Решение № 456 от 31.03.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Русе, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520103267 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 от ГПК, в първата фаза по допускане на делбата .

Ищецът Д. Й. Т. твърди, че по време на брака си с В. К. Т. /сключен на 07.07. 1999г./, последният на 01.06.2007г. е придобил при равни права с майка си Д.И.И. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14 на пети етаж във вх."А" в жилищен блок "МНО-I“, по ***в гр.Русе, с адрес по даначна оценка „К.М." № 2, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и балкон със застроена площ от 61.28 кв.м. при граници и съседи: север - ап.№13, югсвободна площ, изток - ап.№15, запад-свободна площ, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3, с площ 3,69кв.м. при граници: север - изба №2, юг - изба №4, изток - външен зид, запад-коридор, заедно с 1,10% идеални части на сградата,заедно със съответното право на строеж върху терена.

Д. Й. Т. твърди, че за закупуването и ремонта на жилището тя заедно с бившия си съпруг и неговата майка са учредили договорна ипотека върху имота за обезпечение на изтеглен кредит. Брака им бил прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение №300/21.03.2013г. по гр.д. №735/2013г., като в одобреното от съда споразумение страните не са уредели имуществените си отношения, касаещи процесния имот. Счита, че след развода, придобитата от 1 страните в режим на СИО 1/2 ид. част от същият се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права - по ¼ ид.ч.

Ищцата твърди, че ответникът е единствен законен наследник на своята майка Д.И.И., следствие на което правата на страните върху процесния апартамент са 3/4 за ответника В. Т. и ¼ ид.част за Д. Т..

Твърди се в исковата молба, че страните не могат доброволно да уредят отношенията си във връзка с ликвидиране на съсобствеността върху имота, което поражда правен интерес за ищцата от предявяване на настоящият иск за съдебната му делба.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба – недвижим имот АПАРТАМЕНТ" № 14 на пети етаж във вх."А" в жилищен блок "***", по ***в гр.Русе, с адрес по даначна оценка „К.М." №2, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и балкон със застроена площ от 61.28 кв.м. при граници и съседи: север-ап.№ 13, юг-свободна площ,изток-ап.№15 „запад-свободна площ, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № З, с площ 3,69кв.м. при граници:север-изба № 2, юг-изба № 4, изток-външен зид, запад-коридор, заедно с 1,10% идеални части на сградата,заедно със съответното право на строеж върху терена, при права: 1/4 ид.част за Д. Й. Т. и 3/4 ид. части за В. К. Т.. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, с който се развиват съображения за неоснователност на претендираните права на допускане на делбата. Твърди, че процесния имот е придобит при права: 1/2 идеална част за Д.И.И. и 1/ 2 идеална част за В. К. Т.. Придобитата от В. Т. 1/2 идеална част е придобита по време на брака му с ищцата Д. Й. Т., в режим на СИО, като цената била заплатена с ипотечен банков кредит, погасяван изцяло от ответника Т., без никакво финансово участие на ищцата Д. Т..

Ответникът твърди, че по време на брака с ищцата, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том IV, рег.№ 3498, дело № 608/2009г. на нотариус Адриана Филчева, вписана в НК с рег. № 629, с район на действие - РС - Русе, на 30.12.2009г, е придобит и ГАРАЖ с идентификатор ***, с площ от 15,00 кв.м, построен в дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в 2 гр.Русе, ***А, с административен адрес: гр.Русе, ***А от В. К. Т., също в режим на СИО. Бракът между ищцата, Д. Й. Т. и ответника, В. К. Т. е прекратен с Решение № 300 от 21.02.2013г. на РРС - III гр.състав по гр.дело № 735 по описа за 201 Зг., влязло в сила на 21.02.201 Зг., като е допуснат развод по взаимно съгласие. Семейното жилище, находящо се в гр.Русе, ***А, вх.1, ет.1 било предоставено на майката. След прекратяване на брака, собствеността върху придобитите в режим на СИО недвижими имоти се трансформира в обикновена съсобственост между страните.

Ответникът твърди, че владее сам, добросъвестно и непрекъснато, като собственик, явно и необезпокоявано горепосочените два недвижими имота, придобити изцяло с негови средства, а ищцата ползва семейното жилище, като там са извършени ремонти, на значителна стойност, отново с него изключителен принос.

Ответникът твърди, че по споразумение на страните, В. Т. изплаща на Д.

Т. равностойността на притежаваните от нея идеални части от горепосочения Гараж и Апартамент. Дължимият от страните данък сгради и такса смет за двата горепосочени имота, са плащани изцяло от него от момента на тяхното придобиване. Твърди, че едва през 2025г. ищцата Д. Т. е заплатила дължимият от нея данък сгради и такса смет за "притежаваната" от нея идеална част от процесния апартамент за 2025г, находящ се в гр.Русе, ***, вх.1, ет.5, ап.14, явно за да се снабди с нужната й за настоящото производство данъчна оценка.

Ответникът твърди, че ищцата, Д. Т., от прекратяването на брака им на 21.02.201Зг. и до завеждане на исковата й молба за съдебна делба не е изявявала никакви претенции към ответника по отношение на придобитите от него, с изключителен негов принос, макар и по време на брака им недвижими имоти - гараж и 1/2 идеална част от апартамент. Никога не е посещавала процесния апартамент - нито по време на брака, нито след това. Не е заплащала дължимите данъци и такси за имота. Напълно се е дезинтересирала от него и е получила договорената сума, по банков път, явяваща се изплащане на левовата равностойност на притежаваните от нея идеални части от процесния апартамент и гараж, съгласно действащите към момента пазарни цени.

3

Ответникът твърди, че не е изявявал претенции за извършените от него, с изключителен негов принос, ремонти и подобрения в бившето семейно жилище, находящо се в гр.Русе, ***А, вх.1, ет.1. Твърди се, че след смъртта на майката на ответника, Д.И.И. на 24.12.2014г, притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния апартамент преминава в собственост на единствения й наследник – ответника В.Т.. Твърди се, че за периода от 21.02.2013г. до 24.07.2025г. в полза на ответника В. Т. е изтекла придобивна давност, по смисъла на чл.79 от ЗС, от 12 години и 5 месеца, през който период същият е владял добросъвестно, непрекъснато, явно, необезпокоявано и като собственик, целия процесен апартамент, включително и притежаваната от ищцата идеална част от него. Твърди се, че през този период ищцата, Д. Т., знаейки тези обстоятелства, по никакъв начин не е изявявала никакви претенции към ответника, не е заплащала дължимите данъци, получила е и договорената равностойност на нейния дял по банков път, с посочено основание -плащане на дял от апартамент Русе, ул."К.М.", бл. МНО - 1. Това е извършено на 7 вноски, за периода от 29.09.2015г. до 29.11.2016г, като общата платена сума е в размер на 16 060,00 лева. Твърди се, че по същия начин е изплатен от ответника В. Т. и дела на ищцата, Д. Т., от придобития по време на брака ГАРАЖ, находящ се в гр.Русе, ***А, на 08.04.2015г, съгласно договорена между страните сума, в размер на 2 000,00 евро, като в същата разписка, изготвена саморъчно от ищцата Д. Т. е написано, че "с това /плащане/ той става единствен собственик на гаража".

Твърди се, че с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност, от 24.07.2025г, акт № 51, том IV, рег.№6698, дело № 504 от 2025г. на нотариус Адриана Филчева, вписана в НК с рег. № 629, с район на действие - РС - Русе, вписан в АВ - СВ - Русе с вх. № 8586 от 24.07.2025г, акт № 24, том 23, дело № 4837/25г, ДВР 8316, ответникът В. К. Т. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти:

1. Жилище - апартамент с идентификатор ***, с площ от 61,28 кв.м, ведно с прилежащо избено помещение № 3, с площ от 3,69 кв.м и 1,10% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, находящ се в гр.Русе, ***, вх.1, ет.5, ап.14, с административен адрес: гр.Русе, ***, бл. **, вх.1, ет.5, ап.14, и 4

2. Гараж с идентификатор ***, с площ от 15,00 кв.м, построен в дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Русе, ***А, с административен адрес: гр.Русе, ***А.

Ответникът е направил възражение, че между страните в настоящото производство не е налице съсобственост върху недвижими имоти, а В. К. Т. е единствен и изключителен собственик на процесния недвижим имот.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск за делба е допустим и подсъден на Русенски районен съд.

От представените по делото писмени доказателства с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК се установява, че предмет на исковата молба за съдебна делба е само придобития по време на брака на страните апартамент №14 на петия етаж във вход „А" на ЖБ"***" в гр.Русе по ул."Кап.

Маринов"№2.

Установява се по категоричен начин, че придобития по време на брака гараж в гр.Русе по ***А не е предмет на исковата молба, нито е направено искане за включването му в делбената маса от страна на ответника, поради което е неотносим към спора и представените писмени доказателства като неотносими следва да се изключат от доказателствения материал на делото.

Неотносими за спора са и възраженията на ответника, че по време на брака той бил направил подобрения в имота в гр.Русе по ***А.

Съдът счита, че дори и да са били извършени подобрения от ответника, те не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като към момента, в който страните са живели в този имот, той е бил собственост на трети лица и ако ответникът е имал възражения за подобряването му, е следвало да ги отправи против собствениците в рамките на 5-годишния срок от извършването им. По тези съображения съдът приема, че евентуалното вземане на ответника за подобрения е погасено по давност и не може да бъде предявявано в настоящото производство.

5

Неоснователни са и възраженията на ответника за неоснователност на предявения иск за съдебна делба на процесния имот, защото той го бил придобил по давност. По делото не се спори, че процесния имот е придобит на възмездно основание по време на брака на страните /платен чрез банков кредит, по който ищцата и майката на ответника са поели солидарно задължение за погасяването му/. По тази причина съдебната теория и практика приемат, че той като придобит по време на брака на бившите съпрузи в резултат на съвместен принос има качеството на съпружеска имуществена общност по отношение на 1/2 от имота /защото останалата 1/2 е придобита от майката на ответника, участвала в покупко-продажбата и закупила имота при равни с него права/. Правата на страните в процесния имот се определят съобразно вида на придобивното основание и вложените в сделската средства и тъй като той е платен изцяло със заемни средства, е налице съвместен принос на бившите съпрузи и възникналата СИО, прекратена с развода им, се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни за страните права. Ето защо по отношение на тези права няма никакво значение кой е плащал изтегления кредит, защото страните са били солидарни длъжници за плащането му, което обстоятелство обосновава и съвместния им принос при закупуването на имота.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че е придобил процесния имот по давност. Института на придобивната давност предполага упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своенето му, демонстрирано срещу другия съсобственик, което владение е продължило необезпокоявано 10 и повече години от момента на установяване на фактическата власт. Представените от ответника платежни документи опровергават категорично установяване на фактическа власт върху имота от страна на ответника с намерение за своето му, защото плащането на сумите в периода 29.09.2015г.-29.11.2016г. /съгласно представените платежни додументи - нареждания за превод на сумите по сметка на ищцата/ представляват признание от страна на ответника за правата й в имота, т.е. те опровергават твърдението му, че до тогава той е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своенето му.