Решение № 584 от 06.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Иванов

Членове:

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20211100512928 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от “K Х.“ ЕООД – длъжник по изп.д. №20217860400577 на ЧСИ М. М. срещу постановление на съдебния изпълнител от 01.09.2021г., с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ , а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на 1 чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 480 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноски, съдържащо се в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение в частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата, също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Отделен е въпросът дали изобщо се дължи такса по т.26 от Тарифата при погасяване на вземането в срока за доброволно изпълнение, за каквото по делото има данни, но доколкото съдът не е сезиран с искане в този смисъл, същият не следва да се обсъжда. Таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 925лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 92.50 лв.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 01.09.2021г., с което ЧСИ М. М. е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.

№20217860400577, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 92,50 лв.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3