Решение № 60 от 14.03.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Дупница, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000888/13.12.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл.

53 от ЗАНН и по реда на чл. чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Л. Г. М., с адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:

„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. В.. Двамата поддържат жалбата и взема становище по същество като пледират за отмяна на НП. Постъпила е след съдебно заседание молба от адв. В., с която се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.12.2024 г. в 20:01 ч., в тъмната част на денонощието, гр. Дупница, по ул.

„Самоковско шосе“, в посока на движение към кръстовището с ул. „Орлинска“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег.№ ******, като дясната къса светлина на автомобила не светела. Същият бил забелязан от автопатрул на РУ-Дупница, съставен от свидетелите К. и Х., които искали да го спрат за проверка. Патрулният автомобил бил спрян на същия път, на осветен пътен участък, но насочен в обратна на движението на водача посока към гр. Самоков. Свидетелят Х. излязъл на пътното платно и подал сигнал със стоп-палка по образец към водача, за да спре вдясно на пътното платно, като подал към водача и светлинен сигнал с носено от него фенерче, но жалбоподателят не реагирал и продължил движението си в същата посока. Двамата полицейски служители веднага се качили в патрулния автомобил и тръгнали след процесното МПС, като посредством светлинен и звуков сигнал подаден към водача спрели същия за проверка на кръстовището между ул. „Самоковско шосе“ и ул. „Софийско шосе“, като същият спрял на червен сигнал на светофара.

При извършената проверка водачът представил абсолютно всички изискуеми от закона документи и съдействал на полицейските служители, като заявил, че много бърза и трябва да се прибира. След извършени справки не са констатирани каквито и да е други нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.

Въз основа на горепосочените констатации св. К. в присъствието на св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 103 ЗДвП.

Водачът отказал да подпише съставения му АУАН и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на свидетеля Х..

Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП № 24-0348-000888/13.12.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Л. Г. М., с адрес: с.Н., ул. "Ю.Г." №**, с ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва:

„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от заключението на вещото лице Й. по изготвената от него съдебнаавтотехническа експертиза. В същата се установява категорично след приложение на специални знания в областта на автомобилостроенето вида и характеристиките на установената при проверката и посочена в АУАН и НП техническа неизправност. Съдът 2 кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво изводите за фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите полицейски служители – актосъставителят К. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на АУАН Х.. Съдът приема с доверие заявеното от двамата полицейски служители, тъй като показанията им са ясни, последователни, взаимно допълващи се и достатъчно детайлни за случая, като не се опровергават от събраните писмени доказателства. И двамата описват поведението на водача възприемането на подадените му сигнали за спиране и несъобразяването му с тях в опит да продължи движението си без да спре веднага за проверка. Липсват данни за някакви предходни влошени техни взаимоотношения с жалбоподателя, поради които евентуално да са проявили някакъв субективизъм. Налични са някои по-дребни противоречия и разминавания, които не са съществени и се дължат изцяло на изтеклия периода от време и на различните интелектуални способности и заетост на всеки от свидетелите с подобни нарушения на ЗДвП. В нито един момент никой от свидетелите не се опитва да заблуди съда, като напасва показанията си към отразените в АУАН от тях факти и обстоятелства, а напротив дори съвсем добросъвестно и достоверно заявяват изрично всички факти и обстоятелства, за които не си спомням или не са сигурни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила и срокове за това.

АУАН и НП съдържат достатъчно описание на извършените нарушения, както и доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи, но е достигнал до неправилна квалификация на нарушението по чл. 139, ал.1, т 1 от ЗДвП и е определил неправилно размера на санкцията глоба, в размер на 200,00 лева а това нарушение, и съответно „глоба“, в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца наложено за нарушението по чл. 103 от ЗДвП. При извършване на дължимата служебна проверка на база събраните доказателства съдът достигна до извод, че НП следва да бъде изменено в посочените негови части, поради следните съображения:

По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:

Чл. 103 от ЗДвП предвижда, че: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част 3 на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ Съдебният състав намира, че от доказателствата по делото е видно и безспорно установено, че след изрично подаден на осветен пътен участък, ясен и видим сигнал със стоп-палка по образец към водача, за да спре вдясно на пътното платно, като наред с това е подаден към водача и светлинен сигнал с фенерче, жалбоподателят не е реагирал и е продължил движението си в същата посока, въпреки че същият е възприел сигнала. Жалбоподателят не се е съобразил с него, а е бил длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, но умишлено не го е сторил.

Безспорно са налице еднопосочни гласни доказателства в тази насока. Безспорно е направен законосъобразен опит за спирането му от полицейските служители със съответния ясен сигнал и наличните отличителни светлоотразителни знаци по униформата, стоп-палката и служебния патрулен автомобил на свидетелите. Ето защо, нарушението е осъществено от обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в съвкупност, писмени и най-вече гласни доказателства. Относно съставомерността от обективна страна на нарушението на чл. 103 от ЗДвП виж и Решение № 248/20.11.2020 г., по КАНД 218/2020 г., на АС-Кюстендил.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със законоустановените правила за движение на МПС, вкл. с подадения към него ясен сигнал за спиране от униформен полицейски служител, но самоволно не го е сторил. Продължавайки движението си и опитвайки се да избегне спиране на указаното от полицейския служител място и спирайки едва след последването му от полицейския автопатрул със включен светлинен и звуков сигнал, на червен светофар на кръстовището, малко по-нататък по същата улица. Продължавайки движението си след подаването на сигнала за спиране жалбоподателят много добре е съзнавал, че извършва закононарушение, но въпреки това го е осъществил, явно за да избегне отговорността по му за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и тъй като е заявил, че бърза за да се прибере в дома си.

Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е регламентирано в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. На същия са наложени кумулативно наказания в среден размер, които не са съответни изцяло на обществената опасност на деянието и дееца като следва да бъдат изменени и редуцирани допълнително до посочения в закона минимален размер, като на жалбоподателя бъдат наложени, съответно „глоба“, в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1 месец. В тази насока следва да се посочи, че водачът е спрял бързо и е изпълнил подадения му в последствие светлинен и звуков сигнал за спиране на кръстовището, което се намира според свидетелите само на 50-100 метра от мястото, на което са се намирали при първоначално подадения сигнал към водача със стоп- 4 палка. Същият е съдействал изцяло след това при проверката, като не са установени други нарушения извън посочените. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че същият е професионален водач на МПС и така изкарва прехраната си, като жалбоподателят няма някакви сериозни или множество нарушения по ЗДвП, видно от справката му за нарушител/водач, като лишаването му от това право за по-продължителен период от време би се отразило негативно, не само на него, но и на цялото му семейство. По-продължително наказание би било нерационално и несъответно на невисоката обществена опасност на дееца и деянието.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и разкрива типична за вида си обществена опасност и недопустима липса на респект към сигналите и разпорежданията на контролните органи по ЗДвП.

По нарушението на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т. 1. технически изправни“, като в чл. 179, ал.6, т. 1-т.3 ЗДвП се предвижда, че: „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: