Решение № 341 от 08.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Плевен, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Жени Н. Стойчева като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500765 по описа за 2021 година С решение №260016 от 09.06.2021 г. по гр.д. №351/2020 г.

Червенобрежки Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че към 18.03.2019 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ Н. В. Б. от гр. Червен бряг, с ЕГН:

********** не дължи на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА

БАНКА“АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 6 426.60 евро /шест хиляди четиристотин двадесет и шест евро и шестдесет цента/ – главница, сумата от 442.75 евро /четиристотин четиридесет и две евро и седемдесет и пет цента/ – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 46.60 евро /четиридесет и шест евро и шестдесет цента/ – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г. и законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 420.53 лв. /четиристотин и двадесет лева и петдесет и три стотинки/.

Недоволна от решението е останала „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде обезсилено/отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.

С въззивната жалба е представено платежно нареждане от 17.06.2021 г. за сумата от 25 лв., платена като ДТ за въззивно обжалване.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на Н. В. Б. чрез назначения му особен представител – адв. Ю.С. на 09.07.2021 г. и на 21 .07.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 27.07.2021 г. и е образувано като в.гр.д. №599/2021 г.

С определение №1173 от 25.08.2021 г. Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №599/2021 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е

ВЪРНАЛ делото на Червенобрежки Районен съд със следните указания за надлежно администриране на въззивната жалба:

-да бъде оставена без движение въззивната жалба и

-да бъдат дадени указания на въззивника да представи документ за внасянето на дължимите 245.53 лв. от следващата се обжалването пред въззивната инстанция ДТ.

След изпълнение на дадените указания, а именно – представяне от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД на документ за внасянето на сумата 245.53 лв., делото е върнато на 04.10.2021 г. в Плевенски Окръжен съд за произнасяне по вече редовната въззивна жалба, като е образувано в.гр.д.

№765/2021 г.

Според въззивника, без експертно заключение съдът не може сам да направи извода, че подписа върху обратна разписка №9001866499 е положен от неидентифицирано лице, респ. че Н. В. Б. не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост.

Въззивникът счита, че дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника преди подаване на заявлението, то съдът е следвало да признае съществуването на вземанията за вноските, падежирали към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по арг. от Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. В частност – като основателен и доказан /с отговора на ВЛ по т.17 от заключението му/ се сочи иска за 35 вноски по 57.53 евро всяка или за общо 2 013.55 евро.

С отговора на въззивната жалба на Н. В. Б., изготвен от назначения му особен представител – адв. Ю.С., са подновени съдържащите се в отговора на исковата молба доказателствени искания, по които Червенобрежки Районен съд не се е произнесъл изрично, приел е, че фактическата обстановка е изяснена и е приключил съдебното дирене. Въззивната инстанция е счела, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК и е приела за допустими доказателствените искания, съдържащи се в отговора на въззивната жалба.

Във въззивното производство е открито производство по чл.154 от ГПК 2 по оспорване автентичността на саморъчно изписания върху обратна разписка №9001866499 на „М и МБ Експрес“ООД текст „Н. В. Б.“ и на подписа върху нея за „получател“. Допусната е съдебно-графологична експертиза и без възражения на страните е прието писмено заключение по нея, изготвено от ВЛ Ц.Ц..

К.Й.М. в изпълнение на вмененото задължение по чл.192 от ГПК е представила оригиналите на пълномощно с рег. №713/21.02.2013 г. на нотариус Д.И. и пълномощно с рег. №7485, 7486 от 22.05.2008 г. на консулска служба при посолството на РБългария в Мадрид. В о.с.з. на 28.10.2021 г. обаче ВЛ Ц.Ц. е заявил, че копията от пълномощните са му били достатъчни, за да даде категоричен отговор на поставените въпроси и че не е необходима проверка и на оригиналите на пълномощните. По тази причина съдът е постановил последните да бъдат върнати на третото лице К.Й.М..

В о.с.з. на 28.10.2021 г. е приета като писмено доказателство Тарифа за таксите и комисионните за физически лица на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, действаща от 06.04.2017 г. Банката е уточнила в писменото си становище от 25.10.2021 г., че Тарифата е станала приложима за процесния кредит съгласно допълнително споразумение №3 от 13.04.2017 г. В становището е посочено още, че за кредитите на физически лица не е бил приложим БЛП, респ. че процесният кредит не е олихвяван с БЛП.

В о.с.з. на 28.10.2021 г. особеният представител на Н. В. Б. е заявил, че оттегля възражението си относно шрифта на договора и допълнителните споразумения, както и направеното във вр. с него искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Юриск. Т.С. е пледирала за уважаване на въззивната жалба по изложените в нея съображения и с оглед заключението по графологическата експертиза.

Адв. Ю.С. поддържа отговора си на въззивната жалба. Счита за доказано, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Предоставя на съда да прецени дали да присъди падежиралите до 12.05.2021 г. вноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №290/2019 г. по описа на Червенобрежки Районен съд, че по заявление от 18.03.2019 г. в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е издадена заповед по чл.417 от ГПК с №154 от 19.03.2019 г., по силата на която Н. В. Б. следва да заплати на банката: 6 426.60 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; 442.75 евро – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г.

3

В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него №1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г., №3/13.04.2017 г. и №4/26.04.2017 г.

В заповедното производство Н. В. Б. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес и с определение №118 от 27.04.2020 г. Червенобрежки Районен съд е указал на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията си. Това е сторено в срок – на 20.05.2020 г.

С исковата си молба „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е сезирала Червенобрежки Районен съд с иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че ответникът Н. В. Б. дължи на банката следните суми: 6 426.60 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; 442.75 евро – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., които вземания произтичат от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него №1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г., №3/13.04.2017 г. и №4/26.04.2017 г. и за които е била издадена заповед по чл.417 от ГПК с №154 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. №290/2019 г. по описа на Червенобрежки Районен съд.

Н. В. Б. не е намерен и в исковото производство на постоянния му и настоящ адрес и с определение №260010 от 11.09.2020 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК за негов особен представител е назначен адв. Ю.С..

В отговора, изготвен от особения представител, са изложени съображения за защита срещу предявения иск по чл.422 от ГПК.

В проекто-доклада си, а и в обжалваното решение Червенобрежки Районен съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. В мотивите са обсъдени въведените от страните факти и обстоятелства, релевантни към предявения от кредитора положителен установителен иск. В диспозитива обаче първоинстанционният съд е уважил отрицателен установителен иск, с какъвто не е бил сезиран от длъжника Н. В. Б.. Това налага обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото на Червенобрежки Районен съд за произнасяне по съществото на действително предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД положителен установителен иск по чл.422 от ГПК при съобразяване и на събраните по настоящото дело доказателства, както и на направените в настоящото производство разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 от ГПК като НЕДОПУСТИМО – ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК решение №260016 от

09.06.2021 г. по гр.д. №351/2020 г. по описа на Червенобрежки Районен съд и ВРЪЩА делото на Червенобрежки Районен съд за произнасяне по действително предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД-гр.

София, с ЕИК: *** положителен установителен иск по чл.422 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че ответникът Н. В. Б., с ЕГН:

********** дължи на банката-ищец следните суми: 6 426.60 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; 442.75 евро – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., които вземания произтичат от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него №1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г., №3/13.04.2017 г. и №4/26.04.2017 г. и за които е била издадена заповед по чл.417 от ГПК с №154 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. №290/2019 г. по описа на Червенобрежки Районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5