Определение № 435 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900130 по описа за 2024 година

Производството е чл. 83, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на П. Н. К., ЕГН **********, от с.Ц., ул. „С.“ № *, общ. Л. и Х. Н. Х., ЕГН **********, от с.Ц., ул. „Д“ № **, общ. Л., в качеството им на наследници по закон на С. М. М., ЕГН **********, починала на *** г., чрез пълномощника адв.П. Г. (П.), против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, с която са предявени претенции по реда на чл.432 КЗ, за присъждане на сумата от 80 000 лева, или по 40 000 лева на всеки един от ищците, с оглед размера на наследствените им дялове, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателката им С. М. М., починала на *** г., в резултат на увреждането, причинено от ПТП на 29.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

С молбата е направено особено искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищците от задължението за внасяне на ДТ по делото.

Представени са декларации за материално и гражданско състояние и за двамата ищци.

Служебно от съда са изискани и приложени по делото още и допълнителни справки от НБД - Население, НАП, БНБ, от имотен регистър при АВп, както и от „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.

1

Съдът като разгледа направените искания по реда чл. 83, ал.2 ГПК, както и ангажираните доказателства намира същите за неоснователни.

Според съда в случая не са налице условията по чл. 83, ал.2 ГПК.

Предпоставка за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК е доказването на липса на средства за заплащане на такси и разноски в гражданското производство като целта на производството е осигуряване на право на защита по конкретния казус. Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на посочената разпоредба. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за доходите на страната и семейството й; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно състояние, възраст и трудова заетост; както и други обстоятелства от значение за случая.

В случая дължимата ДТ, която всеки от ищците следва да заплати по сметка на ПзОС е в размер на по 1600 лв., или общо 3200 лв.

По отношение искането на първия ищец П. Н. К.:

В представената от нея декларация молителката е посочила, че не получава месечен доход, като единствените средства в семейството й са тези, получавани от нейния съпруг - Г. А К, който генерира месечен доход в размер на ****лв. Посочила е, че притежава в собствено семейно жилище от *** кв.м в с. Ц., както и *** кв.м. земеделска земя – нива, а също, че притежава и правото на собственост върху МПС -****“, произведен **** г. Декларирала е, че тя и/или съпругът й не притежават дялове или акции в търговски дружества. Не е посочила данни за това, че някой от двамата да страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Молителката изрично е декларирала, че тя и/или съпругът й не притежават парични влогове. В декларацията са направени пояснения, че декларираният *****“ не е в добро състояние, няма платена ГО и е спрян от движение, като предстои бракуването му.

От представената справка от ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ е видно, че молителката действително притежава на нейно име регистриран товарен автомобил „*****“, а съпругът й - *** бр. МПС- товарен автомобил „****“, 2 както и л.а.„****“.

Видно е от извършената справка в ТРРЮЛНЦ, че както молителката, така и нейния съпруг фигурират като съдружници с дялове в капитала на търговско дружество "Б." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.С, ул.„Г И“ №**, вх.**, ап.**, с широк предмет на осъществяваната търговска дейност, което обстоятелство, въпреки изрично предвидената наказателна отговорност по чл.313 НК, не е отразено в представената пред съда декларация.

Без да коментира въпроса дали в случая са налице данни за невярно декларирани обстоятелства пред съда по смисъла на чл.313 НК, съдът следва да посочи и което е и по-съществено, че от представените справки за наличностите по сметките на молителка и съпругът й става ясно, че към момента на отправяне на искането тя е титуляр на открити банкови сметки в „Ю Б.“ АД, в които общата наличност на разполагаемата сума е **** лв., а в тези на тази на съпругът й в същата банкова институция – **** лв. Тези обстоятелства също не бяха посочени от ищцата в приложената към ИМ декларация. Обратно, от нейна страна изрично беше удостоверена липсата на притежавани парични влогове, от който и да е от двамата съпрузи.

Според настоящия съдебен състав описаните по-горе обстоятелства не са в състояние да обосноват наличието на материално затруднение, ограничаващо достъпа на този молител до правосъдие по конкретния казус.

Съобразявайки всички данни относно доходите на лицето и съпругът й (а именно общия месечен доход на двучленното семейство от ****лв.), заедно с това - тяхното имуществено състояние - притежаваните от тях недвижими имоти и МПС; а отделно недоказването на други високи средномесечни разходи, липсата на данни за необходимостта от издръжка на трети лица и на разходи за наем на жилище; участието им като съдружници в посоченото ООД, а също така и недекларираните пред съда наличности по банковите им сметки (на обща стойност ****лв.), и като съпостави всички тези данни с размера на дължимата ДТ (**** лв.), съдът намира, че молителката не е материално затруднена до степен, която да препятства упражняване на предоставените й процесуални права по делото. Затова и въз основа на съвкупната преценка на релевантните обстоятелства по реда на чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, съдът намира, че за нея не са налице предпоставките за 3 освобождаване от ДТ във връзка с предявения иск по чл.432 КЗ.

По отношение искането на вторият ищец Х. Н. Х.:

Същият е посочил в представената от него декларация, че не получава никакъв месечен доход. Отразено е, че единствения доход в семейството му е формиран от получаваното от неговата съпруга А О Х. трудово възнаграждение в размер на ****лв. Декларирал е, че не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност. От данните в декларацията му става ясно, че притежава правото на собственост върху жилище с площ от ****кв.м. в с. Ц., както и МПС – „****“, произведен *** г. и л.а. „****“- през **** г. Посочено е, че той и/или съпругата му не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Същевременно е направено и уточнение, че страда от дискова херния и деформация на гръбначния стълб, които налагат профилактична рехабилитация, но не провежда такава поради липсата на средства.

От представената справка от ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ е видно, че този ищец действително притежава регистриран на негово име товарен „****“, произведен *** г. и „***“, а съпругата му - л.а. ****“ От представените справки за наличностите по сметките на молителя и неговата съпруга е видно, че към момента на отправяне на искането съпругата А О Х. е титуляр на открита банкова сметка в „***“ АД, в която общата наличност на разполагаемата сума е ***** лв., което обстоятелство обаче не е отразено в приложената декларация по отношение притежавани от съпрузите парични влогове.

Съобразявайки всички данни относно доходите на този молител и на съпругата му – в т.ч. общият им месечен доход от ****лв., заедно с това тяхното имуществено състояние - притежаваните от тях недвижими имоти и МПС; а отделно недоказването на други средномесечни разходи, липсата на данни за необходимостта от издръжка на трети лица и на разходи за наем на жилище; а също така и недекларираните пред съда наличности по банковата сметки на съпругата в размер на ****лв., и като съпостави всички тези данни с размера на дължимата ДТ от 1600 лв., съдът намира, че заплащането на дължимата ДТ в случая не би създала за него и семейството му реално затруднение, която да ограничи достъпа му до правосъдие по конкретния казус. Преценката на съда е, че към момента на искането той разполага с 4 възможността за заплащане на така определения размер на ДТ и същата не би представлявала за семейството му значителна финансова тежест с възпиращ ефект върху достъпа му до правосъдие.

Поради тези съображения исканията следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на П. Н. К., ЕГН ********** , от с. Ц., ул. „С.“ № *, общ. Л. и на Х. Н. Х., ЕГН **********, от с. Ц., ул. „Д“ № **, общ. Л., за освобождаване от задължението им за внасяне на ДТ в производството по т.д. № 130/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик, като неоснователни.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителите.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5