Решение № 277 от 08.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200542 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Х. Д. Д., ЕГН: **********, чрез адв.

А. А. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 25-4058-001816/27.01.2026 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева/102,26 евро и за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 49,99 лева/25,56 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А., който допълнително посочва, че са налице и допуснати процесуални нарушения.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е издадено на 27.01.2026г., а жалбата е депозирана на 30.01.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.12.2025 г., около 13,55 часа, жалбоподателят Д., управлявал л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег. № * в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, сред които били и свидетелите Д. П. и А. Б.. Свидетелят П. констатирал, че има залепено фолио върху страничните предни стъкла на автомобила. С помощта на техническо средство 1

„ТРАНСПИ-1“ с фабричен номер 1008 било извършено замерване като уредът показал като резултат 44% ограничена видимост. Свидетелят П. счел, че с поставянето на това фолио е било нарушено качеството на страничните стъкла при натрошаване на парченца от счупено стъкло и че рискът от нараняване е максимален.

За констатираното бил съставен АУАН № 722998 за нарушения по чл. 139, ал.1, т.1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като записал, че има възражения.

Въз основа на акта, на 27.01.2026 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.

Спорът е съсредоточен основно върху правната оценка на фактите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от закона се забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи със значителна техническа неизправност, като съгласно пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

На практика, в постановлението се твърди, че с едно и също действие- поставяне на фолио, едновременно се намалява прозрачността на стъклата и също така се нарушава качеството на стъклата при натрошаване. Касае се за твърдение за идеална съвкупност от нарушения- извършени с едно действие, което не представлява процесуално нарушение.

По отношение на нарушението по чл.105 ал.1 от ЗДвП:

Разпоредбата на посочения текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

2

Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило №43).

За да се установи съдържанието на правна норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл.1 ал.2 от ЗДвП цел –да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и изискванията към моторните превозни средства, забраната в чл.105 ал.1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които се преценени при точно установен от производителя начин за ползване.

Видимост за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно найблагоприятните условия на водача за неговата видимост. Законът за движение по пътищата борави с понятията „ограничена видимост“ и „намалена видимост“-§6 т.55 и т.56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия сочат, че за целите на закона законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изисканата. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления–здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничена видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта –стръмнини, завои и други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за МПС.

В хипотезата на чл.105 ал.1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т.ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато.

Следователно, до ограничаване се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио, то този факт сам по себе си е достатъчен, за да се приеме наличието на хипотезата на чл.105 ал.1 ЗДвП.

Поради изложеното, постановлението следва да се потвърди в тази част. Приложимата санкционна разпоредба за това нарушение е общата по чл. 185 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на глобата от 50 лева, като не може да се обсъжда въпросът за намаляването й. Също така, случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, за да се приеме, че същият е маловажен.

По отношение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП съставът намира, че в тази част на постановлението не е допуснато нарушение при описание на извършената и относима правна норма, но не се доказа извършването на нарушение от страна на 3 жалбоподателя.

В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. Посочил е още, че вследствие на поставеното допълнително фолио и нарушеното качество на стъклото и при натрошаване, парченцата на счупеното стъкло следва да са такива, че рискът от нараняване да е минимален.

Като фактически извод АНО възприел предложения му такъв от актосъставителя в съставения АУАН, а именно че констатираното залепване на затъмнително фолио върху стъклата на двете предни врати на автомобила нарушава качеството на натрошаване– парченцата счупено стъкло да са такива, че рискът от натрошаване да е минимален. Относно тези обстоятелства не са събрани никакви доказателства, а директно е прието, че от залепването на фолио върху процесните стъкла следва задължително нарушаване на качеството на натрошаване.Такава причинна връзка не е нормативно установена и не е общоизвестна, поради което за наличието й е следвало да се съберат доказателства от АНО преди издаване на атакуваното НП в изпълнение на изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Неизпълнението на това правило е съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на съществен елемент от състава на административното нарушение и съответно до незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, основана на необоснована фактическа констатация, т.е. относно наказанието за извършено нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. В тази си част НП следва да бъде отменено.

От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, като по делото (л. 40-гръб) е представен договор с посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (или 306,78 евро съгласно ЗВЕРБ). В случаите на частично уважено и частично отхвърлено обжалване, съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, към която пък препраща чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. В този смисъл е и Определение № 439 от 23.02.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 338 / 2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас. С оглед изложеното, предвид обстоятелството, че постановлението е потвърдено по отношение на едно нарушение и отменено по отношение на другото и предвид размерите на санкциите, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на 245,42 евро, т.е. наполовина.

Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f75cd405-0341-4477-83c6-20cf7c4675d9