Решение № 181 от 27.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Перник, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100627 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба, ищецът Б. Т. Т., моли да бъде осъден ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, да му заплати сумите: 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на ***, около 14.57ч., на ПП Е79, в района на с. ***, *** община, виновно причинено от В. Г. Х., при управление на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, с ДК № ***, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица *** валидна до 18. 09. 2022г., и сумата 2038,71лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20. 09. 2023г. до окончателното изплащане на сумите.

Поддържа иска си и в съдебни заседания, чрез адвокат В.К., а впоследствие и чрез адвокат Г. М., която моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

1

Представила е в срок и писмена защита.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ юрисконсулт И. К., в срок е подал писмения отговор. С него :

АД, чрез

-Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер, като счита същата за недължима, а отделно за прекомерна.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията, че водачът на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4”, с per. № ***, с поведението си е станал причина или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП.

Оспорва изцяло наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4”, с per. № ***; причинно следствена връзка между действията на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от В. Г. Х. противоправно поведение при управление на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4”, с per. № ***, изразило се в нарушение на правила за движение по пътищата, по причина от което да е настъпило пътнотранспортно произшествие от ***, както също така оспорва и твърдението, че по причина от осъществяване на механизма на ПТП за Б. Т. Т. са настъпили телесни травми, от които се поддържа за него да са възникнали и да са били търпени нематериални вреди.

От изложеното в исковата молба, навежда довод, че по случая е образувано наказателно производство, но същото е прекратено и по този начин липсва възможността да се приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Изцяло оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача; причинно следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите е изцяло в кръга на доказване на ищеца.

Оспорва твърдението, че водачът на лек автомобил марка „Тойота”, 2 модел „Рав 4”, с per. № ***, е управлявал с несъобразена за пътния участък скорост и че същия е имал възможност да предотврати процесното ПТП. Че по делото не са представени данни, които да водят до извод, че водача на лекия автомобил е управлявал с твърдяната в исковата молба скорост от над 50 км/ч., тъй като при определяне на скоростта вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила в конкретния случай е над 55км/ч, без да е дадена каквато и да била обосновка.

В тази връзка оспорва изцяло твърдението, че водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4”, с per. № *** се е движил с несъобразена скорост в района на местопроизшествието.

Прави възражение, че с поведението си ищецът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2 ППЗДвП, и чл. 25, ал. 1 ЗДвП , като е предприел маневрата "завой наляво" на забранено за това място от пътя и без да се увери, че насрещната лента е свободна.

В случай, че бъде установено да са налице оспорените по - горе елементи от фактическия състав на деликт, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените травми поради извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка, чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП - на пътни превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната осова линия, чл.

20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват, чл. 25, ал. 1 ЗДвП - преди да предприеме маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 38, ал. 1 ЗДвП - завиването в обратна посока да се извършва от най-лява пътна лента по посока на движението, пресичайки не по указания начин - ищеца внезапно е навлязъл на платното за движение, което представлява съпричиняване към настъпилите травми.

Твърди, е че в района на ПТП маневрата обратен завой е била забранена при наличието на непрекъсната единична линия, отделяща двете насрещни платна за движение, като платното посока *** е с две ленти за движение.

Специфичните правила за правомерното й извършване, предвидени в чл. 38 от ЗДвП (вкл. ал. 1, предвиждаща завиването да се извършва от най-лявата 3 пътна лента и ал. 3, сочеща за позволеност на маневрата от друга част на пътното платно, но със задължение за пропускане на попътно движещите от лявата страна превозни средства) не намират приложение, като отговорността на ищеца за ПТП следва да се търси в пренебрегване на задълженията, визирани в общата норма на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, касаеща извършването на всяка маневра. Твърди, че хипотетично при разрешение за маневра обратен завой, първото действие, което обаче е следвало да извърши, е да навлезе в лявата пътна лента, а за да стори това безопасно е било необходимо да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и едва тогава да извърши/респ. довърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Навежда довод, че данните по делото недвусмислено сочат, че при навлизането в лявата пътна лента, макар и с минималната скорост от порядъка на 10 км./ч., ищецът не е съобразил положението, посоката и скоростта на попътно движещия се лек автомобил (в лявата лента), продължил е да се придвижва, при това напречно на пътното платно, поставяйки последния в невъзможност да избегне удара при избраната скорост за движение, настъпил почти по средата на пътното платно преди застъпване на единичната непрекъсната линия.

В допълнение е отбелязал, че на мястото на ПТП има знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и знак Г2 "Движение само надясно след знака".

Твърди, че ищецът не е следвало да предприема маневра „обратен завой”, при положение, че на пътното платно е имало преминаващи автомобили, с които очевидно е имало възможност да настъпи ПТП, след като реално такова е настъпило и знак Г2 "Движение само надясно след знака".

Оценява приносът от страна на ищеца в съотношение 100 %, което счита, че трябва да се съобрази при присъждане на определеното за справедливо обезщетение, а алтернативно за 90% съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и 4 причинно - следствената им връзка с процесното събитие.

Оспорва твърдението, че вследствие на получените от ищеца травми същия изпитва болки и страдания със значителен интензитет и към днешна дата, тъй като по делото липсват каквито и да било документи, удостоверяващи твърдението.

Сочи, че от приложената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛ - *** АД от дата 23.12.2021г. на Б. Т. Т. е видно, че ищецът е изписан в добро общо състояние, с подобрение, афебрилен, подобрена двигателност.

Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на психическото състояние на пострадалия.

След като се позовава на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, както и на ППВС № 4/1968 г. т. 8, счита, че претендираната парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

Сочи, че паричното обезщетение следва да репарира действително настъпили вреди, като в този смисъл не се дължи по причина за удовлетворяване на други нужди на претендиращия обезвреда.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост.

Отделно, с оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищеца парична сума е както недължима, така и в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищеца по изложените вече съображения, като претендираната сума е прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената връзка с процесното събитие.

5

-Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание и по размер.

Оспорва извършено плащане от страна на ищеца по представените касови бонове.

Счита, че не е ясно на какво основание е издадена фактура № *** от дата 13.12.2021 г., записано е единствено „медицински консумативи”.

Оспорва и причинно-следствената връзка между транспортния инцидент от дата *** и необходимостта от закупуване на медицински консумативи на дата 13.12.2021 г. по съображенията, изложени по-горе в отговора на исковата молба.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени и неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца, на направени по делото разноски, по аргумент от заявеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за водене на производството.

Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.

Отбелязва, че от друга страна, заплащането на адвокатско възнаграждение, вкл. и над размерите, определени от Наредба №1/2004г. на ВАС означава, че съответното лице не отговаря на критериите за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и не е материално затруднено, съответно - не следва и да бъде освобождавано от задължението за заплащане на държавни такси, в случай на заявено такова.

Поддържа становище си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт И. К..

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представила е в срок и писмена защита.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищецът е освободен от заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от исковата молба/.