,547 %, при обща стойност на плащанията от 961,71 лева. / л.59/.

В чл.3 от този договор е записано, че сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит, както и че при подаване на заявлението за кредит кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на Кредисимо или да сключва договор за застраховка.

В чл.4 обаче е записано, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението , че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обзпечението:

Да предостави на Кредисимо ЕАД банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице /Поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Съответно е предвидена и санкция, че при непредоставяне на обезпечение, ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено.

При заявление за отпускане на кредит без обезпечение е предвиден 14-дневен срок за одобрение, като неодобряването в този срок е приравнено на отказ да бъде одобрен такъв кредит.

По делото е представена декларация – съгласие за определяне на изскванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ЕАД съгласно групов договор №CREDISSIMO-003/2020, в която е вписано името на ищеца Т. С. С. като застрахован, но липсва негов подпис. /л.66/.

От същата дата – 16.05.2024 г. е и представения договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. С този договор „Ай Тръст“ЕООД се задължават

В чл.13 от същия договор е записано, че страните се съгласяват „Кредисимо“ ЕАД да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по сключения 2 между поръчителя и потребителя договор за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя от потребителя по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД.

Според представената от трето за делото лице „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ЕАД справка за застраховано лице Т. С. С. е получена застрахователна премия по групов застрахователен договор CREDISSIMO003/2020 в размер на 35,71 лв./л.85/ Според представените по делото платежни документи, неоспорени от ответника, ищецът е заплатил 207 лв. на 14.06.2024 г., 191 лв. на 28.06.2024 г.740,54 лв. на 01.07.2024 г. или общо сумата 1138,54 лв. Ответникът е признал получаването на тази сума.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че между страните не съществува валидно правно основание, което да е основание за задържане на процесната сума от ответника.

За да се произнесе по този иск, предвид твърдението на ответника за съществуване на договор за кредит между страните, Съдът като преюдициален въпрос следва да разгледа възражението за нищожност на този договор.

При произнасяне по обективно съединени възражения в условията на евентуалност /при неуважаване на предходните/, каквито са тези, предявени в настоящия процес, Съдът следва да съобрази, че всяка правна сделка би могла да страда от няколко порока, респ. основанията за нищожност могат да съществуват едновременно, поради което исковете за нищожност следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Така Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – като започне от по-тежкия /заобикаляне на закона / и ако отхвърли този иск, да премине към следващите по-леки пороци – противоречие с добрите нрави.

Няма спор по делото относно това, че между страните по делото е сключен договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът - на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички 3 други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на възнаграждение за поръчителство при отпуснат кредит в размер на 800 лв. за период от осем месеца общо дължимата сума от 961,71 лв. съответства на посочения ГПР от 45,47%. Но уговореното допълнително възнаграждение по договора за поръчителство, прибавено към тази сума, ще надхвърли общия размер на ГПР, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

По настоящото дело не бяха представени доказателства за точния размер на задължението по договора за поръчителство, но фактите, че същият е продължил да събира сумите и след погасяване на сумата 961,71 лв. – сбор от главница и лихва, доказва, че възнаграждението, посочено в чл.13 от договора за поръчителство е калкулирано в цената на кредита за ищеца, както и във всяка отделна погасителна вноска.

Ето защо при така представените доказателства, Съдът намира, че Договор за потребителски кредит № 2976074/16.05.2024 г. е сключен в нарушение на законовите разпоредби на чл.11 от ЗПК, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на предоставената главница, която е в размер на 800 лв., но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на допълнителни възнаграждения.

Във връзка с твърдението на ответника, че обезпечаването на договора с поръчителство не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, съдът намира, че това е защитна теза, която не се основава на реални факти. Хипотезата на искане за кредит без обезпечение и автоматичния отказ в тази ситуация, показват, че тази алтернатива е уредена в договора единствено за аргументиране на тази защитна теза.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f75e6e6c-a7ef-49c9-9641-3c215d755472