Решение № 16181 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16181 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110134266 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на *********, ЕИК ******** срещу Н. Б. *********** ЕГН **********, с която *********, ЕИК ******** е предявило срещу Н. Б. *********** ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 8179,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/12.06.2020 г., сключен между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 3420,41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.04.2021 г. - 15.10.2022 г.; 3/ сумата от 3385,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.04.2021 г. - 03.11.2022 г., за които суми на 25.11.2022 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63727/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 256716/23.11.2022 г. ********* е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Б. ******* за 1 суми, както следва: 1/ сумата от 8179,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/12.06.2020 г., сключен между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 3420,41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.04.2021 г. - 15.10.2022 г.; 3/ сумата от 3385,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.04.2021 г. - 03.11.2022 г. На 25.11.2022 г. е издадена заповед по чл.

410 ГПК в полза на *********. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 17.05.2023 г. заявителят ********* е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба е подадена на 19.06.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № **********/12.06.2020 г., сключен с „*******“ ЕАД, последното дружество е предоставило на Н. Б. ******* кредит в размер на 10 136,40 лева. Поддържа, че заемателят е поел задължението да изплати кредита на погасителни вноски, указани по брой и размер в договора. Сочи, че лихвеният процент е бил фиксиран за срока на договора и е посочен в него, а именно 48,39 %.

Твърди, че заемателят се е задължил да върне кредита на 26 месечни погасителни вноски. Поддържа, че годишният процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 49,29 %. Твърди, че ответникът не е заплатил изцяло задълженията си по сключения договор за потребителски кредит, като е изпаднал и в забава по отношение изпълнението задължението си за заплащане на месечни погасителни вноски.

Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. ******* дължи в полза на „*******“ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 8179,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/12.06.2020 г., сключен между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 3420,41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.04.2021 2 г. - 15.10.2022 г.; 3/ сумата от 3385,42 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.04.2021 г. - 03.11.2022 г., за които суми на 25.11.2022 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63727/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницата в производството, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит № **********/12.06.2020 г., сключен между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател. Прави се възражение за недействителност на процесния договор за потребителски паричен кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се, че сумата по кредита е била предадена действително от кредитора на кредитополучателя, т.е., оспорва се, че сумата по кредита е действително усвоена от кредитополучателя. Оспорват се исковете за възнаградителна и мораторна лихва по подробно изложение в отговора на исковата молба съображения. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ********* и Н. Б. ******* е възникнало валидно правоотношение по

Договор за потребителски кредит

№

**********/12.06.2020 г., по което кредиторът е предоставил на 3 кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за потребителски кредит № **********, сключен на 12.06.2020 г. между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, се установява в производството, че на 12.06.2020 г. между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 10136,40 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 24 погасителни вноски, всяка от които в размер от 636,46 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 48,39 % и годишен процент на разходите от 49,29 %.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 4977,00 лева, с която сума са погасени частично главница и дължими договорна и мораторна лихва по процесното правоотношение по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 12.06.2020 г. между *********, в качеството на кредитор и Н. Б.

*********** в качеството на кредитополучател. Установява се още, че последното извършено плащане по процесния договор за стоков кредит е извършено от ответника на 12.07.2022 г.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена 4 проверка за нищожност на клаузите от сключения между *********, в качеството на кредитор и Н. Б. *********** в качеството на кредитополучател, договор.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 24, както и техният размер – 636,46 лева. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане плащане.

Същевременно, обаче, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема, че както се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази 5 информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, C‑264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т.

70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение по дело С-42/15.

От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2/ да може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит. Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът на формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно обективно да сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе информирано решение услугите на коя да избере.