Решение № 407 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600337 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С решение на ВКС на РБ от 25.03.2021 год., постановено по касационно наказателно дело № 705/2020 г. е отменено решение на Софийски апелативен съд по ВНОХД 419/2019г., с което изцяло е била потвърдена присъда от 11.12.2019 г. на Окръжен съд - Монтана по НОХД №136/2019 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С първоинстанционната присъда, Окръжен съд - Монтана е признал подсъдимият В. Е. Е. /с установена по делото самоличност/ за виновен в извършено престъпление по чл.123, ал.1 и чл.54, ал.1 НК, като го е осъдил на една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложил за срок от три години от влизане в сила на съдебния акт.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият за невиновен за извършени нарушения на чл.6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения; §1, т.6 от Наредба №19/ 22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ на Министерство на здравеопазването ; за 1 неприлагане на раждане с „вакуумекстрактор“ ; за нарушение на т.13 от Раздел VІІ от длъжностната му характеристика - /при патологично раждане или необходимост от „секцио цезареа“ се консултира с Началник АГО или негов заместник и отразява това/история на заболяването/ - не консултирал раждането с Началник АГО при МБАЛ - Видин и не отразил това в история на заболяването като го е оправдавал по обвинението в тези му части.

Отхвърлил е предявените от А.М. Ц. – С.а и Р. Й. С. граждански искове за сумите от по 5000 лева за всеки един от тях или общо за сумата 10 000 лева за обезщетение на неимуществени вреди от престъплението по чл.123, ал.1 НК.

Така постановената присъда е обжалвана от защитника на подсъдимияадв.И. като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено процесуално нарушение, необоснована, при непълнота на доказателствата и в нарушение на закона. В жалбата се поддържа, че е налице противоречие между присъдата и мотивите, изразяващо се в това, че в диспозитива съдът бил приел, че подсъдимият не е предприел своевременно прилагане на метод „форцепс“, т.е. приложил го, но късно, а видно от доказателствата по делото такъв метод изобщо не е прилаган от подсъдимия, като последното се приема и от съда съгласно мотивите на присъдата. Счита, че текстовете на т.1.7 и т. 8 от Наредба № 19/22.12.2014г., за които подсъдимият е бил признат виновно да е нарушил имат чисто установителен характер и не вменяват задължения.

Сочи още, че цитирания текст на т.7, 1.22 от глава 19, дял 5 от Наредбата не вменява нормативно изискване за приложение на метода „Форцепс“. Нещо повече, видно от събраните доказателства, плодът е бил мъртъв преди раждането и в този случай правилно подсъдимият не е приложил „форцепс“, като последното се подкрепя от всички експерти, разпитани по делото.

Твърди се, че първоинстанционния т съд не е обсъдил, че състава на чл. 123 от НК изисква лишаване от живот на жив човек, респективно съгласно допълнителните разпоредби на Наредба № 19, параграф 1, т.8 „жив плод“ е плод, който се е отделил от майката и проявява признаци на кръвна циркулация, а в порцесния случай е изяснено, че плода на родилката е погинал в нейната утроба. Предвид изложеното се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият В.Е., 2 редовно призован, се явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник- адв. И.. Последният поддържа жалбата с допълнението към нея по изложените в тях съображения. Сочи, че МОС е приел форма на изпълнително деяние нарушаване на параграф 1 от Глава ХІХ на Наредба № 19, като в т. 1 от същата се дава определение какво представлява акушерска спешност и при кои факти следва да се приеме, че е налице акушерска спешност. На свой ред цитираните от МОС, т. 1, т. 7, гласят – анте интерпретална фикция на плода, провлачна пъпна връв. В този смисъл безспорно било, че по време на раждането е била налице акушерска спешност, но тези две норми не могат да бъдат нарушавани, защото по съществото си само определят налице ли е провлачна пъпна връв или не , респективно налице ли е асфикция на плода или не . Аналогично, защитата поддържа, че и вменените като нарушени чл. 7, т. 1, т. 2.2 от цитираната наредба и параграф 1 от Допълнителните разпоред би т. 25, Глава ХІХ също имат характера на определения за раждане по естествен път и „Раждане с налагане на форцепс“, но последните не могат да бъдат нарушени, защото не създават задължение. Счита, че подзащитният му не е допуснал нарушение при проведеното от него раждане на съответни те правила и изисквания, уредени нормативно независимо на какво ниво, включително с правилник, и по длъжностна характеристика, с оглед което не е налице престъпление по чл.

123 от НК. По делото са назначени многобройни експертизи, но според защитата е останало извън вниманието на съда заключението на вещото лице , според което „Пролапс на пътната връв е едно трудно откриващо се и опасно усложнение на раждане, което в голяма част от случаите води до раждане на мъртво бебе, поради липса на кислород или фетален дистрес. Нещо повече, експерта е посочил, че дори и при успешно проведено раждане, при пролапс на пъпната връв 30 % от оцелелите деца развиват церебрална парализа. Факт е, че по време на родовия процес, подсъдимият своевременно е констатирал пролапс на пъпната връв и е направил всичко, което са посочили експертите като изискване за лекар в такава ситуация, а именно- д-р Е. е палпирал пъпната връв, установявайки смъртта на детето. Набляга на факта, че според експертите, ако плода е починал в утробата на майката форцепс не се прилага , в каквато насока са и обясненията на д-р Е.. В този смисъл, след като е установено и прието от прокуратурата, че е роден мъртъв плод, то отговорът е едностранен, детето е починало в утробата и форцепс не се прилага. От тук 3 нататък присъдата се явява необоснована. Едно такова обективно физиологично състояние, което води до смърт на дете по време на раждането, не трябва да се пренася във вина на лекаря. Изтъква още, че след този инцидент д-р Е. претърпява инсулт, получава канцерогенно заболяване, излиза от медицината. С оглед изложеното настоява подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият Е., в лична защита, поддържа казаното от защитника си.

В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Частните обвинители А. и Р.С.и, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита, че от материалите, съдържащи се в кориците по делото се установява, че е проведено едно задълбочено съдебно следствие, в резултат на което първоинстанционният съд е постановил един мотивиран и обоснован акт, като се е съобразил с текстовете на материалния закон и правилно са преценени медицинските стандарти, приложими в конкретната ситуация. Ето защо настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозираната въззивна жалба /с допълнение към нея/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Въззивното производство се явява второ по ред такова, след като с Решение № 177/ 25.03.21г. по КД № 705/20г., ВКС, 3-то НО е отменил изцяло Решение от 17.07.20г., постановено по ВНОХД № 491/20г. по описа на САС поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви касателно съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване и тяхното непълно изясняване, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Първоинстанционната присъда в оправдателните й части е влязла в сила, с оглед което и на основание чл. 412, ал.2, т.3 от НПК, настоящата инстанция не следва да осъществява проверка на акта в тези му части.

След собствен анализ на събраните в хода на производството 4 доказателствени материали, включително и допълнителните такива, събрани при предходното разглеждане на делото пред САС, въззивната инстанция възприе следната относима информация, която в основни линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд относно следното:

Подсъдимият В.Е. е дипломиран лекар и от 05.06.2015 година, съгласно трудов договор № 71/05.06.2015 година, е работил като акушер- гинеколог в Отделение по акушерство и гинекология в МБАЛ „Света Петка“ АД - Видин.

Свидетелката А.М. Ц. - С.а живее в гр. Видин заедно със съпруга си свидетеля Р. Й. С..

През 2016 година А. С.а забременяла, като по време на бременността редовно правила консултации. Бременността й протекла нормално, а термина за раждане бил определен за 29.01.2017 година. На 27.01.2017 година, С.а получила болки в корема, обадила се на акушерката си, която й казала да отиде в болницата. С.а отишла в спешния център на МБАЛ „Света Петка“ АД - Видин, откъдето я насочили към отделението по акушерство и гинекология в болницата. В отделението, С.а била прегледана от акушерка и не били установени проблеми с родилката и плода. Лекарят в отделението подсъдимият В.Е. също прегледал С.а чрез видеозон и преценил, че следва да бъде извършено раждане. В родилната зала, в 22,10 часа водещият раждането лекар - подсъдимият Е. отново извършил преглед на С.а, като установил разкритие от 7-8 сантиметра, изгладена маточна шийка и запазен околоплоден мехур. Е. спукал околоплодния мехур на родилката, от който изтекла бистра околоплодна течност. Измерени били ясни и ритмични детски сърдечни тонове от 136 удара в минута. В 22,25ч. и 22,40 часа е установена чудесна сърдечна дейност на плода и маточна активност на родилката. В 22,50 часа С.а казала, че има напъни и подсъдимият извършил преглед, като установил пълно разкритие, предлежаща глава на плода и до нея бримка на пъпна връв в изхода на таза /пролапс на пъпна връв/. Детските сърдечните тонове започнали да падат до 90-100 удара в минута. В 23.05 часа Д-р Е. разпоредил включване на родилката на система с „Окситоцин 10Е“ и приложил „прийома на Кристелер“. В 23,15 часа свидетелката А. С.а родила мъртъв плод от мъжки пол с тегло 3100 грама и ръст от 51 см. Извиканите специалисти по реанимиране от лечебното заведение провели реанимационни мероприятия /аспирация, сърдечен масаж, интубация, обдишване с кислород 5 и приложени медикаменти - адреналин, алкализация/, които не дали резултат, плодът останал в трайна асистолия, като бил регистриран летален изход.

Според изготвената СМЕ на труп /на 28.01.2017 година/ причината за смъртта на новороденото е „Остра асфиксия /патологично състояние на разстройство или спиране на газовата обмяна на тъканите с последващо задушаване, с настъпване на кислородна недостачност/, поради остро разстроена плаценатарно-фетална циркулация след притискане на пъпната връв между главата на плода и родовите пътища. В такава насока са и заключенията на останалите изготвени съдебно-медицински експертизи.

При изясняване на фактическата обстановка, предходната инстанция по фактите е подложила на подробен анализ не само изготвените експертизи, но и всички писмени и гласни доказателства, като правилно съдът е кредитирал изцяло заключенията на съдебно-медицинските експертизи относно конкретното развитие на събитията, симптомите, въз основа на които подсъдимият е могъл и е следвало при влошаващото се състояние на плода да вземе решение за прилагане на „форцепс“ включително и медицинската документация, приложена по делото.