Решение № 598 от 30.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Плевен, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н. като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430105110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 82 вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Възражения с правно основание чл. 104 от ЗЗД.

Ищецът Т. Д. В. е предявил иск против С. Н. В., с искане да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 5 336.40 лв., представляваща имуществена вреда, вследствие неизпълнение на поето задължение по споразумение, утвърдено с Решение №1204/26.07.2018г. на ПлРС по гр.д.

2630/2018г. Ищецът твърди, че страните са били съпрузи и с посоченото решение, бракът им е прекратен на осн. чл. 50 от СК. Твърди, че През 2014 год. е подал заявление за участие по мярка 11 „Биологично земеделие", „Биологично пчеларство" през кампания 2015 год. Сочи, че в изпълнение на задълженията му по тази мярка, притежаваните от него кошери нараснали до 170 бр., а получените като подпомагане средства за периода от 2015 год. 2018 г. вкл. възлезли на 26682,01 лв. Твърди, че през 2017 год. отношенията между него и ответницата се влошили, през октомври с.г., тя напуснала семейното жилище, взела всички документи, вкл. и тези които се отнасяха до заниманието ми като земеделски производител,че през м.февруари 2018г. тя влязла в дома му и изнесла цялото оборудване за кошерите, както и самите 1

170 бр. кошери, за което той пуснал жалба до полицията в Д.Дъбник. Сочи, че след това с ответницата взели решение да прекратят сключения между тях граждански брак, което станало с посоченото решение №1204 от 26.07.2018г. по гр.д.№ 2630/2018 г. на ПлРС. В него било одобрено споразумение, с което в дял на ответницата били поставени 170 бр. пчелни кошера, заедно с намиращите се в тях пчелни семейства, а ответницата се задължила да участва с тях за подпомагане по програма на Фонд земеделие след регистрацията й като земеделски производител, а той се задължил да прекрати регистрацията си като такъв, както и участието си по същата програма. Твърди, че след развода в изпълнение на задължението си да прекрати участието си по програмата за подпомагане като земеделски производител на мед, поискал от ответницата да върне документите, които му били предоставени от Фонд земеделие на МЗХГ по мярка 11 „Биологично земеделие", но тя му казала, че при нея няма такива документи. Впоследствие, в началото на м.11.2018г. от Фонд Земеделие му се обадил служител, че ответницата е подала документи за подпомагане по мярка 11 като земеделски производител, но и е било отказано, т.к. срокът за кандидатстване е изтекъл на 31.10.2018 г. Било му обяснено, че при това положение, след като тя не е подала документи за подпомагане по мярка 11 с регистрираните от него кошери, вероятно срещу него ще започне процедура по издаване на постановление за възстановяване на получени до този момент средства за подпомагане от фонд Земеделие. На 26.07.2022г. бил уведомен от ДФЗ, че участието му в мярка 11 „Биологично земеделие" е прекратено, и на основание чл.15 ал.3, т.4 от Наредба №4, едновременно с прекратяване на участието му1 Разплащателната агенция започва действие за възстановяване на получената финансова помощ. Със същото писмо бил поканен да възстанови 20 % от получената от него финансова помощ за предходните четири години или сумата от 5336,40 лв. С платежно нареждане от 09.08.2022 год. ищецът възстановил сумата от 5336,40 лв. Счита, че в случая вина за прекратяване на участието по програмата и възстановяване на част от получената финансова помощ има ответницата, поради неизпълнение на поетото от нея задължение със сключеното и утвърдено от съда с решението за развод споразумение, тя да кандидатства и продължи вместо ищеца участието по програмата за подпомагане мярка 11 „Биологично земеделие", направление „Биологично пчеларство“ до приключване на срока за 2 подпомагане. Счита, че след като ответницата е *** с индивидуална практика, и като такъв е задължена да води регистър на всички селскостопански животни, включително и на пчелни семейства, тя е запозната и знае сроковете, в които земеделските производители могат да подават заявления за участие за подпомагане пред Фонд земеделие на МЗХГ. Претендира сумата от 5 336.40 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Ответницата оспорва предявения иск. Не оспорва прекратяването на брака между нея и ищеца с Решение №1204/26.07.2018г. на ПлРС по гр.д.

2630/2018г., сочи, че в него е утвърдено споразумение, по силата на което тя получава в дял и става едноличен собственик на придобитите по време на брака 170 пчелни кошера, заедно с намиращите се в тях пчелни семейства, на стойност 2000 лв., а след одобряване на споразумението ищецът се задължава да прекрати участието си с тези кошери по европейски програми, и е съгласен тя сама да кандидатства и участва по европейски програми с тези кошери. Не оспорва, че към момента на сключване на споразумението, ищецът е участвал по мярка 11 „Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в направление „Биологично пчеларство“, оспорва че през 2017г. е взела всички документи касаещи кандидатстването на ищеца като зем.производител, като сочи, че той е подал заявление за подпомагане с вх.№ 188341/18.05.2018г. за кампания 2018 г.

Заявява, че със сключеното споразумение тя не е поемала задължение да продължи участието си по тази програма, че няма доказателства ищецът да е предприел действия по прекратяване на участието си по Програмата, така както е предвидено в споразумението, като счита, че с бездействието си ищецът е станал причина за настъпилите вреди. Твърди, че от приложеното писмо изх.№ 01-6500/526 от 09.02.2022г. производството по издаване на административен акт е инициирано поради това, че ищецът не е подал Заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване по мярка 11 през Кампания 2019г., и не е предоставил документ, отговарящ на изискванията на чл.33 ал.1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015г. - да представи сертификат,който да удостоверява наличие на биологична продукция. Съгласно чл.15 от Наредба 4 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ДФЗ 3 прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато не подадат Заявление. Заявява, че ищецът не е представил доказателства има ли издадено наказателно постановление, обжалвал ли го е, какъв е резултатът от обжалването, а също и че ищецът е предприел действия по прекратяване на участието си по Програмата по чл.19а, нито по предвидената възможност за прехвърляне на стопанство по чл.28 от Наредба №4 Твърди, че тя не е съхранявала документи на ищеца от ДФЗ, които да възпрепятстват подаването на заявление за отказ.

Отрича, че като практикуващ *** е длъжна да знае сроковете, в които земеделските производители могат да подават заявление за участие за подпомагане през ДФЗ, като сочи, че съгл. чл. 137 от ЗВМД, нейните задължения по сключваните от нея договори със стопаните на животни и пчелни семейства, е да осъществява лечение и имунопрофилактика. Твърди, че ищецът е запознат с правната уредба на мярка 11 биологично пчеларство в Наредба 4/24.02.2015г., и в Наредба 5 от 29.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, че той е подал заявление за участие през 2014 година и знае, че съгласно чл.6 ал.1 т.2, биологичните направления се изпълняват за срок от 5 последователни години.

Въпреки това той се е съгласил и е сключил споразумението при развода, при което е бил наясно, че няма как да изпълни поетите ангажименти за оставащите години от срока, но е преценил че интересите му изискват да сключи горното споразумение. Ответницата сочи, че е имало възможност, съгласно чл.28 ал.1 т.4 от Наредбата 4/24.02.2015г., при смяна на собствеността, прехвърлителят и приобретателят да подадат пред Областната дирекция на ДФ „Земеделие” съвместна декларация по образец. Научавайки за тази възможност, тя е проучила изискванията и разбрала, че трябва да извърши всички регистрации наново в съответните държавни институции, отговорни за наблюдението на пчелното стопанство/БАБХ/, регистрирала е животновъден обект и сключила е Анекс-1 към стандартен договор за инспекция на селскостопанска продукция от 24.10.2018г., заплатила е необходимата за този анекс такса от 1196,96 лв. Твърди, че от сертифициращата фирма са я предупредили, че поради разположението на пчелина в землището на гр.Долни Дъбник, най-вероятно от следващата стопанска година, пчелинът няма да може да се сертифицира като биологичен, т.к. не отговаря на изискването да е разположен в местност, в 4 която в радиус от 3 км. няма конвенционално земеделие, но въпреки бъдещите санкции, доверителката ми е сключила анекса. Твърди, че ако тя беше получила финансиране по Мярка 11, със средствата е можело да предприеме прехвърляне на пчелина на територия, отговаряща на изискванията и да продължи производството на биологична продукция, но поради липса на средства, пчелинът е останал на първоначалното си местоположение в ***, което е наложило прекратяване на договора със сертифициращата организация. Твърди, че е подготвила необходимите документи, посочени като приложения към декларацията за прехвърляне на стопанството, но т.к. при подаване на Декларацията за прехвърляне на стопанството пред ОД на ДФЗ, е задължително личното присъствие на прехвърлителя и приобретателя, а ищецът не отговорил на опитите й да се свърже с него, и я бил блокирал в месинджър, не можала да подаде съвместната декларация за прехвърляне на стопанството, и именно това била причината тя да не може да се регистрира за подпомагане по мярка 11 за оставящия срок. Прави възражение за прихващане – при основателност на иска, моли съда да прихване исковата сума със сумата 8312,15 лв., която е щяла да получи като плащане по Програмата по мярка 11 за Кампания 2019г., която сума тя не е получена поради липсата на съдействие от страна на ищеца за подаване на съвместната декларация, отделно от това ответницата е заплатила за Анекс 1 сумата 1196,96 лв. Също така, ответницата счита, че отчуждаването на собствеността, съгласно сключеното споразумение, попада под хипотезата на „форсмажорни или изключителни обстоятелства” буква „е” от Наредба 4, тъй като това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към момента на подаване на заявлението по Програма 11. Счита, че е следвало ищецът да поиска прекратяване на участието си в програмата, или при извършената проверка и покана да възстанови получените без правно основание средства, да възрази, че е налице такова изключително обстоятелство, поради което да не носи имуществена отговорност. Моли съда да отхвърли иска, претендира направените по делото разноски. В с.з.

24.02.2023г. възраженията по реда на чл.104 от ЗЗД, са уточнени, както следва: на първо място – за прихващане на исковата сума със сумата 8312,15 лв. – пропуснати ползи и евентуално със сумата 1196,96 лв.- претърпени вреди.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени 5 доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно, че страните са били в брак от 31.10.2005г. до 26.07.2018г., когато е постановено Решение № 1204/26.07.2018г. по гр.д. 2630/2018г. на ПлРС, с което е прекратен бракът между тях, и е одобрено споразумение по чл. 51 от СК. В това споразумение, в частта за имуществените отношения е уговорено, че ответницата В. получава в дял и става едноличен собственик на придобитите по време на брака 170 броя пчелни кошери, заедно с намиращите се в тях пчелни семейства, на стойност 2000лв., като след одобряване на споразумението ищецът В. се задължава да прекрати участието си с тези кошери по европейски програми, и е съгласен ответницата В. сама да кандидатства и участва по европейски програми с тези кошери. Именно такава е била и уговорката в сключеното между страните споразумение по чл. 51 от СК на 17.07.2018г., и в решението тази уговорка е била съвсем точно възпроизведена от съда. Доколкото искът се основава на твърденията на ищеца, че ответницата е поела задължение в това споразумение, с което се е задължила да замени ищеца по сключен договор за подпомагане от ДФЗ, съдът намира, че такова задължение реално не е било поето от страна на ответницата. Съдът намира, че независимо, че страните са знаели при сключването на споразумението по чл. 51 от СК, че ищецът, като регистриран земеделски производител, е участвал по мярка 11 „Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в направление „Биологично пчеларство“, която програма е била 5 годишна, и е касаела ангажименти към ДФЗ от страна на ищеца, които продължават и след постигане на споразумението, то в самото него не е споменато нито наличието на конкретни ангажименти, нито са ясно разписани каквито и да е задължения на ответницата за нейни действия във връзка с тази програма. Действително, по делото се доказа, че поради липса на продължаване на извършване на действия от страна на ищеца по тази програма, с писмо от 09.02.2022г. от ДФЗ, той е уведомен, че органът открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, т.к. при извършването на административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, ДФЗ-РА е установил, че той не е подал Заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване 6 по мярка 11, направление „Биологично пчеларство" през кампания 2019г. и не е предоставил необходимите документи. Доказа, се и че ищецът е получил писмо от 26.07.2022г. на ДФЗ, с което едновременно е прекратен многогодишния ангажимент и е пристъпено към възстановяване на полученото финансово подпомагане, като е посочено, че ищецът следва да възстанови сумата от 5 336.40 лв., която той, с преводно нареждане от 09.08.2022г., е превел на Държавен фонд Земеделие.