Решение № 104 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Мария Бойчева при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002900820 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК 204224065, против решение № 95/13.02.2023 г. по в.т.д. № 629/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 9-ти търговски състав, потвърждаващо решение от 13.05.2022 г. по т.д. № 15/2021 г. на Окръжен съд Монтана в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от “БИО ОРГАНИК ТРЕЙД” ЕООД против Б. Д. Б. искове за сумата от 19 241,30 лева платена на отпаднало основание /договор от 10.08.2020 г./, сумата от 7 704 лева - неустойка по договор от 10.08.2020 г., сумата от 44 149 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата, считано от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 2 424 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от 23.03.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 4 014 лева - стойност на чували, тип “биг бег”, ведно със законната лихва от 03.02.2021 г. до 1 окончателното й плащане, както и за присъдените в полза на ответника разноски от 8 011,40 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Относно поддържаното оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е обсъдил доводите на настоящия касатор, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. По-конкретно се обосновава, че въззивната инстанция не се е произнесла по доводите досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, счетоводните записвания на ищцовото дружество, отразяването съгласно изслушаната ССчЕ на сторнираща операция с намаляване на “неизвозения заприходен слънчоглед” и отнасянето й по счетоводна сметка – вземания, както и относно представената електронна кореспонденция. Аргументира се, че въззивният съд е постановил неправилно решение, като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми, регламентиращи правата на търговска продажба. Изтъкнато е, че по отношение на иска за сумата от 19 241,30 лева в обжалваното решение неправилно е прието от фактическа страна, че претендираната сума е стойността на недоставен слънчоглед от 1 273,34 тона и основанието, на което ответницата дължи сумата, е отпаднало – срокът на договора е изтекъл, а тя не е изпълнила задължението си.

Акцентира се, че това не отговаря на заявеното от ищеца, тъй като съгласно исковата молба претенцията е за връщане на надплатена сума от 19 241,30 лева, получена неоснователно от ответницата, доколкото за доставено количество от 1 273,34 тона био слънчоглед при уговорена между страните цена от 1 005 лева за тон е платена сумата от 1 298 948 лева, а дължимата такава е в размер на 1 279 706,70 лева. Посочва се, че издадената от ответницата фактура от 24.09.2020 г. при цена от 1 075 лева/тон не кореспондира с нито едно писмено доказателство за търговска продажба и облигационна връзка между тях при такава цена. Изразява се несъгласие с извода на съда, че с плащането на цялата сума по фактурата, в която е отразена единичната цена, ищецът се е съгласил с цена на доставката от 1 075 лева/тон. Оспорват се съображенията на съда, че самата фактура от 24.09.2020 2 г. доказва наличието на сключен между страните анекс към писмения договор за търговска продажба, доколкото какъвто и да било писмен анекс не е представен по делото, а цената като съществен елемент от договора за продажба следва да бъде изрично уговорена. По отношение на иска за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7 704 лева се сочи, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на договора за продажба от 10.08.2020 г. и е приел, че ищецът е неизправна страна по него, тъй като съгласно чл. 6.1., изр. четвърто от същия купувачът се задължава да заплаща предварително стоката преди извозването. Подчертава се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 3.4. от договора, че окончателното плащане и извозване на цялото количество слънчоглед се извършва до края на договора – 31.01.2021 г., както и последния абзац на чл. 6, в който е уговорено, че купувачът се задължава да заплати и извози цялото количество биологичен слънчоглед най-късно до 31.01.2021 г. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 44 149 лева се счита, че въззивният съд не се е произнесъл на какво основание се търси сумата, нито че се касае за равностойност на чуждите културни примеси в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%. Изтъква се, че въззивният съд е приел, че е налице търговска продажба и субсидиарно приложение намират разпоредбите на ЗЗД, касаещи продажба на вещи с недостатъци, като следвало ищецът да предяви иск за обезщетение за лошо изпълнение, който обаче е погасен по давност съгласно чл. 197 ЗЗД, независимо че ответницата не е направила изрично възражение в тази насока. Сочи се, че втората инстанция не е тълкувала в цялост договора от 10.08.2020 г. – чл. 3.1. и чл. 3.4., че окончателното плащане и извозване на био слънчогледа е уговорено до 31.01.2021 г., а процентното съотношение на примесите се изчисляват на общото количество продукция, а не към отделните доставки. По иска за заплащане на претендираното обезщетение от 2 424,95 лева – направени транспортни разходи, платени от ищеца с оглед лошото изпълнение на договорното задължение на ответницата, е направено оплакване за липса на мотиви, доколкото въззивният съд се е ограничил да посочи, че при наличие на договорна връзка не може да се търси отговорност на извъндоговорно основание. Излагат се доводи, че относно претенцията за заплащане на сумата от 4 014 лева – стойността на предадените и невърнати чували тип “биг - бег”, са представени доказателства за получаването им от ответницата и изявление 3 от нейна страна, че при нея са останали 223 бр. чувала, обективирано в електронна кореспонденция от 25.04.2019 г.

Ответникът по касация Б. Д. Б. оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

С Определение № 207/21.01.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния правен въпрос:

“Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че е неоснователно становището на жалбоподателя за неправилност на обжалвания съдебен акт за отхвърляне на претенцията за връщане на сумата от 19 241,30 лева. Посочил е, че между цената по договора (1 005 лева) и цената по фактура № 129/24.09.2020 г. (1 075 лева) се явява разлика от 70 лева/тон, като с оглед доставените 273,34 тона при цена със 70 лева, по-висока от тази по договора, се получава сумата от 19 133,80 лева. Намерил е, че след като към момента на плащане на стойността по горецитираната фактура - на 04.12.2020 г., жалбоподателят е знаел какво количество слънчоглед му е доставен и по каква цена, различна от договорената, се фактурира доставеното количество от 273,34 тона, то същият с плащането на пълната сума се е съгласил с цена на стоката от 1 075 лева/тон.

Решаващият състав е преценил, че доколкото в горепосочената фактура съществените елементи са продаденото количество и стойността на тон, то за доказване на новата договорена цена от 1 075 лева/тон, не е необходимо наличието на допълнително споразумение към сключения договор. Счел е за неоснователен и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на 4 неустойка за неизпълнение в размер на 7 704 лева. Посочил е, че съгласно чл.

6.5 от договора, за неспазване на клаузите му неизправната страна дължи на другата неустойка за неиздължената част от 0,01% за всеки ден просрочие, но не повече от 10%. Изложил е съображения, че в чл. 6.1, изр. четвърто от същия е уговорено, че купувачът се задължава да извърши плащания преди всяко извозване на слънчогледа, т.е. товаренето и предаването на стоката се извършва след предварителното плащане на договореното количество.

Добавил е, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е поканил ответницата да предаде останалата част от фактурираното количество слънчоглед, то неплащането на цената за това количество освобождава същата от задължението й да предаде стоката. За да намери за неоснователен иска по чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 44 149,88 лева - равностойността на примесите в доставения от ответницата био слънчоглед над допустимата норма от 3%, въззивният съд е приел, че макар да се установява съдържание на повече от допустимите по договора проценти и тези примеси да са се съдържали още при товаренето на стоката от склада на ответницата, то това е било известно на жалбоподателя купувач съгласно изготвени 58 протокола за изследване, като във всички са установени примеси над допустимото съдържание. Апелативният съд е обосновал, че по делото липсват данни за уведомяване на продавача от страна на жалбоподателя по реда на чл. 324 ТЗ още при първите доставки, поради което е счел за приложима презумпцията на чл. 324, изр. второ ТЗ, че купувачът е одобрил доставената стока, включително и по отношение на нейното качество. Отбелязал е, че относно продажбата с недостатъци, при липса на изрична уредба в ТЗ, субсидиарно се прилагат разпоредбите на ЗЗД, като по делото не са налице данни купувачът да се е възползвал от правата, които има по чл.193-197 ЗЗД. Акцентирал е, че претенцията на купувача е предявена на основание института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, който не намира приложение при наличие на договорна връзка между страните, както е в случая, поради което е споделил заключението на първоинстанционния съд, че и този иск подлежи на отхвърляне. По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обезщетение за заплатени от жалбоподателя транспортни разходи в размер на 2 424,95 лева, за който се поддържа във въззивната жалба липса на мотиви на първоинстанционния съд за отхвърлянето му, втората инстанция е счела, че макар мотивите на окръжния съд да са лаконични, от 5 същите може да се направи извод, че за него важи казаното по-горе в обжалваното първоинстанционно решение, че при наличие на възможност за търсене на договорна отговорност е неоснователно искането за присъждане на обезщетение на основание извъндоговорна такава. Въззивният съд е приел за недоказан иска с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 014 лева, представляваща стойността на предадените и невърнати чували, тип “биг - бег”. Преценил е, че макар чувалите да са получени лично от ответницата чрез куриерска фирма - общо 1200 кг, по делото не са ангажирани доказателства за броя на доставените и съответно на върнатите такива, за да се направи извод за броя на останалите у нея. Споделил е аргументите на окръжния съд, че подобно заключение не се обосновава и от представената кореспонденция, тъй като същата не е водена по електронната поща на ответницата и по делото не е установено изявлението в имейла от 25.04.2019 г. относно “свободните при нас 223 бр. чували ” да е направено от нея. По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част.