Решение № 317 от 12.11.2020, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

Номер 317

12.11.2020 г.

Град Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Силистра

На 12.10.2020 година в публично при закрити врати заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Милка И. Добрева

Силвина Д. Йовчева като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно наказателно дело № 20203420200546 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Е. И. И. с ЕГН-********** от с. С., общ. Д., ул. „П.“ № ..., със съдебен адрес: гр. Д., ул. „В.“ № ... срещу Наказателно постановление № 20-1099-001114, издадено на 24.07.2020 г. от Й. Д. Д. в качеството му на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) са му наложени следните административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят посочва, че в НП не е посочено кое е населеното място, в което е било поставено ограничението на скоростта. Твърди се нарушение на чл. 34 от ЗАНН, доколкото акта е съставен на 25.03.2020 г. за извършено нарушение на 25.11.2019 г.

Изразява се становище, че е било възможно водачът да бъде спрян незабавно след установяване на нарушението за издаване на АУАН. Моли се за отмяна на процесното НП и за заплащане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в преклузивния срок чрез наказващия орган съгласно чл. 60 от ЗАНН от активно легитимно за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Редовно призован жалбоподателят не се явява в с.з. Не се явява и процесуалния му представител. По електронната поща на Районен съд – Силистра с вх. № 6751/12.10.2020 г. е 1 постъпила молба от името на жалбоподателя Е. И. И. чрез адв. Д. Д., в която се сочи, че не се противопоставят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат изцяло жалбата срещу процесното НП на наведените доводи в нея.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не депозира становище.

Редовно призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

В 14:07 ч. на 15.11.2019 г. системата за контрол ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd била позиционирана в с. А. по път II-21 км. 103 +280 (до бившето ТКЗС) в посока гр. Р.. В същия час и на същия ден системата заснела движение на водача на МПС „Мерцедес“ с регистрационен № ТХ4346АТ при скорост от 114 км/ч – над максимално разрешената в населеното място от 50 км/ч. Това е видно от приложено и прието доказателствено средство – кадри от клип № 11565 с посочен като нарушител водач, управляващ МПС с регистрационен № ТХ4346АТ в 14:07:35 ч. на 15.11.2019 г. на географски координати:

27.141871˚ и NL: 44.096654˚.

На 11.12.2019 г. с писмо началникът на сектор „ПП“ в Силистра изпратил служебно в гр. Д. снимков материал от клип 11565, ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd за превишена скорост на лек автомобил „Мерцедес 315ЦДИ“ с регистрационен № ТХ4346АТ, собственост на жалбоподателя. Ведно с писмото била изпратена декларация по чл. 188 от ЗДП с указание собственикът на л.а. да я попълни, изрично декларирайки кой е управлявал МПС на 15.11.2019 г. На 26.02.2020 г. жалбоподателят декларирал, че именно той е управлявал автомобила в 14:07 ч. на 15.11.2019 г.

На 25.03.2020 г. след като се запознал със съдържанието на декларацията актосъставителят пристъпил към съставяне на АУАН срещу жалбоподателя за това, че на 15.11.2019 г. в 14:07 ч. в с. А. по път II-21 км. 103 +280 в посока гр. Р. управлявал лек автомобил „Мерцедес 315ЦДИ“ с регистрационен № ТХ4346АТ със скорост от 114 км/ч и след приспадане на толеранс от 3%, а именно 110 км/ч наказуема скорост при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Актосъставителят отразил, че скоростта е измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd с дата и час клип № 11565.

Преценил, че с посоченото жалбоподателят виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на свид. Д. Д..

Актът е предявен на жалбоподателя на 09.07.2020 г. Същият не е отразил възражения. При предявяването са иззети като доказателства контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС.

На 24.07.2020 г. наказващият орган издал и оспорваното НП, с което на 2 жалбоподателя била ангажирана административно наказателна отговорност за това, че на 25.11.2019 г. в 14:07 ч. в Община С. на път II-21 км. 103 +280 в посока гр. Р., като водач жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес 315ЦДИ“ с регистрационен № ТХ4346АТ със скорост от 114 км/ч и след приспадане на толеранс от 3% - 110 км/ч наказуема скорост при максимално допустима за населено място 50 км/ч. Отразено е, че скоростта е измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd с дата и час клип № 11565. Наказващият орган преценил, че с оглед описаните факти жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП на жалбоподателя са наложени две административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С оглед посоченото в жалбата, съдът е изискал информация от АНО за следното: къде е била разположена системата за контрол ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd, имало ли е контролен орган в близост, съставен ли е протокол съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з532 и дали е преминало техническа проверка използваното техническо средство. В отговора се сочи, че на 15.11.2020 г. в 14:07 ч. ARH CAM S1 с фабричен № 11743bd е била позиционирана в с. А. по път II-21 км. 103 +280 (до бившето ТКЗС) в посока гр. Р.. В наряд имало един полицейски служител и по тази причина не е съставен АУАН. С оглед факта, че е използван стационарно преносим уред за контрол, не е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от наредбата.

Използваната система за контрол е преминала проверка на 29.10.2019 г., видно от протокол, приложен на л. 55 от делото. В протокола са отразени ±3 км/ч при лабораторни условия и при реални условия за измерване на скорост над 100 км/ч. По делото са приложени и организационно-технологичните правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта.

Приложени са доказателства за компетентността на актосъставителя и наказващия орган, а именно копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., както и служебна бележка за длъжността на наказващия орган.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

АУАН е съставен от С. К. - младши автоконтрольор при ОДМВР, следователно същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно 3 разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.

Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Актосъставителят е изпълнил тези изисквания на закона. По делото не са ангажирани доказателства дали нарушителят е бил поканен за съставянето на акта Съставеният акт обаче му е бил предявен и подписан от него без възражения.

Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече, за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на акта, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита. Актът е съставен в посочения в чл. 34 от ЗАНН срок, доколкото именно след попълване на декларацията от водача е установено кой е извършителя на деянието. Декларацията е подписана на 26.02.2020 г., а актът е съставен на 25.03.2020 г. Следователно не е налице твърдяното нарушение по чл. 34 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че в НП е посочена различна дата на извършване на нарушението от посочената в акта, а именно не 15-то число на м. ноември 2019 г., а 25-то число на същия месец през 2019 г. Доколкото обаче този въпрос не е спорен, предвид посоченото в жалбата и останалите писмени доказателства по делото, съдът приема, че отразената дата на нарушението представлява техническа грешка. Грешката вероятно се дължи на удебеляването, което е направил актосъставителя в акта на цифрата „1“ в частта, отразяваща датата на извършване на деянието. Посочената грешка в АУАН би имала характер на съществено процесуално нарушение, само ако не би могло да се прецени изтекли ли са или не сроковете по чл. 34, ал.

1 от ЗАНН. Случаят обаче съвсем не е такъв. В НП е посочена законовата разпоредба, които жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените административни наказания.

Не е налице твърдяното нарушение за непосочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като в съставения акт ясно е посочено, че деянието е извършено в с. А. по път II-21 км. 103 +280 в посока гр. Р., т.е. жалбоподателят се е защитавал по тези факти. В 4 този смисъл не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила.

Събраните доказателства сочат, че в случая не е било възможно спирането на жалбоподателя на мястото на нарушението и съставянето на акт, тъй като нарядът е бил в състав от един служител.

Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, доколкото е управлявал със скорост от 110 км/ч в населено място. Ограничението на скоростта се определя от табела, указваща начало на населено място, а мястото на нарушението е в с. А., т.е. в границите на населено място. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото доказателства. Видно от приложените писмени доказателства, жалбоподателят се е запознал с кадрите, изготвени при изтегляне на клип 11565. Декларирал е, че той е управлявал автомобила в 14:07 ч. на 15.11.2020 г. Не е посочил доказателства, които да опровергават замерената скорост от стационарно поставения уред за контрол на скоростта. Безспорно е установено, че използваната система е преминала контрол, поради което може да бъде използвана за установяване на нарушения от този вид. По тази причина правилно и АНО е приел, че е налице виновно извършено деяние и е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.